1 С лед това, като свикаха филистимците войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин, и разположиха стан в Ефес-дамим, между Сокхот и Азика.

Now the Philistines gathered their armies together to battle, and were gathered at Sochoh, which belongs to Judah; they encamped between Sochoh and Azekah, in Ephes Dammim.

2 А Саул и Израилевите мъже се събраха та разположиха стан в долината Ила, и се опълчиха за бой против филистимците.

And Saul and the men of Israel were gathered together, and they encamped in the Valley of Elah, and drew up in battle array against the Philistines.

3 Ф илистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна, и долината беше помежду им.

The Philistines stood on a mountain on one side, and Israel stood on a mountain on the other side, with a valley between them.

4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.

And a champion went out from the camp of the Philistines, named Goliath, from Gath, whose height was six cubits and a span.

5 Т ой имаше меден шлем на главата си, и бе облечен с люспеста броня, тежината на бронята беше пет хиляди сикли мед,

He had a bronze helmet on his head, and he was armed with a coat of mail, and the weight of the coat was five thousand shekels of bronze.

6 и с медни ногавки на пищялите си и медно щитче между рамената си.

And he had bronze armor on his legs and a bronze javelin between his shoulders.

7 Д ръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестотин сикли желязо; и щитоносецът му вървеше пред него.

Now the staff of his spear was like a weaver’s beam, and his iron spearhead weighed six hundred shekels; and a shield-bearer went before him.

8 И той застана та извика към Израилевите редове, като им каза: Защо излязохте да се опълчите за бой? Не съм ли аз филистимец, и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж, па нека слезе при мене.

Then he stood and cried out to the armies of Israel, and said to them, “Why have you come out to line up for battle? Am I not a Philistine, and you the servants of Saul? Choose a man for yourselves, and let him come down to me.

9 А ко може да се бие с мене и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако му надвия аз и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.

If he is able to fight with me and kill me, then we will be your servants. But if I prevail against him and kill him, then you shall be our servants and serve us.”

10 Ф илистимецът рече още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редове; дайте ми мъж да се бием двама.

And the Philistine said, “I defy the armies of Israel this day; give me a man, that we may fight together.”

11 А Саул и целият Израил, когато чуха тия думи на филистимеца, смаяха се и се уплашиха твърде много.

When Saul and all Israel heard these words of the Philistine, they were dismayed and greatly afraid.

12 А Давид беше син на оня ефратянин от Витлеем Юдов, който се именуваше Есей, и имаше осем сина; и в Сауловите дни тоя човек имаше старейшински чин между хората.

Now David was the son of that Ephrathite of Bethlehem Judah, whose name was Jesse, and who had eight sons. And the man was old, advanced in years, in the days of Saul.

13 И тримата по-големи сина на Есея бяха отишли подир Саула във войната; и имената на тримата му сина, които отидоха на войната, бяха - на първородния Елиав, на другия след него, Авинадав и на третия Сама.

The three oldest sons of Jesse had gone to follow Saul to the battle. The names of his three sons who went to the battle were Eliab the firstborn, next to him Abinadab, and the third Shammah.

14 Д авид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саула.

David was the youngest. And the three oldest followed Saul.

15 А Давид отиваше от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем и се връщаше.

But David occasionally went and returned from Saul to feed his father’s sheep at Bethlehem.

16 И филистимецът се приближаваше заран и вечер и се представяше четиридесет дена.

And the Philistine drew near and presented himself forty days, morning and evening.

17 В това време Есей каза на сина си Давида: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тия десет хляба та ги занеси бърже на братята си в стана;

Then Jesse said to his son David, “Take now for your brothers an ephah of this dried grain and these ten loaves, and run to your brothers at the camp.

18 а тия десет пити сирене занеси на хилядника им; и виж, здрави ли са братята ти, и вземи ми белег от тях.

And carry these ten cheeses to the captain of their thousand, and see how your brothers fare, and bring back news of them.”

19 С аул и те и всичките Израилеви мъже са в долината Ила, дето се бият с филистимците.

Now Saul and they and all the men of Israel were in the Valley of Elah, fighting with the Philistines.

20 П рочее, на сутринта Давид стана рано, остави овците на пазач, и взе нещата та отиде както Иесей му бе заповядал; и той отиде при оградата от коли когато войската, при излизането си да се опълчи, извикваше гръмогласно за битката.

So David rose early in the morning, left the sheep with a keeper, and took the things and went as Jesse had commanded him. And he came to the camp as the army was going out to the fight and shouting for the battle.

21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.

For Israel and the Philistines had drawn up in battle array, army against army.

22 А Давид остави товара си под грижата на товаропазача, и като се завтече към войската, дойде та попита братята си за здравето им.

And David left his supplies in the hand of the supply keeper, ran to the army, and came and greeted his brothers.

23 И като се разговаряше с тях, ето юнакът, филистимецът от Гет, на име Голиат, излизаше от филистимските редове та говореше според същите думи; и Давид го чу.

Then as he talked with them, there was the champion, the Philistine of Gath, Goliath by name, coming up from the armies of the Philistines; and he spoke according to the same words. So David heard them.

24 А всичките Израилеви мъже, като видяха тоя мъж, побягнаха от него и много се уплашиха.

And all the men of Israel, when they saw the man, fled from him and were dreadfully afraid.

25 И Израилевите мъже думаха: Видяхте ли тоя мъж, който възлиза? Наистина той възлезе да хвърли презрение върху Израиля; обаче, който го убие, него царят ще обогати с голямо богатство, и ще му даде дъщеря си и ще направи бащиния му дом свободен в Израиля.

So the men of Israel said, “Have you seen this man who has come up? Surely he has come up to defy Israel; and it shall be that the man who kills him the king will enrich with great riches, will give him his daughter, and give his father’s house exemption from taxes in Israel.”

26 И Давид проговори на стоящите при него мъже като каза: Какво ще се направи на онзи, който порази тоя филистимец и отмахне укора, от Израиля? защото коя е тоя необрязан филистимец та да хвърли презрение върху войските на живия Бог?

Then David spoke to the men who stood by him, saying, “What shall be done for the man who kills this Philistine and takes away the reproach from Israel? For who is this uncircumcised Philistine, that he should defy the armies of the living God?”

27 И людете му отговориха според казаните думи, като рекоха: така ща се направи на мъжа, който би го поразил.

And the people answered him in this manner, saying, “So shall it be done for the man who kills him.”

28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как говореше на мъжете, гневът на Елиава пламна против Давида, и рече: Защо си слязъл тук? и кому си оставил онези малко овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката.

Now Eliab his oldest brother heard when he spoke to the men; and Eliab’s anger was aroused against David, and he said, “Why did you come down here? And with whom have you left those few sheep in the wilderness? I know your pride and the insolence of your heart, for you have come down to see the battle.”

29 И Давид каза: Що съм сторил сега? няма ли причина?

And David said, “What have I done now? Is there not a cause?”

30 И обърна се от него към другиго и говори по същия начин; и людете пак му отговориха според първите думи.

Then he turned from him toward another and said the same thing; and these people answered him as the first ones did.

31 И когато се чуха думите, които говори Давид, известиха ги на Саула; и той го повика при себе си.

Now when the words which David spoke were heard, they reported them to Saul; and he sent for him.

32 И Давид каза на Саула: Да не отпада сърцето на никого поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с тоя филистимец.

Then David said to Saul, “Let no man’s heart fail because of him; your servant will go and fight with this Philistine.”

33 Н о Саул каза на Давида: ти не можеш да идеш против тоя филистимец да се биеш с него; защото ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.

And Saul said to David, “You are not able to go against this Philistine to fight with him; for you are a youth, and he a man of war from his youth.”

34 А Давид рече на Саула: Слугата ти пасеше овците на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадото,

But David said to Saul, “Your servant used to keep his father’s sheep, and when a lion or a bear came and took a lamb out of the flock,

35 а з го подгонвах та го поразявах, и отървавах грабнатото от устата му; и когато се дигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го, и го убивах.

I went out after it and struck it, and delivered the lamb from its mouth; and when it arose against me, I caught it by its beard, and struck and killed it.

36 С лугата ти е убивал и лъв и мечка, и тоя необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войската на живия Бог.

Your servant has killed both lion and bear; and this uncircumcised Philistine will be like one of them, seeing he has defied the armies of the living God.”

37 Р ече още Давид: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на тоя филистимец. И Саул каза на Давида: Иди: и Господ да бъде с тебе.

Moreover David said, “The Lord, who delivered me from the paw of the lion and from the paw of the bear, He will deliver me from the hand of this Philistine.” And Saul said to David, “Go, and the Lord be with you!”

38 Т огава Саул облече Давида с облеклото си, и тури меден шлем на главата му, и облече го с броня.

So Saul clothed David with his armor, and he put a bronze helmet on his head; he also clothed him with a coat of mail.

39 И Давид препаса неговия меч над облеклото му и се постара да походи, защото не беше навикнал с тях. И Давид каза на Саула: Не мога да ходя с тия оръжия, защото не съм навикнал. И така Давид ги съблече.

David fastened his sword to his armor and tried to walk, for he had not tested them. And David said to Saul, “I cannot walk with these, for I have not tested them. ” So David took them off.

40 И взе тоягата си в ръка, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги тури в овчарската си торба, той се приближаваше към филистимеца с прашката си в ръка.

Then he took his staff in his hand; and he chose for himself five smooth stones from the brook, and put them in a shepherd’s bag, in a pouch which he had, and his sling was in his hand. And he drew near to the Philistine.

41 И филистимецът напредваше и се приближаваше към Давида; и щитоносецът вървеше пред него.

So the Philistine came, and began drawing near to David, and the man who bore the shield went before him.

42 И когато филистимецът погледна наоколо и видя Давида, презря го, защото беше дете и рус и красив на лице.

And when the Philistine looked about and saw David, he disdained him; for he was only a youth, ruddy and good-looking.

43 И филистимецът каза на Давида: Куче ли съм аз, та идеш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давида с боговете си.

So the Philistine said to David, “ Am I a dog, that you come to me with sticks?” And the Philistine cursed David by his gods.

44 Ф илистимецът още каза на Давида: Дойди при мене, и ще дам месата ти на въздушните птици и на земните зверове.

And the Philistine said to David, “Come to me, and I will give your flesh to the birds of the air and the beasts of the field!”

45 А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч и копие и сулица; а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.

Then David said to the Philistine, “You come to me with a sword, with a spear, and with a javelin. But I come to you in the name of the Lord of hosts, the God of the armies of Israel, whom you have defied.

46 Д нес Господ ще те предаде в ръката ми; и като те поразя ще ти отнема главата, и днес ще предам труповете на филистимското множество на въздушните птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израиля,

This day the Lord will deliver you into my hand, and I will strike you and take your head from you. And this day I will give the carcasses of the camp of the Philistines to the birds of the air and the wild beasts of the earth, that all the earth may know that there is a God in Israel.

47 и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа, и Той ще ви предаде в нашата ръка.

Then all this assembly shall know that the Lord does not save with sword and spear; for the battle is the Lord ’s, and He will give you into our hands.”

48 И като стана филистимецът та идваше и се приближаваше да посрещне Давида, Давид побърза и се завтече към редовете да посрещне филистимеца.

So it was, when the Philistine arose and came and drew near to meet David, that David hurried and ran toward the army to meet the Philistine.

49 И Давид тури ръката си в торбата си та взе от там камък, и като го хвърли с прашката, удари филистимеца в челото му; и той падна по лицето си на земята.

Then David put his hand in his bag and took out a stone; and he slung it and struck the Philistine in his forehead, so that the stone sank into his forehead, and he fell on his face to the earth.

50 Т ака Давид надви филистимеца с прашка и с камък, и удари филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давида;

So David prevailed over the Philistine with a sling and a stone, and struck the Philistine and killed him. But there was no sword in the hand of David.

51 з атова Давид се завтече та застана над филистимеца, и хвана меча му и го изтръгна из ножницата му и като го уби отсече главата му с него. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побягнаха.

Therefore David ran and stood over the Philistine, took his sword and drew it out of its sheath and killed him, and cut off his head with it. And when the Philistines saw that their champion was dead, they fled.

52 Т огава Израилевите и Юдовите мъже станаха, извикаха и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци паднаха из пътя за Саараим до Гет и до Акарон.

Now the men of Israel and Judah arose and shouted, and pursued the Philistines as far as the entrance of the valley and to the gates of Ekron. And the wounded of the Philistines fell along the road to Shaaraim, even as far as Gath and Ekron.

53 А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.

Then the children of Israel returned from chasing the Philistines, and they plundered their tents.

54 И Давид взе главата на филистимеца та я занесе в Ерусалим, а оръжията му тури в шатъра си.

And David took the head of the Philistine and brought it to Jerusalem, but he put his armor in his tent.

55 А Саул, когато видя Давида, че излизаше против филистимеца, каза на военачалника Авенира: Авенире, чий син е тоя момък? А Авенир рече: Заклевам се в живота на душата ти, царю не зная.

When Saul saw David going out against the Philistine, he said to Abner, the commander of the army, “Abner, whose son is this youth?” And Abner said, “As your soul lives, O king, I do not know.”

56 И царят каза: Попитай чий син е тоя момък.

So the king said, “Inquire whose son this young man is. ”

57 И като се връщаше Давид от поражението на филистимеца, Авенир го взе та го доведе пред Саула; и главата на филистимеца беше в ръката му.

Then, as David returned from the slaughter of the Philistine, Abner took him and brought him before Saul with the head of the Philistine in his hand.

58 И Саул му рече: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти витлеемеца Есей.

And Saul said to him, “Whose son are you, young man?” So David answered, “ I am the son of your servant Jesse the Bethlehemite.”