1 Т огава нааматецът Софар, в отговор рече: -

Then answered Zophar the Naamathite, and said,

2 Н е трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

Should not the multitude of words be answered? and should a man full of talk be justified?

3 Т воите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

Should thy lies make men hold their peace? and when thou mockest, shall no man make thee ashamed?

4 З ащото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

For thou hast said, My doctrine is pure, and I am clean in thine eyes.

5 Н о дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.

But oh that God would speak, and open his lips against thee;

6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

And that he would shew thee the secrets of wisdom, that they are double to that which is! Know therefore that God exacteth of thee less than thine iniquity deserveth.

7 М ожеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

Canst thou by searching find out God? canst thou find out the Almighty unto perfection?

8 Т ия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

It is as high as heaven; what canst thou do? deeper than hell; what canst thou know?

9 М ярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

The measure thereof is longer than the earth, and broader than the sea.

10 А ко мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

If he cut off, and shut up, or gather together, then who can hinder him?

11 З ащото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.

For he knoweth vain men: he seeth wickedness also; will he not then consider it?

12 Н о суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

For vain men would be wise, though man be born like a wild ass's colt.

13 А ко управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

If thou prepare thine heart, and stretch out thine hands toward him;

14 А ко има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

If iniquity be in thine hand, put it far away, and let not wickedness dwell in thy tabernacles.

15 Т огава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

For then shalt thou lift up thy face without spot; yea, thou shalt be stedfast, and shalt not fear:

16 З ащото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

Because thou shalt forget thy misery, and remember it as waters that pass away:

17 Т воето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.

And thine age shall be clearer than the noonday: thou shalt shine forth, thou shalt be as the morning.

18 Щ е бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

And thou shalt be secure, because there is hope; yea, thou shalt dig about thee, and thou shalt take thy rest in safety.

19 Щ е легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

Also thou shalt lie down, and none shall make thee afraid; yea, many shall make suit unto thee.

20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.

But the eyes of the wicked shall fail, and they shall not escape, and their hope shall be as the giving up of the ghost.