1 Т огава всичките военачалници, и Иоанан Кариевият син, и Езания Осаиевият син, и всичките люде, от най-скромен до най-велик, пристъпиха,

Now all the captains of the forces, Johanan the son of Kareah, Jezaniah the son of Hoshaiah, and all the people, from the least to the greatest, came near

2 т а рекоха на пророк Еремия: Молим, нека бъде молбата ни приятна пред тебе, и помоли се за нас - за тия, всички които остават - на Господа твоя Бог, (защото от мнозина останахме малцина, както очите ти ни виждат),

and said to Jeremiah the prophet, “Please, let our petition be acceptable to you, and pray for us to the Lord your God, for all this remnant (since we are left but a few of many, as you can see),

3 д а ни изяви Господ твоят Бог пътя, по който трябва да ходим и какво трябва да правим.

that the Lord your God may show us the way in which we should walk and the thing we should do.”

4 Т огава пророк Еремия им рече: Чух. Ето, ще се помоля на Господа вашия Бог според думите ви; и каквото ви отговори Господ ще ви го известя; няма да скрия нищо от вас.

Then Jeremiah the prophet said to them, “I have heard. Indeed, I will pray to the Lord your God according to your words, and it shall be, that whatever the Lord answers you, I will declare it to you. I will keep nothing back from you.”

5 Т огава те рекоха на Еремия: Господ да бъде истинен и верен свидетел между нас, че наистина ще постъпим според всичките думи, с които Господ твоят Бог ще те прати до нас.

So they said to Jeremiah, “Let the Lord be a true and faithful witness between us, if we do not do according to everything which the Lord your God sends us by you.

6 Б ило добро или зло, ще послушаме гласа на Господа нашия Бог, при Когото те пращаме, за да ни бъде добре, когато послушаме гласа на Господа нашия Бог.

Whether it is pleasing or displeasing, we will obey the voice of the Lord our God to whom we send you, that it may be well with us when we obey the voice of the Lord our God.”

7 И подир десет дни Господното слово дойде към Еремия.

And it happened after ten days that the word of the Lord came to Jeremiah.

8 Т огава той повика Иоанана Кариевия син, всичките военачалници, които бяха с него, и всичките люде, от най-скромен до най-велик, та им рече:

Then he called Johanan the son of Kareah, all the captains of the forces which were with him, and all the people from the least even to the greatest,

9 Т ака казва Господ, Израилевият Бог, при когото ме пратихте, за да сложа молбата ви пред него:

and said to them, “Thus says the Lord, the God of Israel, to whom you sent me to present your petition before Him:

10 А ко следвате да живеете в тая земя, Тогава ще ви съградя, и няма да ви разоря; Защото се разкаях за злото, което ви сторих.

‘If you will still remain in this land, then I will build you and not pull you down, and I will plant you and not pluck you up. For I relent concerning the disaster that I have brought upon you.

11 Н е бойте се от вавилонския цар, От когото се страхувахте, Не бойте се от него, казва Господ; Защото Аз съм с вас за да ви спася И да ви избавя от ръката му.

Do not be afraid of the king of Babylon, of whom you are afraid; do not be afraid of him,’ says the Lord, ‘for I am with you, to save you and deliver you from his hand.

12 Щ е ви покажа милост, Тъй щото той да ви пожали И да ви върне в земята ви.

And I will show you mercy, that he may have mercy on you and cause you to return to your own land.’

13 Н о ако кажете: Не щем да живеем в тая земя, И не послушате гласа на Господа вашия Бог,

“But if you say, ‘We will not dwell in this land,’ disobeying the voice of the Lord your God,

14 И речете: Не; но ще идем в Египетската земя, Гдето няма да видим война, Нито да чуем тръбен глас. Нито да огладнеем за хляб, И там ще живеем, -

saying, ‘No, but we will go to the land of Egypt where we shall see no war, nor hear the sound of the trumpet, nor be hungry for bread, and there we will dwell’—

15 Т огава слушайте словото Господно, вие останали от Юда - Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ако положително насочите лицата си да влезете в Египет, И отидете да пришелствувате там,

Then hear now the word of the Lord, O remnant of Judah! Thus says the Lord of hosts, the God of Israel: ‘If you wholly set your faces to enter Egypt, and go to dwell there,

16 Т огава ножът, от който се боите, Ще ви стигне там в Египетската земя, И гладът, от който се страхувате, Ще ви преследва там в Египет; И там ще измрете.

then it shall be that the sword which you feared shall overtake you there in the land of Egypt; the famine of which you were afraid shall follow close after you there in Egypt; and there you shall die.

17 Т ака ще стане и с всичките мъже, Които биха насочили лицата си да отидат в Египет, За да пришелствуват там; Те ще измрат от нож, от глад и от мор; Ни един от тях няма да остане, или да избегне от злото, Което Аз ще докарам върху тях.

So shall it be with all the men who set their faces to go to Egypt to dwell there. They shall die by the sword, by famine, and by pestilence. And none of them shall remain or escape from the disaster that I will bring upon them.’

18 З ащото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Както гневът Ми и яростта Ми се изляха Върху Ерусалимските жители. Така яростта Ми ще се излее върху вас, Когато влезете в Египет; И ще бъдете за проклинание и за учудване, За проклетия и за укоряване; И няма да видите вече това място.

“For thus says the Lord of hosts, the God of Israel: ‘As My anger and My fury have been poured out on the inhabitants of Jerusalem, so will My fury be poured out on you when you enter Egypt. And you shall be an oath, an astonishment, a curse, and a reproach; and you shall see this place no more.’

19 Г оспод е говорил за вас, останали от Юда, казвайки: Не отивайте в Египет; знайте добре, че днес ви заявявам това.

“The Lord has said concerning you, O remnant of Judah, ‘Do not go to Egypt!’ Know certainly that I have admonished you this day.

20 З ащото вие постъпихте лукаво против своите души, когато ме пратихте при Господа вашия Бог и казахте: Помоли се за нас на Господа нашия Бог, и извести ни всичко това, което Господ нашият Бог ще рече, и ще го сторим.

For you were hypocrites in your hearts when you sent me to the Lord your God, saying, ‘Pray for us to the Lord our God, and according to all that the Lord your God says, so declare to us and we will do it. ’

21 А з днес ви известих, но вие не послушахте гласа на Господа вашия Бог в нищо, за което ме прати при вас.

And I have this day declared it to you, but you have not obeyed the voice of the Lord your God, or anything which He has sent you by me.

22 С ега, прочее, знайте добре, че ще измрете от нож, от глад и от мор на мястото, гдето желаете да отидете, за да пришелствувате там.

Now therefore, know certainly that you shall die by the sword, by famine, and by pestilence in the place where you desire to go to dwell.”