1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

But now they that are younger than I have me in derision, whose fathers I would have disdained to have set with the dogs of my flock.

2 З ащото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

Yea, whereto might the strength of their hands profit me, in whom old age was perished?

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

For want and famine they were solitary; fleeing into the wilderness in former time desolate and waste.

4 М ежду храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

Who cut up mallows by the bushes, and juniper roots for their meat.

5 Б яха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

They were driven forth from among men, (they cried after them as after a thief;)

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

To dwell in the cliffs of the valleys, in caves of the earth, and in the rocks.

7 Р евяха между храстите. Събираха се между тръните;

Among the bushes they brayed; under the nettles they were gathered together.

8 Б езумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

They were children of fools, yea, children of base men: they were viler than the earth.

9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

And now am I their song, yea, I am their byword.

10 Г нусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

They abhor me, they flee far from me, and spare not to spit in my face.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

Because he hath loosed my cord, and afflicted me, they have also let loose the bridle before me.

12 О тдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,

Upon my right hand rise the youth; they push away my feet, and they raise up against me the ways of their destruction.

13 Р азвалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

They mar my path, they set forward my calamity, they have no helper.

14 И дат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

They came upon me as a wide breaking in of waters: in the desolation they rolled themselves upon me.

15 У жаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

Terrors are turned upon me: they pursue my soul as the wind: and my welfare passeth away as a cloud.

16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

And now my soul is poured out upon me; the days of affliction have taken hold upon me.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

My bones are pierced in me in the night season: and my sinews take no rest.

18 С амо с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

By the great force of my disease is my garment changed: it bindeth me about as the collar of my coat.

19 Б ог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

He hath cast me into the mire, and I am become like dust and ashes.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

I cry unto thee, and thou dost not hear me: I stand up, and thou regardest me not.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

Thou art become cruel to me: with thy strong hand thou opposest thyself against me.

22 И здигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

Thou liftest me up to the wind; thou causest me to ride upon it, and dissolvest my substance.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

For I know that thou wilt bring me to death, and to the house appointed for all living.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

Howbeit he will not stretch out his hand to the grave, though they cry in his destruction.

25 Н е плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

Did not I weep for him that was in trouble? was not my soul grieved for the poor?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

When I looked for good, then evil came unto me: and when I waited for light, there came darkness.

27 Ч ервата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

My bowels boiled, and rested not: the days of affliction prevented me.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

I went mourning without the sun: I stood up, and I cried in the congregation.

29 С танах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

I am a brother to dragons, and a companion to owls.

30 К ожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

My skin is black upon me, and my bones are burned with heat.

31 З атова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

My harp also is turned to mourning, and my organ into the voice of them that weep.