1 С лушайте Мене, вие, които следвате правдата, Които търсите Господа; Погледнете на канарата, от която сте отсечени, И в дупката на ямата, из която сте изкопани,

اسْتَمِعُوا إلَيَّ أيُّها السّاعُونَ نَحوَ البِرِّ، الَّذِينَ تَطلُبُونَ اللهَ. انظُرُوا إلَى الصَّخرَةِ الَّتِي قُطِعتُمْ مِنها، وَإلَى المَحْجَرِ الَّذِي أُخِذتُمْ مِنهُ.

2 П огледнете на баща си Авраама, И на Сара, която ви е родила; Защото, когато беше само един го повиках, Благослових го и го умножих.

فَكِّرُوا بِإبراهِيمَ جَدِّكُمْ، وَبِسارَةَ الَّتِي وَلَدَتكُمْ. عِندَما دَعَوتُهُ كانَ رَجُلاً واحِداً، فَبارَكتُهُ وَجَعَلْتُهُ أمَّةً كَبِيرَةً.

3 З ащото Господ ще утеши Сиона Той ще утеши всичките му запустели места, И ще направи пустотата му като Едем, И запустялостта му като Господната градина; Веселие и радост ще се намери в него, Славословие и глас на хваление.

هَكَذا سَيُعَزِّي اللهُ صِهْيَوْنَ، سَيَتَحَنَّنُ عَلَى كُلِّ خِرَبِها. وَسَيَجعَلُ بَرِّيَتَها كَجَنَّةِ عَدَنٍ، وَصَحراءَها كَجَنَّةِ اللهِ. سَيَفرَحُ سُكّانُها وَيَبتَهِجُونَ، سَيَشكُرُونَ وَيُرَنِّمُونَ.

4 В нимавайте на Мене, люде Мои, И слушайте Ме, народе Мой; Защото закон ще излезе от Мен И Аз ще поставя правосъдието Си за светлина на народите.

«اسْتَمِعْ إلَيَّ يا شَعبِي، وَانتَبِهِي إلَيَّ يا أُمَّتِي. لأنَّ التَّعلِيمَ سَيَخرُجُ مِنْ عِندِي، وَعَدالَتِي سَتَكُونُ نُوراً لِلشُّعُوبِ.

5 П равдата Ми наближава, Спасението Ми се яви, И мишците Ми ще съдят племената; Островите ще ме чакат, И ще уповават на мишцата Ми.

سَيَقتَرِبُ عَدلِي، خَلاصِي آتٍ، وَذِراعايَ سَتَحكُمانِ الشُّعُوبَ. الجُزُرُ وَالشَّواطِئُ تَنتَظِرُنِي، وَتَنتَظِرُ ذِراعِي.

6 П одигнете очите си на небето, И погледнете на земята долу, Защото небето ще изчезне като дим, И земята ще овехтее като дреха, И ония, които живеят на нея, подобно ще измрат; Но Моето спасение ще трае до века, И правдата Ми няма да се отмени.

انظُرُوا إلَى السَّماواتِ فِي الأعالِي، وَإلَى الأرْضِ مِنْ تَحتُ. لأنَّ السَّماواتِ تَزُولُ كَدُخانٍ، وَالأرْضُ تَبلَى كَثَوبٍ، وَالَّذِينَ يَعِيشُونَ عَلَيها سَيَمُوتُونَ كَالبَعُوضِ. لَكِنَّ خَلاصِيَ سَيَكُونُ إلَى الأبَدِ، وَعَدالَتِي لَنْ تَنتَهِيَ.

7 С лушайте Мене, вие, които знаете правда, Люде, които имате в сърцето си закона Ми; Не бойте се от укорите на човеците, Нито се смущавайте от ругатните им.

اسْتَمِعُوا إلَيَّ يا عارِفِي الحَقِّ، أيُّها الشَّعبُ الَّذِي حَفِظَ تَعلِيمِي فِي قَلبِهِ، لا تَخافُوا مِنْ تَعيِيراتِ النّاسِ، وَلا تَرتَعِبُوا مِنْ شَتائِمِهِمْ.

8 З ащото молецът ще ги пояде като дреха, И червеят ще ги пояде като вълна; Но Моята правда ще пребъде до века, И спасението Ми из родове в родове.

لأنَّ العُثَّ سَيَأكُلُهُمْ كَالثَوبِ، وَالسُّوسَ سَيَأكُلُهُمْ كَالصُّوفِ. أمّا عَدلِي فَسَيَدُومُ إلَى الأبَدِ، وَخَلاصِيَ يَبقَى عَبرَ الأجيالِ.» خَلاصُ اللهِ لِشَعبِه

9 С ъбуди се, събуди се, облечи се с сила, мишца Господна! Събуди се както в древните дни, в отдавнашните родове! Не си ли ти, която си съсякла Раав, И смъртно си пробола змея?

اسْتَيقِظِي، اسْتَيقِظِي، البِسِي قُوَّةً يا ذِراعَ اللهِ. اسْتَيقِظِي كَما فَعَلْتِ مُنْذُ زِمَنٍ بَعِيدٍ. ألَستِ مَنْ قَطَعَ «رَهَبَ» وَطَعَنَ التِّنِّينَ؟

10 Н е си ли ти която си изсушила морето, Водите на голямата бездна, И си направила морските дълбочини Път за преминаването на изкупените

ألَستِ مَنْ نَشَّفَ البَحرَ، مِياهَ المُحِيطِ العَظِيمِ؟ ألَستِ مَنْ جَعَلَ أعماقَ البَحرِ طَرِيقاً لِعُبُورِ الشَّعبِ الَّذِي خَلَّصتِهِ؟

11 И зкупените от Господа ще се върнат И ще дойдат с възклицание в Сион Вечно веселие ще бъде на главата им; Ще придобият радост и веселие, А скръб и въздишане ще побягнат.

لِذا سَيَرجِعُ مَنْ فَداهُمُ اللهُ ، وَيَأتُونَ إلَى جَبَلِ صِهْيَوْنَ بِهُتافٍ. سَتَكُونُ سَعادَتُهُمْ تاجاً عَلَى رُؤُوسِهِمْ إلَى الأبَدِ، وَسَيَكُونُ فِيهِمْ فَرَحٌ وَابتِهاجٌ.

12 А з Аз съм, Който ви утешавам: Кой си ти та се боиш от смъртен човек, И от човешки син, който ще стане като трева;

يَقُولُ اللهُ: «أنا، أنا هُوَ مُعَزِّيكُمْ. فَلِماذا يا قُدسُ تَخافِينَ مِنْ إنسانٍ يَمُوتُ، وَمِنِ ابْنِ آدَمَ الَّذِي يذبُلُ كَالعُشبِ؟

13 А си забравил Господа Създателя си, Който разпростря небето и основа земята, И непрестанно всеки ден се боиш От яростта на притеснителя Като че се приготвяше да изтреби? И где е сега яростта на притеснителя?

نَسِيتِ اللهَ صانِعَكِ، الَّذِي بَسَطَ السَّماواتِ، وَوَضَعَ أساساتِ الأرضِ. وَتَخافِينَ كُلَّ اليَومِ مِنْ غَضَبِ مُضايقِيكِ العازِمِينَ عَلَى تَدمِيرِكِ؟ فَأينَ غَضَبُ مُضايقِيكِ الآنَ؟

14 В ързаният в заточение скоро ще бъде развързан, И няма да умре в ямата, Нито ще се лиши от хляба си;

«سَيُطلَقُ المُنحَنُونَ، وَلَنْ يَمُوتُوا فِي الحُفرَةِ، وَسَيَكُونُ لَدَيهمْ طَعامٌ كَثِيرٌ.

15 З ащото Аз съм Господ твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; Господ на Силите е името Ми.

«أنا إلَهَكِ أُهَيِّجُ البَحرَ فَتَهدِرُ أمواجُهُ. يهوه القَدِيرُ اسْمُهُ.

16 Т урих словата Си в устата ти, И те покрих в сянката на ръката Си, За да река на Сиона: Ти си Мой народ.

«وَضَعتُ كَلامِي فِي فَمِكَ، سَتَرْتُكَ فِي ظِلِّ يَدِي. أنا مَنْ نَشَر السَّماءَ وَوَضَعَ أساسَ الأرْضِ، وَأنا مَنْ أقُولُ لِصِهْيَوْنَ: ‹أنتَ شَعبِي.›» عِقابُ اللهِ لإسْرائِيل

17 С ъбуди се, събуди се, стани, дъщерьо ерусалимска, Която си пила от ръката на Господа чашата на яростта Му; Пила си, и изпразнила си до дъно Чашата на омайването.

اسْتَيقِظِي، اسْتَيقِظِي، انهَضِي يا قُدسُ. يا مَنْ شَرِبْتِ مِنْ يَدِ اللهِ كَأسَ غَضِبِهِ. شَرِبتِ كَأسَ التَّرَنُّحِ حَتَّى آخِرِ قَطرَةٍ.

18 О т всичките синове, които е родила, Няма кой да я води; Нито има, който да я държи за ръка.

لَيْسَ لِلقُدسِ أحَدٌ مِنْ بَنِيها الَّتِي وَلَدَتهُمْ لِيَقُودَها. لا أحَدَ مِنْ بَنِيها الَّذِينَ رَبَّتْهُمْ لِيُمسِكَ بِيَدِها.

19 Д вете тия беди те сполетяха, - Кой ще те пожали? Разорение и погибел, глад и нож, - Как да те утеша?

حَدَثَ لَكِ أمرانِ: الخَرابُ وَالدَّمارُ لِلأرْضِ، وَالجُوعُ وَالقَتلُ لِلنّاسِ. مَنْ سَيَحزَنُ عَلَيكِ؟ مَنْ سَيُعَزِّيكِ؟

20 С иновете ти примряха: Лежат по всичките кръстопътища Както антилопа в мрежа; Пълни са с яростта Господна, С изобличението на твоя Бог.

أبناؤُكِ خارَتْ قِواهُمْ، لأنَّهُمُ امتَلأُوا تَماماً مِنْ غَضَبِ اللهِ وَتَوبِيخِهِ. فَها هُمْ يَستَلقُونَ فِي زَوايا الشَّوارِعِ كُلِّها، كَطَرائِدَ وَقَعَتْ فِي الشِباكِ.

21 П рочее, слушай сега това Ти наскърбена и пияна, но не с вино:

فَاسْتَمِعِي إلَيَّ أيَّتُها المِسكِينَةُ، وَالسَّكرَى وَلَكِنْ لَيسَ مِنَ الخَمرِ.

22 Т ака казва Господ Иеова, Твоят Бог, Който защитава делото на людете Си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, Дори до дъно чашата на яростта Си; Ти няма вече да я пиеш.

الرَّبُّ الإلَهُ ، إلَهُكِ الَّذِي يُدافِعُ عَنْ شَعبِهِ، يَقُولُ: «ها قَدْ أخَذتُ مِنْ يَدِكِ كَأسَ غَضَبِي، كَي لا تَعُودِي تَشرَبِينَ مِنها.

23 А з ще я туря в ръката на притеснителите ти, Които рекоха на душата ти: Падни ничком, за да минем над тебе; И ти си сложила гърба си като земя И като път за ония, които минават.

وَسَأضَعُها فِي يَدِ الَّذِينَ عَذَّبُوكِ، وَقالُوا لَكِ: ‹انْحَنِي لِنَمْشِيَ فَوْقَ ظَهرِكِ!› فَجَعَلْتِ ظَهْرَكِ كَالأرْضِ، وَكالطَّرِيقِ لِيَسِيرُوا عَلَيهِ.»