1 Т огава дойдоха зифците при Саула в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид в хълма Ехела срещу Есимон?

Now the Ziphites came to Saul at Gibeah, saying, “Is David not hiding in the hill of Hachilah, opposite Jeshimon?”

2 И тъй Саул стана та слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже избрани от Израиля, та търси Давида в зифската пустиня.

Then Saul arose and went down to the Wilderness of Ziph, having three thousand chosen men of Israel with him, to seek David in the Wilderness of Ziph.

3 И Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимос, край пътя. А Давид се намираше в пустинята; и като се научи, че Саул идвал отдире му в пустинята,

And Saul encamped in the hill of Hachilah, which is opposite Jeshimon, by the road. But David stayed in the wilderness, and he saw that Saul came after him into the wilderness.

4 Д авид прати съгледачи та разбра, че Саул наистина бе дошъл.

David therefore sent out spies, and understood that Saul had indeed come.

5 И Давид стана та дойде не мястото, гдето Саул беше разположил стана си, и Давид съгледа мястото, гдето лежеше Саул и Авенир Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в оградата от коли, и людете бяха разположени около него.

So David arose and came to the place where Saul had encamped. And David saw the place where Saul lay, and Abner the son of Ner, the commander of his army. Now Saul lay within the camp, with the people encamped all around him.

6 Т огава Давид проговори и рече на хетееца Ахимелех и на Ависея Саруиният син, Иоавовия брат: Кой ще слезе с мене при Саула в стана. И рече Ависей: Аз ще сляза с тебе.

Then David answered, and said to Ahimelech the Hittite and to Abishai the son of Zeruiah, brother of Joab, saying, “Who will go down with me to Saul in the camp?” And Abishai said, “I will go down with you.”

7 И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при людете; и, ето, Саул лежеше заспал в оградата от коли и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и людете лежаха около него.

So David and Abishai came to the people by night; and there Saul lay sleeping within the camp, with his spear stuck in the ground by his head. And Abner and the people lay all around him.

8 Т огава Ависей каза на Давида: Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега, прочее, нека ги поразя с копието до земята с един удар и няма да повторя.

Then Abishai said to David, “God has delivered your enemy into your hand this day. Now therefore, please, let me strike him at once with the spear, right to the earth; and I will not have to strike him a second time!”

9 А Давид рече на Ависея: Да го не погубиш; защото кой може да дигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?

But David said to Abishai, “Do not destroy him; for who can stretch out his hand against the Lord ’s anointed, and be guiltless?”

10 Р ече още Давид: Бъди уверен, както си в живота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине.

David said furthermore, “ As the Lord lives, the Lord shall strike him, or his day shall come to die, or he shall go out to battle and perish.

11 Д а ми не даде Господ да дигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието което е при главата му, и стомната с водата, па да си отидем.

The Lord forbid that I should stretch out my hand against the Lord ’s anointed. But please, take now the spear and the jug of water that are by his head, and let us go.”

12 И тъй, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, та си отидоха; никой не видя, никой не усети, и никой не се събуди; защото всичките спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях.

So David took the spear and the jug of water by Saul’s head, and they got away; and no man saw or knew it or awoke. For they were all asleep, because a deep sleep from the Lord had fallen on them.

13 Т огава Давид мина насреща та застана на върха на хълма от далеч, като имаше между тях голямо разстояние,

Now David went over to the other side, and stood on the top of a hill afar off, a great distance being between them.

14 и Давид извика към людете и към Авенира Нировия син, като каза: Не отговаряш ли, Авенире? И Авенир в отговор рече: Кой си ти, що викаш към царя?

And David called out to the people and to Abner the son of Ner, saying, “Do you not answer, Abner?” Then Abner answered and said, “Who are you, calling out to the king?”

15 И Давид каза на Авенира: Не си ли ти доблестен мъж? и кой е подобен на тебе между Израиля? Защо, прочее, не пазиш господаря си царя? понеже един от людете влезе да погуби господаря ти царя.

So David said to Abner, “ Are you not a man? And who is like you in Israel? Why then have you not guarded your lord the king? For one of the people came in to destroy your lord the king.

16 Н е е добро това, което стори ти; в името на живия Господ вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. И сега, вижте, где е копието на царя и стомната с водата, който беше при главата му.

This thing that you have done is not good. As the Lord lives, you deserve to die, because you have not guarded your master, the Lord ’s anointed. And now see where the king’s spear is, and the jug of water that was by his head.”

17 А Саул позна Давидовия глас, и рече: Твоят глас ли е, Чадо мое, Давиде? И Давид рече: Моят глас е, господарю мой, царю.

Then Saul knew David’s voice, and said, “ Is that your voice, my son David?” David said, “ It is my voice, my lord, O king.”

18 Р ече още: Защо преследва така господарят ми слугата си? Какво съм сторил? или какво зло има в ръката ми?

And he said, “Why does my lord thus pursue his servant? For what have I done, or what evil is in my hand?

19 И сега, моля, нека чуе господарят ми царят думите на слугата си. Ако Господ те е подигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човеци, те нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така щото днес нямам участие в даденото от Господа наследство, като ми казват: Иди служи на други богове.

Now therefore, please, let my lord the king hear the words of his servant: If the Lord has stirred you up against me, let Him accept an offering. But if it is the children of men, may they be cursed before the Lord, for they have driven me out this day from sharing in the inheritance of the Lord, saying, ‘Go, serve other gods.’

20 С ега, прочее, нека падне кръвта ми на земята далеч от Господното присъствие; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха, като кога гони някой яребица в горите.

So now, do not let my blood fall to the earth before the face of the Lord. For the king of Israel has come out to seek a flea, as when one hunts a partridge in the mountains.”

21 Т огава рече Саул: Съгреших; върни се, чадо мое, Давиде; защото няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми беше днес скъпоценен пред очите ти; ето, безумие сторих и направих голяма погрешка.

Then Saul said, “I have sinned. Return, my son David. For I will harm you no more, because my life was precious in your eyes this day. Indeed I have played the fool and erred exceedingly.”

22 А Давид в отговор рече: Ето царското копие; нека дойде един от момците да го вземе.

And David answered and said, “Here is the king’s spear. Let one of the young men come over and get it.

23 А Господ да въздаде на всеки според правдата му и верността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да дигна ръката си против Господния помазаник.

May the Lord repay every man for his righteousness and his faithfulness; for the Lord delivered you into my hand today, but I would not stretch out my hand against the Lord ’s anointed.

24 Е то, прочее, както твоят живот бе днес много ценен пред моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен пред очите на Господа, и Той да ме избави от всичките скърби.

And indeed, as your life was valued much this day in my eyes, so let my life be valued much in the eyes of the Lord, and let Him deliver me out of all tribulation.”

25 Т огава Саул каза на Давида: Да си благословен, чадо мое, Давиде! ти непременно ще извършиш велики дела, и без друго ще надделееш. И така, Давид отиде в пътя си; а Саул се върна на мястото си.

Then Saul said to David, “ May you be blessed, my son David! You shall both do great things and also still prevail.” So David went on his way, and Saul returned to his place.