1 В идя се добре на Дария да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат из цялото царство,

It pleased Darius to set over the kingdom one hundred and twenty satraps, to be over the whole kingdom;

2 и над тях трима председатели, един от които бе Даниил, за да дават тия сатрапи сметка на тях, и тъй царят да не губи.

and over these, three governors, of whom Daniel was one, that the satraps might give account to them, so that the king would suffer no loss.

3 В това време тоя Даниил се отличаваше от другите председатели и сатрапи, защото имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.

Then this Daniel distinguished himself above the governors and satraps, because an excellent spirit was in him; and the king gave thought to setting him over the whole realm.

4 Т огава председателите и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниила относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен, и в него не се намери никаква погрешка или вина.

So the governors and satraps sought to find some charge against Daniel concerning the kingdom; but they could find no charge or fault, because he was faithful; nor was there any error or fault found in him.

5 И тъй, тия човеци си рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог.

Then these men said, “We shall not find any charge against this Daniel unless we find it against him concerning the law of his God.”

6 П рочее, тия председатели и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века!

So these governors and satraps thronged before the king, and said thus to him: “King Darius, live forever!

7 В сичките председатели на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха, решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дена, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете.

All the governors of the kingdom, the administrators and satraps, the counselors and advisors, have consulted together to establish a royal statute and to make a firm decree, that whoever petitions any god or man for thirty days, except you, O king, shall be cast into the den of lions.

8 С ега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената й форма, за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.

Now, O king, establish the decree and sign the writing, so that it cannot be changed, according to the law of the Medes and Persians, which does not alter.”

9 З а това, цар Дарий подписа писмената забрана.

Therefore King Darius signed the written decree. Daniel in the Lions’ Den

10 А Даниил, щом се научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред.

Now when Daniel knew that the writing was signed, he went home. And in his upper room, with his windows open toward Jerusalem, he knelt down on his knees three times that day, and prayed and gave thanks before his God, as was his custom since early days.

11 Т огава ония човеци се събраха демонстративно и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог.

Then these men assembled and found Daniel praying and making supplication before his God.

12 З а това, приближиха се и говориха пред царя за царската забрана, като рекоха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дена би отправил просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.

And they went before the king, and spoke concerning the king’s decree: “Have you not signed a decree that every man who petitions any god or man within thirty days, except you, O king, shall be cast into the den of lions?” The king answered and said, “The thing is true, according to the law of the Medes and Persians, which does not alter.”

13 Т огава отговаряйки, те рекоха пред церя: Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден.

So they answered and said before the king, “That Daniel, who is one of the captives from Judah, does not show due regard for you, O king, or for the decree that you have signed, but makes his petition three times a day.”

14 Т огава царят, като чу тия думи, наскърби се много, и тури присърце да отърве Даниила; и трудеше се до захождането на слънцето да го избави.

And the king, when he heard these words, was greatly displeased with himself, and set his heart on Daniel to deliver him; and he labored till the going down of the sun to deliver him.

15 Т огава ония човеци се събраха при царя и му рекоха: Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите какво никаква забрана или повеление, което царят постави, да не се изменява.

Then these men approached the king, and said to the king, “Know, O king, that it is the law of the Medes and Persians that no decree or statute which the king establishes may be changed.”

16 Т огава царят заповяда та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки, рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.

So the king gave the command, and they brought Daniel and cast him into the den of lions. But the king spoke, saying to Daniel, “Your God, whom you serve continually, He will deliver you.”

17 П осле, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени никакво намерение относно Даниила.

Then a stone was brought and laid on the mouth of the den, and the king sealed it with his own signet ring and with the signets of his lords, that the purpose concerning Daniel might not be changed. Daniel Saved from the Lions

18 Т огава царят отиде в палата си и пренощува гладен, нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят побягна от него.

Now the king went to his palace and spent the night fasting; and no musicians were brought before him. Also his sleep went from him.

19 И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.

Then the king arose very early in the morning and went in haste to the den of lions.

20 И като се приближи при рова извика с плачевен глас на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?

And when he came to the den, he cried out with a lamenting voice to Daniel. The king spoke, saying to Daniel, “Daniel, servant of the living God, has your God, whom you serve continually, been able to deliver you from the lions?”

21 Т огава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века!

Then Daniel said to the king, “O king, live forever!

22 М оят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение.

My God sent His angel and shut the lions’ mouths, so that they have not hurt me, because I was found innocent before Him; and also, O king, I have done no wrong before you.”

23 Т огава царят се зарадва много, и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.

Now the king was exceedingly glad for him, and commanded that they should take Daniel up out of the den. So Daniel was taken up out of the den, and no injury whatever was found on him, because he believed in his God. Darius Honors God

24 Т огава, по заповед на царя, докараха ония човеци, които бяха наклеветили Даниила, и хвърлиха тях, чадата им, и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете им надвиха и счупиха всичките им кости.

And the king gave the command, and they brought those men who had accused Daniel, and they cast them into the den of lions—them, their children, and their wives; and the lions overpowered them, and broke all their bones in pieces before they ever came to the bottom of the den.

25 Т огава цар Дарий писа до всички племена, народи, и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!

Then King Darius wrote: To all peoples, nations, and languages that dwell in all the earth: Peace be multiplied to you.

26 И здавам указ, щото в цялата държава, над която царувам, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото той е живият Бог, който е утвърден до века, и Неговото царство е царство, което няма да се разруши, и властта Му ще трае до край. /

I make a decree that in every dominion of my kingdom men must tremble and fear before the God of Daniel. For He is the living God, And steadfast forever; His kingdom is the one which shall not be destroyed, And His dominion shall endure to the end.

27 Т ой избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, който отърва Даниил от силата на лъвовете.

He delivers and rescues, And He works signs and wonders In heaven and on earth, Who has delivered Daniel from the power of the lions.

28 И тъй, тоя Даниил благоденстваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир.

So this Daniel prospered in the reign of Darius and in the reign of Cyrus the Persian.