1 ( По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?

O God, why have You cast us off forever? Why does Your anger smoke against the sheep of Your pasture?

2 С помни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

Remember Your congregation, which You have purchased of old, The tribe of Your inheritance, which You have redeemed— This Mount Zion where You have dwelt.

3 О тправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

Lift up Your feet to the perpetual desolations. The enemy has damaged everything in the sanctuary.

4 П ротивниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

Your enemies roar in the midst of Your meeting place; They set up their banners for signs.

5 П ознати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

They seem like men who lift up Axes among the thick trees.

6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

And now they break down its carved work, all at once, With axes and hammers.

7 П редадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.

They have set fire to Your sanctuary; They have defiled the dwelling place of Your name to the ground.

8 Р екоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

They said in their hearts, “Let us destroy them altogether.” They have burned up all the meeting places of God in the land.

9 З намения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.

We do not see our signs; There is no longer any prophet; Nor is there any among us who knows how long.

10 Д о кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

O God, how long will the adversary reproach? Will the enemy blaspheme Your name forever?

11 З ащо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.

Why do You withdraw Your hand, even Your right hand? Take it out of Your bosom and destroy them.

12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

For God is my King from of old, Working salvation in the midst of the earth.

13 Т и си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

You divided the sea by Your strength; You broke the heads of the sea serpents in the waters.

14 Т и си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

You broke the heads of Leviathan in pieces, And gave him as food to the people inhabiting the wilderness.

15 Т и си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.

You broke open the fountain and the flood; You dried up mighty rivers.

16 Т вой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

The day is Yours, the night also is Yours; You have prepared the light and the sun.

17 Т и си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

You have set all the borders of the earth; You have made summer and winter.

18 П омни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

Remember this, that the enemy has reproached, O Lord, And that a foolish people has blasphemed Your name.

19 Н е предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.

Oh, do not deliver the life of Your turtledove to the wild beast! Do not forget the life of Your poor forever.

20 З ачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

Have respect to the covenant; For the dark places of the earth are full of the haunts of cruelty.

21 У гнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

Oh, do not let the oppressed return ashamed! Let the poor and needy praise Your name.

22 С тани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

Arise, O God, plead Your own cause; Remember how the foolish man reproaches You daily.

23 Н е забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

Do not forget the voice of Your enemies; The tumult of those who rise up against You increases continually.