1 И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване,

Wherefore laying aside all malice, and all guile, and hypocrisies, and envies, and all evil speakings,

2 п ожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение,

As newborn babes, desire the sincere milk of the word, that ye may grow thereby:

3 а ко сте опитали, +че Господ е благ;+

If so be ye have tasted that the Lord is gracious.

4 П ри Когото идвайки като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен,

To whom coming, as unto a living stone, disallowed indeed of men, but chosen of God, and precious,

5 и вие, като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.

Ye also, as lively stones, are built up a spiritual house, an holy priesthood, to offer up spiritual sacrifices, acceptable to God by Jesus Christ.

6 З ащото е писано в писанието: _

Wherefore also it is contained in the scripture, Behold, I lay in Sion a chief corner stone, elect, precious: and he that believeth on him shall not be confounded.

7 З а вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла",

Unto you therefore which believe he is precious: but unto them which be disobedient, the stone which the builders disallowed, the same is made the head of the corner,

8 и , "Камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват"; защото се спъват о словото и са непокорни, _

And a stone of stumbling, and a rock of offence, even to them which stumble at the word, being disobedient: whereunto also they were appointed.

9 В ие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.

But ye are a chosen generation, a royal priesthood, an holy nation, a peculiar people; that ye should shew forth the praises of him who hath called you out of darkness into his marvellous light;

10 в ие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божи народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.

Which in time past were not a people, but are now the people of God: which had not obtained mercy, but now have obtained mercy.

11 В ъзлюбени, умоляваме ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата;

Dearly beloved, I beseech you as strangers and pilgrims, abstain from fleshly lusts, which war against the soul;

12 д а живеете благоприлично между езичниците, тъй щото относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога в времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела.

Having your conversation honest among the Gentiles: that, whereas they speak against you as evildoers, they may by your good works, which they shall behold, glorify God in the day of visitation.

13 П окорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел,

Submit yourselves to every ordinance of man for the Lord's sake: whether it be to the king, as supreme;

14 б ило на управителите, като пратеници от него, за да наказват злодейците и за похвала на добротворците.

Or unto governors, as unto them that are sent by him for the punishment of evildoers, and for the praise of them that do well.

15 З ащото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци;

For so is the will of God, that with well doing ye may put to silence the ignorance of foolish men:

16 к ато свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги.

As free, and not using your liberty for a cloke of maliciousness, but as the servants of God.

17 П очитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.

Honour all men. Love the brotherhood. Fear God. Honour the king.

18 С луги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите;

Servants, be subject to your masters with all fear; not only to the good and gentle, but also to the froward.

19 з ащото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо.

For this is thankworthy, if a man for conscience toward God endure grief, suffering wrongfully.

20 З ащото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога.

For what glory is it, if, when ye be buffeted for your faults, ye shall take it patiently? but if, when ye do well, and suffer for it, ye take it patiently, this is acceptable with God.

21 З ащото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки;

For even hereunto were ye called: because Christ also suffered for us, leaving us an example, that ye should follow his steps:

22 К ойто грях не е сторил, нито се е намерила лукавщина в устата Му;

Who did no sin, neither was guile found in his mouth:

23 К ойто бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо;

Who, when he was reviled, reviled not again; when he suffered, he threatened not; but committed himself to him that judgeth righteously:

24 К ойто сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.

Who his own self bare our sins in his own body on the tree, that we, being dead to sins, should live unto righteousness: by whose stripes ye were healed.

25 З ащото като овца блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви.

For ye were as sheep going astray; but are now returned unto the Shepherd and Bishop of your souls.