1 Т огава дойдоха зифците при Саула в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид в хълма Ехела срещу Есимон?

وَذَهَبَ أهلُ زِيفٍ إلَى جِبعَةَ لِرُؤيَةِ شاوُلَ. وَقالُوا لَهُ: «إنَّ داوُدَ مُختَبِئٌ فِي تَلِّ حَخِيلَةَ مُقابِلَ يَشِيمُونَ.»

2 И тъй Саул стана та слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже избрани от Израиля, та търси Давида в зифската пустиня.

فَجَمَعَ شاوُلُ ثَلاثَةَ آلافِ رَجُلٍ مِنْ أفضَلِ جُنُودِ إسْرائِيلَ. وَنَزَلَ إلَى بَرِّيَّةِ زِيفٍ بَحثاً عَنْ داوُدَ هُناكَ.

3 И Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимос, край пътя. А Давид се намираше в пустинята; и като се научи, че Саул идвал отдире му в пустинята,

وَعَسكَرَ شاوُلُ عَلَى الطَّرِيقِ إلَى تَلِّ حَخِيلَةَ مُقابِلَ يَشِيمُونَ. وَكانَ داوُدُ فِي الصَّحراءِ. وَوَصَلَهُ خَبَرُ أنَّ شاوُلَ قَدْ خَرَجَ إلَى البَرِّيَّةِ لِيُلاحِقَهُ.

4 Д авид прати съгледачи та разбра, че Саул наистина бе дошъл.

فَأرسَلَ داوُدُ جَواسِيسَ لِيَتَحَقَّقَ مِنْ خَبَرِ عَودَةِ شاوُلَ لِمُطارَدَتِهِ.

5 И Давид стана та дойде не мястото, гдето Саул беше разположил стана си, и Давид съгледа мястото, гдето лежеше Саул и Авенир Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в оградата от коли, и людете бяха разположени около него.

ثُمَّ ذَهَبَ داوُدُ إلَى حَيثُ عَسْكَرَ شاوُلُ. فَرَأى أينَ كانَ شاوُلُ وَأبْنَيْرُ، قائِدُ الجَيشِ، نائِمَينِ. فَكانَ شاوُلُ نائِماً فِي وَسَطِ دائِرَةٍ مِنْ رِجالٍ مُحِيطِينَ بِهِ.

6 Т огава Давид проговори и рече на хетееца Ахимелех и на Ависея Саруиният син, Иоавовия брат: Кой ще слезе с мене при Саула в стана. И рече Ависей: Аз ще сляза с тебе.

فَقالَ داوُدُ لِأخِيمالِكَ الحِثِّيِّ وَأبِيشايَ بْنِ صُرُوِيَّةَ أخِي يُوآبَ: «مَنْ مِنكُما مُستَعِدٌّ لِلنُّزُولِ مَعِي إلَى المُخَيَّمِ فَنُهاجِمَ شاوُلَ؟» فَقالَ أبِيشايُ: «أنا أذْهَبُ مَعَكَ.»

7 И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при людете; и, ето, Саул лежеше заспал в оградата от коли и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и людете лежаха около него.

فَلَمّا حَلَّ اللَّيلُ، دَخَلَ داوُدُ وَأبِيشايُ مُعَسكَرَ شاوُلَ. وَكانَ شاوُلُ نائِماً فِي وَسَطِ دائِرَةٍ مِنَ الرِّجالِ، وَرُمْحُهُ مَغرُوزٌ فِي الأرْضِ قُرْبَ رَأْسِهِ. وَكانَ أبْنَيْرُ وَالجُنُودُ الآخَرُونَ نائِمِينَ حَولَ شاوُلَ.

8 Т огава Ависей каза на Давида: Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега, прочее, нека ги поразя с копието до земята с един удар и няма да повторя.

فَقالَ أبِيشايُ لِداوُدَ: «اليَومَ أوقَعَ اللهُ عَدُوَّكَ بَينَ يَدَيكَ، فَدَعنِي أُثَبِّتُ شاوُلَ فِي الأرْضِ بِرُمحِهِ بِضَربَةٍ واحِدَةٍ لا غَيرَ!»

9 А Давид рече на Ависея: Да го не погубиш; защото кой може да дигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?

لَكِنَّ داوُدَ قالَ لِأبِيشايَ: «لا تَقتُلْهُ! فَهَلْ يَقتُلُ أحَدٌ المَلِكَ الَّذِي مَسَحَهُ اللهُ وَلا يُعاقَبُ؟

10 Р ече още Давид: Бъди уверен, както си в живота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине.

لِي يَقِينٌ فِي اللهِ الحَيِّ، بِأنَّ اللهَ سَيَضْرِبُهُ. رُبَّما يَمُوتُ مِيتَةً طَبِيعِيَّةً، وَرُبَّما يُقتَلُ فِي مَعرَكَةٍ.

11 Д а ми не даде Господ да дигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието което е при главата му, и стомната с водата, па да си отидем.

لَكِنِّي أُصَلِّي أنْ لا يَسمَحَ اللهُ بِأنْ أقتُلَ بِنَفسِي المَلِكَ الَّذِي مَسَحَهُ اللهُ. وَالآنَ خُذِ الرُّمحَ وَجَرَّةَ الماءِ اللَّذَين عِندَ رَأْسِهِ، وَلْنَمضِ.»

12 И тъй, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, та си отидоха; никой не видя, никой не усети, и никой не се събуди; защото всичките спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях.

فَأخَذَ داوُدُ الرُّمحَ وَجَرَّةَ الماءِ اللَّذَينِ عِندَ رَأْسِ شاوُلَ، ثُمَّ غادَرَ هُوَ وَأبِيشايُ المُعَسكَرَ. وَلَمْ يَعرِفْ أحَدٌ بِما حَدَثَ، وَلَمْ يَنتَبِهْ أحَدٌ إلَى ما حَدَثَ بَلْ إنَّ أحَداً لَمْ يَصْحُ. فَقَدْ نامَ شاوُلُ وَكُلُّ جُنُودِهِ لِأنَّ اللهَ قَدْ أوقَعَ عَلَيهِمْ نَوماً عَمِيقاً. داوُدُ يَعفُو عَنْ شاوُلَ ثانِيَةً

13 Т огава Давид мина насреща та застана на върха на хълма от далеч, като имаше между тях голямо разстояние,

وَعَبَرَ داوُدُ إلَى الجانِبِ الآخَرِ مِنَ الوادِي. وَوَقَفَ عَلَى رَأْسِ الجَبَلِ مُقابِلَ مُعَسْكَرِ شاوُلَ. وَكانَ مُعَسْكَرا داوُدَ وَشاوُلَ بَعِيدَينِ أحَدُهُما عَنِ الآخَرِ.

14 и Давид извика към людете и към Авенира Нировия син, като каза: Не отговаряш ли, Авенире? И Авенир в отговор рече: Кой си ти, що викаш към царя?

وَنادَى داوُدُ عَلَى الجَيشِ وَعَلَى أبْنِيْرَ بْنِ نَيْرٍ: «أجِبْنِي يا أبْنَيْرُ!» فَأجابَ أبْنَيْرُ: «مَنْ أنتَ؟ وَلِماذا تُنادِي عَلَى المَلِكِ؟»

15 И Давид каза на Авенира: Не си ли ти доблестен мъж? и кой е подобен на тебе между Израиля? Защо, прочее, не пазиш господаря си царя? понеже един от людете влезе да погуби господаря ти царя.

فَقالَ داوُدُ: «ألَستَ رَجُلاً؟ مَنْ مِثلُكَ بَيْنَ رِجالِ إسْرائِيلَ؟ فَلِماذا لَمْ تَحْرُسْ مَولاكَ المَلِكَ؟ فَقَدْ دَخَلَ شَخْصٌ مِنْ عامَّةِ النّاسِ مُعَسكَرَكَ لِيَقتُلَ مَولاكَ المَلِكَ.

16 Н е е добро това, което стори ти; в името на живия Господ вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. И сега, вижте, где е копието на царя и стомната с водата, който беше при главата му.

أنْتَ مُهْمِلٌ! أُقسِمُ بِاللهِ الحَيِّ، إنَّكَ تَسْتَحِقُّ المَوْتَ، أنْتَ وَكُلَّ رِجالِكَ. لِأنَّكَ لَمْ تَحمِ مَولاكَ المَلِكَ الَّذِي مَسَحَهُ اللهُ. وَالآنَ أينَ رُمْحُ المَلِكِ وَجَرَّةُ الماءِ اللَّذَينِ كانا عِندَ رَأْسِهِ؟»

17 А Саул позна Давидовия глас, и рече: Твоят глас ли е, Чадо мое, Давиде? И Давид рече: Моят глас е, господарю мой, царю.

فَمَيَّزَ شاوُلُ صَوتَ داوُدَ فَقالَ: «أهَذا أنتَ يا ابنِيَ داوُدَ؟» فَأجابَ داوُدُ: «نَعَمْ هَذا أنا يا سَيِّدِي المَلِكُ.

18 Р ече още: Защо преследва така господарят ми слугата си? Какво съм сторил? или какво зло има в ръката ми?

لِماذا تُطارِدُنِي يا سَيِّدِي؟ بِماذا أسَأْتُ أوْ أذنَبْتُ إلَيكَ؟

19 И сега, моля, нека чуе господарят ми царят думите на слугата си. Ако Господ те е подигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човеци, те нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така щото днес нямам участие в даденото от Господа наследство, като ми казват: Иди служи на други богове.

اسْتَمِعْ إلَيَّ يا مَولايَ المَلِكَ. إنْ كانَ اللهُ قَدْ دَفَعَكَ إلَى أنْ تَغضَبَ عَلَيَّ، فَإنِّي سَأُقَدِّمُ لَهُ ذَبِيحَةً. لَكِنْ إنْ كانَ بَشَرٌ، فَإنِّي أسألُ اللهَ أنْ يَلعَنَهُمْ. فَهُمُ أجبَرُونِي اليَومَ عَلَى هَجرِ الأرْضِ الَّتِي أعطانِي إيّاها اللهُ ، وَأرسَلُونِي لأخْدِمَ آلِهَةً أُخْرَى.

20 С ега, прочее, нека падне кръвта ми на земята далеч от Господното присъствие; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха, като кога гони някой яребица в горите.

فَلا تَسْمَحْ بِأنْ يُراقَ دَمِي بَعِيداً عَنْ حَضرَةِ اللهِ. ها قَدْ خَرَجْتَ وَأنتَ مَلِكُ إسْرائِيلَ لِتُطارِدَ بَرغُوثاً! تُطارِدُنِي كَصَيّادٍ يُطارِدُ الحَجَلَ فِي الجِبالِ.»

21 Т огава рече Саул: Съгреших; върни се, чадо мое, Давиде; защото няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми беше днес скъпоценен пред очите ти; ето, безумие сторих и направих голяма погрешка.

فَقالَ شاوُلُ: «يا ابنِي داوُدَ! قَدْ أسَأْتُ إلَيكَ، فارجِعْ. اليَومَ أنتَ أرَيتَنِي كَمْ حَياتِي عَزِيزَةٌ عِندَكَ. وَلِهَذا لَنْ أُؤذِيَكَ. أنا تَصَرَّفتُ بِحَماقَةٍ، وَابتَعَدتُ كَثِيراً عَنِ الصَّوابِ.»

22 А Давид в отговор рече: Ето царското копие; нека дойде един от момците да го вземе.

فَأجابَ داوُدُ: «ها هُوَ رُمحُ المَلِكِ. فَليَأْتِ واحِدٌ مِنْ رِجالِكَ وَيَأْخُذْهُ.

23 А Господ да въздаде на всеки според правдата му и верността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да дигна ръката си против Господния помазаник.

وَتَذَكَّرْ أنَّ اللهَ يُكافِئُ كُلَّ واحِدٍ عَلَى ما يَفعَلُهُ، يُكافِئُهُ بِالخَيْرِ عَلَى الخَيرِ، وَيُجازِيهِ بِالعِقابِ عَلَى الشَّرِّ. لَقَدْ أوقَعَكَ اللهُ بَينَ يَدَيَّ هَذا اليَومَ، لَكِنِّي لَمْ أشَأْ أنْ أُؤذِيَ المَلِكَ الَّذِي مَسَحَهُ اللهُ.

24 Е то, прочее, както твоят живот бе днес много ценен пред моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен пред очите на Господа, и Той да ме избави от всичките скърби.

أرَيْتُكَ اليَومَ كَمْ حَياتُكَ عَزِيزَةٌ عِندِي. كَذَلِكَ حَياتِي عَزِيزَةٌ عِندَ اللهِ ، وَسَيُخَلِّصُنِي مِنْ كُلِّ ضِيقٍ.»

25 Т огава Саул каза на Давида: Да си благословен, чадо мое, Давиде! ти непременно ще извършиш велики дела, и без друго ще надделееш. И така, Давид отиде в пътя си; а Саул се върна на мястото си.

فَقالَ شاوُلُ لِداوُدَ: «مُبارَكٌ أنتَ يا ابنِي داوُدَ. أنتَ سَتَصنَعُ أُمُوراً كَثِيرَةً وَسَتَنجَحُ فِيها.» فَمَضَى داوُدُ فِي طَرِيقِهِ، وَرَجِعَ شاوُلُ إلَى بَيتِهِ.