1 О И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.

And they came over unto the other side of the sea, into the country of the Gadarenes.

2 И като излезе от ладията, начаса Го срещна от гробищата човек с нечист дух.

And when he was come out of the ship, immediately there met him out of the tombs a man with an unclean spirit,

3 Т ой живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;

Who had his dwelling among the tombs; and no man could bind him, no, not with chains:

4 з ащото много пъти бяха го вързвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

Because that he had been often bound with fetters and chains, and the chains had been plucked asunder by him, and the fetters broken in pieces: neither could any man tame him.

5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.

And always, night and day, he was in the mountains, and in the tombs, crying, and cutting himself with stones.

6 А като видя Исуса отдалеч, завтече се и Му се поклони;

But when he saw Jesus afar off, he ran and worshipped him,

7 и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

And cried with a loud voice, and said, What have I to do with thee, Jesus, thou Son of the most high God? I adjure thee by God, that thou torment me not.

8 ( Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).

For he said unto him, Come out of the man, thou unclean spirit.

9 И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

And he asked him, What is thy name? And he answered, saying, My name is Legion: for we are many.

10 И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.

And he besought him much that he would not send them away out of the country.

11 А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.

Now there was there nigh unto the mountains a great herd of swine feeding.

12 И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

And all the devils besought him, saying, Send us into the swine, that we may enter into them.

13 И сус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.

And forthwith Jesus gave them leave. And the unclean spirits went out, and entered into the swine: and the herd ran violently down a steep place into the sea, (they were about two thousand;) and were choked in the sea.

14 А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

And they that fed the swine fled, and told it in the city, and in the country. And they went out to see what it was that was done.

15 И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.

And they come to Jesus, and see him that was possessed with the devil, and had the legion, sitting, and clothed, and in his right mind: and they were afraid.

16 И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.

And they that saw it told them how it befell to him that was possessed with the devil, and also concerning the swine.

17 И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

And they began to pray him to depart out of their coasts.

18 И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

And when he was come into the ship, he that had been possessed with the devil prayed him that he might be with him.

19 О баче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе.

Howbeit Jesus suffered him not, but saith unto him, Go home to thy friends, and tell them how great things the Lord hath done for thee, and hath had compassion on thee.

20 И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

And he departed, and began to publish in Decapolis how great things Jesus had done for him: and all men did marvel.

21 К огато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

And when Jesus was passed over again by ship unto the other side, much people gathered unto him: and he was nigh unto the sea.

22 И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

And, behold, there cometh one of the rulers of the synagogue, Jairus by name; and when he saw him, he fell at his feet,

23 и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

And besought him greatly, saying, My little daughter lieth at the point of death: I pray thee, come and lay thy hands on her, that she may be healed; and she shall live.

24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

And Jesus went with him; and much people followed him, and thronged him.

25 И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

And a certain woman, which had an issue of blood twelve years,

26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

And had suffered many things of many physicians, and had spent all that she had, and was nothing bettered, but rather grew worse,

27 к ато чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

When she had heard of Jesus, came in the press behind, and touched his garment.

28 З ащото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

For she said, If I may touch but his clothes, I shall be whole.

29 И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

And straightway the fountain of her blood was dried up; and she felt in her body that she was healed of that plague.

30 И веднага Исус като усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

And Jesus, immediately knowing in himself that virtue had gone out of him, turned him about in the press, and said, Who touched my clothes?

31 У чениците Му казаха: Ти виждаш, че народът те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

And his disciples said unto him, Thou seest the multitude thronging thee, and sayest thou, Who touched me?

32 Н о Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

And he looked round about to see her that had done this thing.

33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

But the woman fearing and trembling, knowing what was done in her, came and fell down before him, and told him all the truth.

34 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

And he said unto her, Daughter, thy faith hath made thee whole; go in peace, and be whole of thy plague.

35 Д окато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

While he yet spake, there came from the ruler of the synagogue's house certain which said, Thy daughter is dead: why troublest thou the Master any further?

36 А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

As soon as Jesus heard the word that was spoken, he saith unto the ruler of the synagogue, Be not afraid, only believe.

37 И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Йоан.

And he suffered no man to follow him, save Peter, and James, and John the brother of James.

38 И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.

And he cometh to the house of the ruler of the synagogue, and seeth the tumult, and them that wept and wailed greatly.

39 И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

And when he was come in, he saith unto them, Why make ye this ado, and weep? the damsel is not dead, but sleepeth.

40 А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

And they laughed him to scorn. But when he had put them all out, he taketh the father and the mother of the damsel, and them that were with him, and entereth in where the damsel was lying.

41 И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи: Момиче, тебе казвам: Стани.

And he took the damsel by the hand, and said unto her, Talitha cumi; which is, being interpreted, Damsel, I say unto thee, arise.

42 И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

And straightway the damsel arose, and walked; for she was of the age of twelve years. And they were astonished with a great astonishment.

43 И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

And he charged them straitly that no man should know it; and commanded that something should be given her to eat.