1 А Израилевите мъже бяха се заклели в Месфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

Now the men of Israel had sworn an oath at Mizpah, saying, “None of us shall give his daughter to Benjamin as a wife.”

2 И людете дойдоха във Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и те с висок глас плакаха горко.

Then the people came to the house of God, and remained there before God till evening. They lifted up their voices and wept bitterly,

3 И рекоха: Защо, Господи Израилеви Бог, стана това в Израиля, та липса днес едно племе от Израиля?

and said, “O Lord God of Israel, why has this come to pass in Israel, that today there should be one tribe missing in Israel?”

4 И на утрешния ден, людете станаха рано та издигнаха олтар, и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви.

So it was, on the next morning, that the people rose early and built an altar there, and offered burnt offerings and peace offerings.

5 Т огава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не възлезе на събранието при Господа? Защо бяха направили голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха рекли: Непременно да се умъртви.

The children of Israel said, “Who is there among all the tribes of Israel who did not come up with the assembly to the Lord ?” For they had made a great oath concerning anyone who had not come up to the Lord at Mizpah, saying, “He shall surely be put to death.”

6 И израилтяните се разкаяха за брата си Вениамина, казвайки: Днес се отне едно племе от Израиля.

And the children of Israel grieved for Benjamin their brother, and said, “One tribe is cut off from Israel today.

7 К акво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си?

What shall we do for wives for those who remain, seeing we have sworn by the Lord that we will not give them our daughters as wives?”

8 З атова казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господ? И, ето, от Явис галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана.

And they said, “What one is there from the tribes of Israel who did not come up to Mizpah to the Lord ?” And, in fact, no one had come to the camp from Jabesh Gilead to the assembly.

9 З ащото, като се преброиха людете, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис галаадски.

For when the people were counted, indeed, not one of the inhabitants of Jabesh Gilead was there.

10 З а това, обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и казаха им със заповед: Идете, поразете жителите на Явис галаадски с острото на ножа, с жените и децата.

So the congregation sent out there twelve thousand of their most valiant men, and commanded them, saying, “Go and strike the inhabitants of Jabesh Gilead with the edge of the sword, including the women and children.

11 И ето какво да направите: погубете съвсем всеки от мъжки пол, и всяка жена, която е лежала с мъж.

And this is the thing that you shall do: You shall utterly destroy every male, and every woman who has known a man intimately.”

12 А между жителите на Явис галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж, като не бяха лежали с мъж; и доведоха ги в стана у Сило, което е в Ханаанската земя.

So they found among the inhabitants of Jabesh Gilead four hundred young virgins who had not known a man intimately; and they brought them to the camp at Shiloh, which is in the land of Canaan.

13 Т огава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им прогласят мир.

Then the whole congregation sent word to the children of Benjamin who were at the rock of Rimmon, and announced peace to them.

14 И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени ония, които бяха останали живи от Явис галаадските жени; но пак не из стигнаха.

So Benjamin came back at that time, and they gave them the women whom they had saved alive of the women of Jabesh Gilead; and yet they had not found enough for them.

15 И людете се смилиха за Вениамина, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена.

And the people grieved for Benjamin, because the Lord had made a void in the tribes of Israel.

16 Т огава старейшините на обществото казаха: Що да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените са изтребени от Вениамина?

Then the elders of the congregation said, “What shall we do for wives for those who remain, since the women of Benjamin have been destroyed?”

17 И рекоха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля;

And they said, “ There must be an inheritance for the survivors of Benjamin, that a tribe may not be destroyed from Israel.

18 а пак ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамина.

However, we cannot give them wives from our daughters, for the children of Israel have sworn an oath, saying, ‘Cursed be the one who gives a wife to Benjamin.’”

19 Т огава рекоха: Ето, всяка година става празник Господу в Сило, което е на север от Ветил на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона.

Then they said, “In fact, there is a yearly feast of the Lord in Shiloh, which is north of Bethel, on the east side of the highway that goes up from Bethel to Shechem, and south of Lebonah.”

20 И така, заповядаха на вениаминците, казвайки: Идете, крийте се в лозята;

Therefore they instructed the children of Benjamin, saying, “Go, lie in wait in the vineyards,

21 и гледайте, и, ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава излезте из лозята та си грабнете всеки за сабе си жена от силоенските дъщери, па си идете във Вениаминовата земя.

and watch; and just when the daughters of Shiloh come out to perform their dances, then come out from the vineyards, and every man catch a wife for himself from the daughters of Shiloh; then go to the land of Benjamin.

22 И когато бащите им или братята им, дойдат при вас, за да се оплачат, ние ще им речем; Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не задържахме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, та да сте виновни.

Then it shall be, when their fathers or their brothers come to us to complain, that we will say to them, ‘Be kind to them for our sakes, because we did not take a wife for any of them in the war; for it is not as though you have given the women to them at this time, making yourselves guilty of your oath.’”

23 И вениаминците сториха така, и според числото си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха изново градовете и живееха в тях.

And the children of Benjamin did so; they took enough wives for their number from those who danced, whom they caught. Then they went and returned to their inheritance, and they rebuilt the cities and dwelt in them.

24 Т огава израилтяните тръгнаха от там, всеки за в племето си и в рода си, и излязоха от там всеки за в наследството си.

So the children of Israel departed from there at that time, every man to his tribe and family; they went out from there, every man to his inheritance.

25 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

In those days there was no king in Israel; everyone did what was right in his own eyes.