1 Т огава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него и го целува.

Then Joseph fell on his father’s face, and wept over him, and kissed him.

2 И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

And Joseph commanded his servants the physicians to embalm his father. So the physicians embalmed Israel.

3 к ато работиха над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

Forty days were required for him, for such are the days required for those who are embalmed; and the Egyptians mourned for him seventy days.

4 И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона и речете:

Now when the days of his mourning were past, Joseph spoke to the household of Pharaoh, saying, “If now I have found favor in your eyes, please speak in the hearing of Pharaoh, saying,

5 Б аща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който се приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее нека отида, моля, да погреба баща; си и ще се върна.

‘My father made me swear, saying, “Behold, I am dying; in my grave which I dug for myself in the land of Canaan, there you shall bury me.” Now therefore, please let me go up and bury my father, and I will come back.’”

6 А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

And Pharaoh said, “Go up and bury your father, as he made you swear.”

7 И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

So Joseph went up to bury his father; and with him went up all the servants of Pharaoh, the elders of his house, and all the elders of the land of Egypt,

8 с ъщо и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

as well as all the house of Joseph, his brothers, and his father’s house. Only their little ones, their flocks, and their herds they left in the land of Goshen.

9 О тидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

And there went up with him both chariots and horsemen, and it was a very great gathering.

10 И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък Иордан, там ридаха твърде много и силно; и Иосиф направи за баща си седемдневна жалейка.

Then they came to the threshing floor of Atad, which is beyond the Jordan, and they mourned there with a great and very solemn lamentation. He observed seven days of mourning for his father.

11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим+.

And when the inhabitants of the land, the Canaanites, saw the mourning at the threshing floor of Atad, they said, “This is a deep mourning of the Egyptians.” Therefore its name was called Abel Mizraim, which is beyond the Jordan.

12 Т огава синовете на Израиля му сториха, според както им беше заповядал;

So his sons did for him just as he had commanded them.

13 з ащото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

For his sons carried him to the land of Canaan, and buried him in the cave of the field of Machpelah, before Mamre, which Abraham bought with the field from Ephron the Hittite as property for a burial place.

14 И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

And after he had buried his father, Joseph returned to Egypt, he and his brothers and all who went up with him to bury his father. Joseph Reassures His Brothers

15 А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко всичкото зло, що сме му сторили.

When Joseph’s brothers saw that their father was dead, they said, “Perhaps Joseph will hate us, and may actually repay us for all the evil which we did to him.”

16 З атова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре баща ти ни заповяда с думите:

So they sent messengers to Joseph, saying, “Before your father died he commanded, saying,

17 Т ака да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

‘Thus you shall say to Joseph: “I beg you, please forgive the trespass of your brothers and their sin; for they did evil to you.”’ Now, please, forgive the trespass of the servants of the God of your father.” And Joseph wept when they spoke to him.

18 П осле отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

Then his brothers also went and fell down before his face, and they said, “Behold, we are your servants.”

19 А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

Joseph said to them, “Do not be afraid, for am I in the place of God?

20 В ие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живото на много люде, както и стана днес.

But as for you, you meant evil against me; but God meant it for good, in order to bring it about as it is this day, to save many people alive.

21 П рочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

Now therefore, do not be afraid; I will provide for you and your little ones.” And he comforted them and spoke kindly to them. Death of Joseph

22 Т ака Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;

So Joseph dwelt in Egypt, he and his father’s household. And Joseph lived one hundred and ten years.

23 и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.

Joseph saw Ephraim’s children to the third generation. The children of Machir, the son of Manasseh, were also brought up on Joseph’s knees.

24 С лед това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исака и Якова.

And Joseph said to his brethren, “I am dying; but God will surely visit you, and bring you out of this land to the land of which He swore to Abraham, to Isaac, and to Jacob.”

25 И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: Понеже Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

Then Joseph took an oath from the children of Israel, saying, “God will surely visit you, and you shall carry up my bones from here.”

26 И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.

So Joseph died, being one hundred and ten years old; and they embalmed him, and he was put in a coffin in Egypt.