1 З атова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

Wherefore, holy brethren, partakers of the heavenly calling, consider the Apostle and High Priest of our profession, Christ Jesus;

2 К ойто бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

Who was faithful to him that appointed him, as also Moses was faithful in all his house.

3 П онеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата.

For this man was counted worthy of more glory than Moses, inasmuch as he who hath builded the house hath more honour than the house.

4 З ащото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

For every house is builded by some man; but he that built all things is God.

5 И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори по-после;

And Moses verily was faithful in all his house, as a servant, for a testimony of those things which were to be spoken after;

6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

But Christ as a son over his own house; whose house are we, if we hold fast the confidence and the rejoicing of the hope firm unto the end.

7 З атова, както казва Светият Дух:

Wherefore (as the Holy Ghost saith, To day if ye will hear his voice,

8 Н е закоравявайте сърдцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

Harden not your hearts, as in the provocation, in the day of temptation in the wilderness:

9 Г дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

When your fathers tempted me, proved me, and saw my works forty years.

10 З атова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърдцата си, Те не са познали Моите пътища;

Wherefore I was grieved with that generation, and said, They do alway err in their heart; and they have not known my ways.

11 Т ака се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

So I sware in my wrath, They shall not enter into my rest.)

12 В нимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог;

Take heed, brethren, lest there be in any of you an evil heart of unbelief, in departing from the living God.

13 н о увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

But exhort one another daily, while it is called To day; lest any of you be hardened through the deceitfulness of sin.

14 З ащото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

For we are made partakers of Christ, if we hold the beginning of our confidence stedfast unto the end;

15 д окато се казва:

While it is said, To day if ye will hear his voice, harden not your hearts, as in the provocation.

16 З ащото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

For some, when they had heard, did provoke: howbeit not all that came out of Egypt by Moses.

17 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

But with whom was he grieved forty years? was it not with them that had sinned, whose carcases fell in the wilderness?

18 Н а кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

And to whom sware he that they should not enter into his rest, but to them that believed not?

19 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

So we see that they could not enter in because of unbelief.