1 Т огава Иосиф не може вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички отпред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

Then Joseph could not restrain himself before all those who stood by him, and he cried out, “Make everyone go out from me!” So no one stood with him while Joseph made himself known to his brothers.

2 И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.

And he wept aloud, and the Egyptians and the house of Pharaoh heard it.

3 И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

Then Joseph said to his brothers, “I am Joseph; does my father still live?” But his brothers could not answer him, for they were dismayed in his presence.

4 Т огава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.

And Joseph said to his brothers, “Please come near to me.” So they came near. Then he said: “I am Joseph your brother, whom you sold into Egypt.

5 С ега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.

But now, do not therefore be grieved or angry with yourselves because you sold me here; for God sent me before you to preserve life.

6 З ащото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.

For these two years the famine has been in the land, and there are still five years in which there will be neither plowing nor harvesting.

7 Б ог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

And God sent me before you to preserve a posterity for you in the earth, and to save your lives by a great deliverance.

8 И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

So now it was not you who sent me here, but God; and He has made me a father to Pharaoh, and lord of all his house, and a ruler throughout all the land of Egypt.

9 Б ързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

“Hurry and go up to my father, and say to him, ‘Thus says your son Joseph: “God has made me lord of all Egypt; come down to me, do not tarry.

10 Т и ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.

You shall dwell in the land of Goshen, and you shall be near to me, you and your children, your children’s children, your flocks and your herds, and all that you have.

11 Т ам ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.

There I will provide for you, lest you and your household, and all that you have, come to poverty; for there are still five years of famine.”’

12 И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.

“And behold, your eyes and the eyes of my brother Benjamin see that it is my mouth that speaks to you.

13 И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.

So you shall tell my father of all my glory in Egypt, and of all that you have seen; and you shall hurry and bring my father down here.”

14 Т огава падна на врата на брата си Вениамина и плака, плака и Вениамина на неговия врат.

Then he fell on his brother Benjamin’s neck and wept, and Benjamin wept on his neck.

15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.

Moreover he kissed all his brothers and wept over them, and after that his brothers talked with him.

16 И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.

Now the report of it was heard in Pharaoh’s house, saying, “Joseph’s brothers have come.” So it pleased Pharaoh and his servants well.

17 И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

And Pharaoh said to Joseph, “Say to your brothers, ‘Do this: Load your animals and depart; go to the land of Canaan.

18 И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.

Bring your father and your households and come to me; I will give you the best of the land of Egypt, and you will eat the fat of the land.

19 А на тебе заповядвам да им речеш: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.

Now you are commanded—do this: Take carts out of the land of Egypt for your little ones and your wives; bring your father and come.

20 П ри това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

Also do not be concerned about your goods, for the best of all the land of Egypt is yours.’”

21 И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

Then the sons of Israel did so; and Joseph gave them carts, according to the command of Pharaoh, and he gave them provisions for the journey.

22 Н а всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

He gave to all of them, to each man, changes of garments; but to Benjamin he gave three hundred pieces of silver and five changes of garments.

23 И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

And he sent to his father these things: ten donkeys loaded with the good things of Egypt, and ten female donkeys loaded with grain, bread, and food for his father for the journey.

24 Т ака изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.

So he sent his brothers away, and they departed; and he said to them, “See that you do not become troubled along the way.”

25 И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.

Then they went up out of Egypt, and came to the land of Canaan to Jacob their father.

26 И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.

And they told him, saying, “Joseph is still alive, and he is governor over all the land of Egypt.” And Jacob’s heart stood still, because he did not believe them.

27 Н о те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.

But when they told him all the words which Joseph had said to them, and when he saw the carts which Joseph had sent to carry him, the spirit of Jacob their father revived.

28 И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.

Then Israel said, “ It is enough. Joseph my son is still alive. I will go and see him before I die.”