1 И Израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиама за седем години.

Then the children of Israel did evil in the sight of the Lord. So the Lord delivered them into the hand of Midian for seven years,

2 И ръката на Мадиама преодоля над Израиля; и поради мадиамците, израилтяните си направиха ония ровове, които са по горите, и пещерите и укрепленията.

and the hand of Midian prevailed against Israel. Because of the Midianites, the children of Israel made for themselves the dens, the caves, and the strongholds which are in the mountains.

3 И след като Израил посееше, мадиамците, амаличаните и източните жители дохождаха и нападаха против него;

So it was, whenever Israel had sown, Midianites would come up; also Amalekites and the people of the East would come up against them.

4 и , като разполагаха стан против тях, унищожаваха рожбите на земята чак до Газа, и не оставяха храна за Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел.

Then they would encamp against them and destroy the produce of the earth as far as Gaza, and leave no sustenance for Israel, neither sheep nor ox nor donkey.

5 З ащото дохождаха с добитъка си и с шатрите си, и влизаха в страната многобройни като скакалци; безбройни бяха и те и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават.

For they would come up with their livestock and their tents, coming in as numerous as locusts; both they and their camels were without number; and they would enter the land to destroy it.

6 Т ака Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова, израилтяните извикаха към Господа.

So Israel was greatly impoverished because of the Midianites, and the children of Israel cried out to the Lord.

7 И когато израилтяните извикаха към Господа поради мадиамците,

And it came to pass, when the children of Israel cried out to the Lord because of the Midianites,

8 т огава Господ изпрати на израилтяните един пророк, който им каза: Така говори Господ Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет, и ви изведох от дома на робството;

that the Lord sent a prophet to the children of Israel, who said to them, “Thus says the Lord God of Israel: ‘I brought you up from Egypt and brought you out of the house of bondage;

9 И избавих ви от ръката на египтяните и от ръката на всички, които ви насилваха, и като ги изпъдих от пред вас, дадох ви земята им.

and I delivered you out of the hand of the Egyptians and out of the hand of all who oppressed you, and drove them out before you and gave you their land.

10 И рекох ви: Аз съм Господ вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.

Also I said to you, “I am the Lord your God; do not fear the gods of the Amorites, in whose land you dwell.” But you have not obeyed My voice.’” Gideon

11 И ангелът Господен дойде та седна под дъба, който е в Офра, и принадлежеше на авиезереца Иоас; а син му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.

Now the Angel of the Lord came and sat under the terebinth tree which was in Ophrah, which belonged to Joash the Abiezrite, while his son Gideon threshed wheat in the winepress, in order to hide it from the Midianites.

12 И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.

And the Angel of the Lord appeared to him, and said to him, “The Lord is with you, you mighty man of valor!”

13 А Гедеон ме рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предел в ръката на мадиамците.

Gideon said to Him, “O my lord, if the Lord is with us, why then has all this happened to us? And where are all His miracles which our fathers told us about, saying, ‘Did not the Lord bring us up from Egypt?’ But now the Lord has forsaken us and delivered us into the hands of the Midianites.”

14 И Господ погледна към него и му каза: Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?

Then the Lord turned to him and said, “Go in this might of yours, and you shall save Israel from the hand of the Midianites. Have I not sent you?”

15 А той Му рече: О Господи! с какво ще освобадя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом.

So he said to Him, “O my Lord, how can I save Israel? Indeed my clan is the weakest in Manasseh, and I am the least in my father’s house.”

16 Н о Господ му рече: Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.

And the Lord said to him, “Surely I will be with you, and you shall defeat the Midianites as one man.”

17 С етне той му каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная Кой си Ти, Който говориш с мене;

Then he said to Him, “If now I have found favor in Your sight, then show me a sign that it is You who talk with me.

18 м оля Ти се, не си отивай от тук, докато не дойда при Тебе и изнеса приноса си и го положа пред Тебе. И Той ме рече: Ще чакам догдето се върнеш.

Do not depart from here, I pray, until I come to You and bring out my offering and set it before You.” And He said, “I will wait until you come back.”

19 Т огава Гедеон слезе та приготви яре и пресни пити от една ефа брашно; месото тури в кошница, а чорбата тури в гърне, и изнесе ги вън при него под дъба, та го представи.

So Gideon went in and prepared a young goat, and unleavened bread from an ephah of flour. The meat he put in a basket, and he put the broth in a pot; and he brought them out to Him under the terebinth tree and presented them.

20 И ангелът Божия му каза: Вземи месото и пресните пити та ги сложи на тоя камък, а чорбата излей. И стори така.

The Angel of God said to him, “Take the meat and the unleavened bread and lay them on this rock, and pour out the broth.” And he did so.

21 Т огава ангелът Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, та досегна месото и пресните пити; и излезе огън из камъка та пояде месото и пресните пити; а след това ангелът Господен си отиде отпред очите му.

Then the Angel of the Lord put out the end of the staff that was in His hand, and touched the meat and the unleavened bread; and fire rose out of the rock and consumed the meat and the unleavened bread. And the Angel of the Lord departed out of his sight.

22 И като видя Гедеон, че това бе ангел Господен, Гедеон каза: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице.

Now Gideon perceived that He was the Angel of the Lord. So Gideon said, “Alas, O Lord God! For I have seen the Angel of the Lord face to face.”

23 А Господ му каза: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш.

Then the Lord said to him, “Peace be with you; do not fear, you shall not die.”

24 И Гедеон издигна там олтар на Господа и нараче го Иеовашалом; той е до днес в Офра на авиезерците.

So Gideon built an altar there to the Lord, and called it The- Lord - Is -Peace. To this day it is still in Ophrah of the Abiezrites.

25 И в същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол седемгодишния, та съсипи Вааловия жертвеник, който се намира у баща ти, и съсечи ашерата, която е при него.

Now it came to pass the same night that the Lord said to him, “Take your father’s young bull, the second bull of seven years old, and tear down the altar of Baal that your father has, and cut down the wooden image that is beside it;

26 П осле на върха на тая скала издигни олтар на Господа твоя Бог, според наредбата, и вземи втория вол та го принеси за всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш.

and build an altar to the Lord your God on top of this rock in the proper arrangement, and take the second bull and offer a burnt sacrifice with the wood of the image which you shall cut down.”

27 И тъй, Гедеон взе десетина души от слугите си та стори както Господ му каза; а, понеже се боеше от бащиния си дом и от градските жители, затова не го стори денем, но го стори нощем.

So Gideon took ten men from among his servants and did as the Lord had said to him. But because he feared his father’s household and the men of the city too much to do it by day, he did it by night. Gideon Destroys the Altar of Baal

28 А когато градските жители станаха на утринта, ето, Вааловият жертвеник беше съборен, и ашерата, която беше при него, съсечена, и вторият вол цял изгорен на издигнатия олтар.

And when the men of the city arose early in the morning, there was the altar of Baal, torn down; and the wooden image that was beside it was cut down, and the second bull was being offered on the altar which had been built.

29 И казаха си един на друг: Кой е извършил тая работа? И като разпитаха и издириха, рекоха: Гедеон Иоасовият син е извършил тая работа.

So they said to one another, “Who has done this thing?” And when they had inquired and asked, they said, “Gideon the son of Joash has done this thing.”

30 Т огава градските жители казаха на Иоаса: Изведете сина си да се умъртви, понеже той е съборил Вааловия жертвеник, и понеже е съсякъл ашерата, която беше при него.

Then the men of the city said to Joash, “Bring out your son, that he may die, because he has torn down the altar of Baal, and because he has cut down the wooden image that was beside it.”

31 А Иоас рече на всички, които бяха се дигнали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен докато е още заран. Ако той е бог, нека сам защити делото си, като са съборили жертвеника му

But Joash said to all who stood against him, “Would you plead for Baal? Would you save him? Let the one who would plead for him be put to death by morning! If he is a god, let him plead for himself, because his altar has been torn down!”

32 З а това в същия ден той нарече сина си Ероваал, като казваше: Нека се съди Ваал с него, като е съборил жертвеника му.

Therefore on that day he called him Jerubbaal, saying, “Let Baal plead against him, because he has torn down his altar.”

33 Т огава всичките мадиамци и амаличани и източните жители се събраха заедно та преминаха и разположиха стан в долината Езраел.

Then all the Midianites and Amalekites, the people of the East, gathered together; and they crossed over and encamped in the Valley of Jezreel.

34 А Господният Дух дойде на Гедеона, и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват.

But the Spirit of the Lord came upon Gideon; then he blew the trumpet, and the Abiezrites gathered behind him.

35 П осле изпрати вестители до целия Манасия, та и той се събра да го последва; прати вестители и до Асира, до Завулона и до Нефталима, а те дойдоха та ги посрещнаха.

And he sent messengers throughout all Manasseh, who also gathered behind him. He also sent messengers to Asher, Zebulun, and Naphtali; and they came up to meet them. The Sign of the Fleece

36 И Гедеон рече на Бога: Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.

So Gideon said to God, “If You will save Israel by my hand as You have said—

37 е то, аз ще туря руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогаз ще позная, че ще освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.

look, I shall put a fleece of wool on the threshing floor; if there is dew on the fleece only, and it is dry on all the ground, then I shall know that You will save Israel by my hand, as You have said.”

38 Т ака биде; защото, като стана рано на утринта, той изстиска руното, и роса потече из руното, пълен леген вода.

And it was so. When he rose early the next morning and squeezed the fleece together, he wrung the dew out of the fleece, a bowlful of water.

39 И Гедеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, и аз ще продумам само тоя път; да опитам моля Ти се, само тоя път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.

Then Gideon said to God, “Do not be angry with me, but let me speak just once more: Let me test, I pray, just once more with the fleece; let it now be dry only on the fleece, but on all the ground let there be dew.”

40 И Бог стори така през оная нощ: само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.

And God did so that night. It was dry on the fleece only, but there was dew on all the ground.