1 З атова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;
Therefore, holy brethren, partakers of the heavenly calling, consider the Apostle and High Priest of our confession, Christ Jesus,
2 К ойто бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.
who was faithful to Him who appointed Him, as Moses also was faithful in all His house.
3 П онеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата.
For this One has been counted worthy of more glory than Moses, inasmuch as He who built the house has more honor than the house.
4 З ащото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.
For every house is built by someone, but He who built all things is God.
5 И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори по-после;
And Moses indeed was faithful in all His house as a servant, for a testimony of those things which would be spoken afterward,
6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.
but Christ as a Son over His own house, whose house we are if we hold fast the confidence and the rejoicing of the hope firm to the end. Be Faithful
7 З атова, както казва Светият Дух:
Therefore, as the Holy Spirit says: “Today, if you will hear His voice,
8 Н е закоравявайте сърдцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,
Do not harden your hearts as in the rebellion, In the day of trial in the wilderness,
9 Г дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.
Where your fathers tested Me, tried Me, And saw My works forty years.
10 З атова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърдцата си, Те не са познали Моите пътища;
Therefore I was angry with that generation, And said, ‘They always go astray in their heart, And they have not known My ways.’
11 Т ака се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".
So I swore in My wrath, ‘They shall not enter My rest.’”
12 В нимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог;
Beware, brethren, lest there be in any of you an evil heart of unbelief in departing from the living God;
13 н о увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
but exhort one another daily, while it is called “Today,” lest any of you be hardened through the deceitfulness of sin.
14 З ащото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:
For we have become partakers of Christ if we hold the beginning of our confidence steadfast to the end,
15 д окато се казва:
while it is said: “Today, if you will hear His voice, Do not harden your hearts as in the rebellion.” Failure of the Wilderness Wanderers
16 З ащото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?
For who, having heard, rebelled? Indeed, was it not all who came out of Egypt, led by Moses?
17 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?
Now with whom was He angry forty years? Was it not with those who sinned, whose corpses fell in the wilderness?
18 Н а кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?
And to whom did He swear that they would not enter His rest, but to those who did not obey?
19 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.
So we see that they could not enter in because of unbelief.