1 К ак седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Оная, която беше княгиня между областите, стана поданица!

How lonely sits the city That was full of people! How like a widow is she, Who was great among the nations! The princess among the provinces Has become a slave!

2 Н епрестанно плаче нощем, и сълзите й са по бузите й; Между всичките й любовници няма кой да я утешава; Всичките й приятели й изневериха; станаха й неприятели.

She weeps bitterly in the night, Her tears are on her cheeks; Among all her lovers She has none to comfort her. All her friends have dealt treacherously with her; They have become her enemies.

3 Ю да отиде в плен от притеснение и тежко робуване; Живее между езичниците, не намира покой; Всичките му гонители стигнаха го всред теснините му.

Judah has gone into captivity, Under affliction and hard servitude; She dwells among the nations, She finds no rest; All her persecutors overtake her in dire straits.

4 Т ъжат сионските пътници, защото никой не иде на определените празници; Всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; Девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.

The roads to Zion mourn Because no one comes to the set feasts. All her gates are desolate; Her priests sigh, Her virgins are afflicted, And she is in bitterness.

5 П ротивниците му взеха връх; неприятелите му благоденствуват; Защото Господ го наскърби поради многото му беззакония; Младенците му отидоха в плен пред противника.

Her adversaries have become the master, Her enemies prosper; For the Lord has afflicted her Because of the multitude of her transgressions. Her children have gone into captivity before the enemy.

6 И изгуби се от Сионовата дъщеря всичкото й великолепие; Първенците й станаха като елени, които не намират пасбище, И отиват безсилни пред гонещия ги.

And from the daughter of Zion All her splendor has departed. Her princes have become like deer That find no pasture, That flee without strength Before the pursuer.

7 В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни Всичките желателни неща, които имаше от древни времена, Сега, когато са паднали людете му в ръката на противника, и никой не му помага; Противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

In the days of her affliction and roaming, Jerusalem remembers all her pleasant things That she had in the days of old. When her people fell into the hand of the enemy, With no one to help her, The adversaries saw her And mocked at her downfall.

8 Т ежко съгреши Ерусалимската дъщеря, Затова се отмахна като нечисто нещо; Всички, които бяха я почитали, презряха я, защото видяха голотата й; А тя въздиша и обръща гърба си.

Jerusalem has sinned gravely, Therefore she has become vile. All who honored her despise her Because they have seen her nakedness; Yes, she sighs and turns away.

9 Н ечистотата й беше в полите й; не бе помислила за сетнината си! Затова, чудно се е смирила; няма кой да я утешава; Виж, Господи, скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи!

Her uncleanness is in her skirts; She did not consider her destiny; Therefore her collapse was awesome; She had no comforter. “O Lord, behold my affliction, For the enemy is exalted!”

10 П ротивникът е прострял ръката си върху всичките й желателни неща; Защото тя видя, че в светилището й влязоха езичниците, За които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

The adversary has spread his hand Over all her pleasant things; For she has seen the nations enter her sanctuary, Those whom You commanded Not to enter Your assembly.

11 В сичките й люде въздишат и искат хляб; Дадоха желателните си неща за храна, за да се възобнови животът им; Виж, Господи и погледни; защото станах унижена.

All her people sigh, They seek bread; They have given their valuables for food to restore life. “See, O Lord, and consider, For I am scorned.”

12 Н емарите ли, всички вие, които заминавате по пътя? Погледнете и вижте, има ли страдание като страданието, което падна на мене, Когото Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.

“ Is it nothing to you, all you who pass by? Behold and see If there is any sorrow like my sorrow, Which has been brought on me, Which the Lord has inflicted In the day of His fierce anger.

13 О т свише Той прати огън в костите ми, който ги облада; Простря примка за нозете ми; върна ме назад; Направи ме пуста и слаба цял ден.

“From above He has sent fire into my bones, And it overpowered them; He has spread a net for my feet And turned me back; He has made me desolate And faint all the day.

14 Н ечестията ми бидоха стегнати върху мене като хомот от ръката Му; Те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на ония, срещу които не мога да стоя.

“The yoke of my transgressions was bound; They were woven together by His hands, And thrust upon my neck. He made my strength fail; The Lord delivered me into the hands of those whom I am not able to withstand.

15 Г оспод презря всичките силни мъже всред мене; Свика против мене събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.

“The Lord has trampled underfoot all my mighty men in my midst; He has called an assembly against me To crush my young men; The Lord trampled as in a winepress The virgin daughter of Judah.

16 З атова аз плача; окото ми, окото ми излива вода, Защото се отдалечи от мене утешителят, който би възобновил живота ми; Чадата ми погинаха, защото надделя неприятелят.

“For these things I weep; My eye, my eye overflows with water; Because the comforter, who should restore my life, Is far from me. My children are desolate Because the enemy prevailed.”

17 С ион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Якова, щото окръжаващите го да му станат противници; Ерусалим стана между тях като нечисто нещо.

Zion spreads out her hands, But no one comforts her; The Lord has commanded concerning Jacob That those around him become his adversaries; Jerusalem has become an unclean thing among them.

18 П раведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му; Слушайте, моля, всички племена, и вижте скръбта ми; Девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

“The Lord is righteous, For I rebelled against His commandment. Hear now, all peoples, And behold my sorrow; My virgins and my young men Have gone into captivity.

19 П овиках любовниците си, но те ме излъгаха; Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, Когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.

“I called for my lovers, But they deceived me; My priests and my elders Breathed their last in the city, While they sought food To restore their life.

20 В иж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; Сърцето ми от дън се свива, защото зле се разбунтувах против тебе; Навън обезчади нож; у дома като че ли смърт владее.

“See, O Lord, that I am in distress; My soul is troubled; My heart is overturned within me, For I have been very rebellious. Outside the sword bereaves, At home it is like death.

21 Ч уха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши; Всичките ми неприятели чуха за злощастието ми, и се радваха, че си сторил това; Обаче, Ти ще докараш възгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.

“They have heard that I sigh, But no one comforts me. All my enemies have heard of my trouble; They are glad that You have done it. Bring on the day You have announced, That they may become like me.

22 Н ека дойде пред Тебе всичкото им нечестие; И стори на тях както стори на мене поради всичките ми престъпления; Защото много са въздишките ми, и сърцето ми чезне.

“Let all their wickedness come before You, And do to them as You have done to me For all my transgressions; For my sighs are many, And my heart is faint.”