1 И синовете на първородния на Израиля, Рувим, (защото той бе първородният; но, понеже оскверни леглото на баща си, неговото първородство се даде на синовете на Израилевия син Иосифа, а родословието не се смята според първородството;

أبْناءُ رَأُوبَيْنَ بِكْرِ إسْرائِيلَ. كانَ البِكْرَ فِعلاً، لَكِنَّهُ عاشَرَ زَوْجَةَ أبِيهِ، فَنُقِلَتْ حُقُوقُهُ كَبِكْرٍ إلَى أبْناءِ يُوسُفَ ابْنِ إسْرائِيلَ. أمّا رَأُوبَيْنُ فَلَمْ يُسَجَّلْ فِي سِجِلِّ الأنسابِ بِكْراً.

2 з ащото Юда превъзмогна над братята си, и от него се определи да произлезе вождът; първородството, обаче, беше на Иосифа,)-

وَمَعْ أنَّ يَهُوذا كانَ الأقْوَى فِي إخْوَتِهِ، وَجاءَ مِنْهُ الحاكِمٌ، إلّا أنَّ حُقُوقَ الابْنِ البِكْرِ كانَتْ مِنْ نَصِيبِ يُوسُفَ.

3 с иновете на първородния на Израиля, Рувим, бяха Енох, Фалу, Есрон и Хармий.

أبْناءُ رَأُوبَيْنَ بِكْرِ إسْرائِيلَ هُمْ حَنُوكُ وَفَلُّو وَحَصْرُونُ وَكَرْمِي.

4 С инове на Иоила: негов син, Семаия; негов син, Гог; негов син, Семей;

أبْناءُ يُوئِيلَ: ابْنُهُ شَمْعِيا، وَابْنُ شَمْعِيا جُوجُ، وَابْنُ جُوجَ شَمْعَى،

5 н егов син, Михей; негов син Реаия; негов син, Ваал;

وَابْنُ شَمْعَى مِيخا، وَابْنُ مِيخا رَآيا، وَابْنُ رَآيا بَعلٌ،

6 н егов син, Веера, когото асирийския цар Теглат-Фелнасар заведе в плен; той бе първенец на рувимците.

وَابْنُ بَعلٍ بَئِيرَةَ الَّذِي سَباهُ تَغْلَثُ فَلاسَرُ مَلِكُ أشُّورَ. وَكانَ بَئِيرَةُ رَئِيسَ الرَأُوبَيْنِيِّينَ.

7 А началник на братята му, според семействата им, когато родословието на поколенията им се изброи, бяха Еиил, Захария

وَأقرِباءُ يُوئِيلَ حَسَبَ العَشائِرِ، كَما هُوَ مُدَوَّنٌ فِي سِجِلّاتِ الأنسابِ: زَعِيمُهُمْ يَعِيئِيلُ، وَزَكَرِيّا،

8 и Вела, син на Азаса, син на Сема, син на Иоила; той се засели в Ароир и до Нево и Ваалмеон;

وَبالَعُ بْنُ عَزازَ بْنِ شامِعَ بْنِ يُوئِيلَ. وَسَكَنَتْ قَبِيلَةُ رَأُوبَيْنَ فِي عَرُوعِيرَ إلَى نَبُو وَبَعلِ مَعُونَ.

9 и към изток се засели дори до входа на пустинята от река Евфрат, защото добитъкът им беше се умножил в галаадската земя.

وَسَكَنُوا مَناطِقَ شَرقِيَّةً امْتَدَّتْ إلَى أوَّلِ البَرِّيَّةِ الَّتِي تَصِلُ إلَى نَهْرِ الفُراتِ، لِأنَّ مَواشِيَهُمْ تَزايَدَتْ فِي أرْضِ جِلْعادَ.

10 А в дните на Саула воюваха против агаряните, които паднаха от ръката им; и те се заселиха в шатрите им по цялата източна страна на Галаад.

وَفِي عَهْدِ شاوُلَ حارَبُوا الهاجَرِيِّينَ وَهَزَمُوهُمْ، وَاحتَلُّوا خِيامَهُمْ فِي كُلِّ المِنطَقَةِ الواقِعَةِ شَرْقِيِّ جِلْعادَ. نَسلُ جاد

11 И Гадовите потомци се заселиха срещу тях във васанската земя до Салха,

وَسَكَنَ بَنُو جادَ إلَى جِوارِهِمْ فِي أرْضِ باشانَ إلَى سَلْخَةَ.

12 о т които Иоил беше началникът, а Сафам вторият, и Янай, и Сафат във Васан.

كانَ يُوئِيلُ زَعِيمَهُمْ، وَشافاطُ ثانِياً بَعْدَهُ. وَكانَ يَعْنايَ القاضِي وَشافاطُ فِي باشانَ.

13 И братята им, от бащините им домове, бяха: Михаил, Месулам, Сева, Иорай, Яхан, Зия и Евер, седмина.

وَكانَ أقْرِباؤُهُمْ بِحَسَبِ عائِلاتِهِمْ: مِيخائِيلَ وَمَشُلّامَ وَشَبَعَ وَيُورايَ وَيَعْكانَ وَزِيعَ وَعابِرَ، وَمَجمُوعُهُمْ سَبْعَةٌ.

14 Т ия бяха синовете на Авихаила, син на Урия, син на Яроя, син на Галаада, син на Михаила, син на Есисая, сина на Ядо, син на Вуза.

وَهَؤُلاءِ هُمْ أبْناءُ أبِيجايِلَ بْنِ حُورِي، بْنِ يارُوحَ، بْنِ جِلْعادَ، بْنِ مِيخائِيلَ، بْنِ يَشِيشايَ، بْنِ يَحدُو، بْنِ بُوزٍ.

15 А хия, син на Авдиила Гуниевият син, беше началник на бащиния им дом.

وَكانَ أخِي بْنُ عَبْدِئِيلَ بْنِ جُونِي رَئِيسَ عائِلَتِهِمْ.

16 Т е се заселиха в Галаад, във Васан, в селата му, и във всичките околности на Сарон до пределите им.

سَكَنَ هَؤلاءِ فِي جِلْعادَ، فِي باشانَ وَقُراها وَفِي كُلِّ أراضِي مَراعِي شارُونَ إلَى حُدُودِهِمْ.

17 В сички тия се изброиха според родословията си в дните на Юдовия цар Иотам и в дните на Израилевия цар Еровоам.

كانَ لِهَؤُلاءِ كُلُّهُمْ أنسابٌ سُجِّلَتْ فِي عَهْدِ يُوثامَ، مَلِكِ يَهُوذا، وَفِي حُكْمِ يَرُبْعامَ، مَلِكِ إسْرائِيلَ. بَعضُ الجُنُود المَهَرَة

18 О т Рувимовите потомци, гадците и половината от Манасиевото племе, юначните мъже, които носеха щит и нож, стреляха с лъкове и бяха обучени на бой, възлизаха на четиридесет и четири хиляди седемстотин и шестдесет души, които можеха да излизат на война.

الرَأُوبَيْنِيُّونَ وَالجِلْعادِيُّونَ وَنِصْفُ قَبِيلَةِ مَنَسَّى، أي المُحارِبُونَ، رِجالٌ تَسَلَّحُوا بِالتُّرُوسِ وَالسُّيُوفِ، وَكانُوا ماهِرِينَ فِي اسْتِخدامِ القَوْسِ وَمُدَرَّبِينَ عَلَى القِتالِ، وَعَدَدُهُمْ أربَعَةٌ وَأربَعُونَ ألفاً وَسَبْعُ مِئَةٍ وَسِتُّونَ رَجُلاً مُتَأهِّباً لِلخِدْمَةِ العَسْكَرِيَّةِ

19 И те воюваха против агаряните, етуряните, нафисците и нодавците.

شَنُّوا حَرْباً عَلَى الهاجَرِيِّينَ وَيَطُورَ وَنافِيشَ وَنُودابَ.

20 И те бидоха подпомогнати против тях, тъй че агаряните и всички, които бяха с тях, се предадоха в ръцете им; защото в битката те извикаха към Бога, и Той ги послуша, понеже уповаваха на Него.

فَأعانَهُمُ اللهُ عَلَيهِمْ، وَنَصَرَهُمْ عَلَى الهاجَرِيِّينَ وَكُلِّ حُلَفائِهِمْ، لِأنَّهُمُ اسْتَنجَدُوا بِاللهِ فِي المَعرَكَةِ، فَاسْتَجابَ لَهُمْ، لِأنَّهُمُ اتَّكَلُوا عَلَيهِ.

21 И плениха добитъка им: петдесет хиляди от камилите им, двеста и петдесет хиляди от овците им, и две хиляди от ослите им, също и сто хиляди души човеци;

وَغَنِمُوا مَواشِيَهُمْ خَمْسِينَ ألفَ جَمَلٍ، وَمِئَتَينِ وَخَمْسِينَ ألفَ خَرُوفٍ، وَألفَي حِمارٍ. وَأسَرُوا مِئَةَ ألفٍ مِنَ النّاسِ أحياءً.

22 з ащото мнозина паднаха убити, понеже изходът на боя беше от Бога. И заселиха се на мястото им, и там живяха до пленението.

قُتِلَ كَثِيرُونَ مِنْ أعدائِهِمْ فِي المَعرَكَةِ، لِأنَّ النَّصْرَ فِي الحَرْبِ كانَ مِنَ اللهِ. وَاسْتَولَوْا عَلَى أرْضِهِمْ إلَى زَمَنِ السَّبْيِ.

23 А потомците на половината Манасиево племе се заселиха в оная земя; те нараснаха от Васан до Ваал-ермон и Санир и планината Ермон.

وَسَكَنَ أيضاً أفْرادُ نِصْفِ قَبِيلَةِ مَنَسَّى فِي الأراضِي المُمتَدَّةِ مِنْ باشانَ إلَى بَعلِ حَرْمُونَ، وَسَنِيرَ، وَجَبَلِ حَرْمُونَ. وَكانَ عَدَدُهُمْ كَبِيراً.

24 И ето началниците на бащините им домове: Ефер, Есий, Елиил, Азрил, Еремия, Одуия и Адиил, мъже силни и храбри, мъже именити, началници на бащините си домове.

وَهَؤُلاءِ هُمْ رُؤَساءُ عائِلاتِهِمْ: عافَرُ، وَيَشْعِي، وَألِيئِيلُ، وَعَزْرِئِيلُ، وَيَرَمْيا، وَهُودَوْيا، وَيَحدَيئِيلُ، وَكانُوا رِجالاً شُجعاناً، وَمَشْهُورِينَ، وَرُؤَساءَ لِعائِلاتِهِمْ.

25 Н о понеже те престъпваха против Бога на бащите си, като блудствуваха след боговете на народите на оная земя, които Бог беше погубил пред тях,

لَكِنَّهُمْ لَمْ يَكُونُوا أُمَناءَ لإلَهِ آبائِهِمْ، وَراحُوا يَعبُدُونَ آلِهَةَ شُعُوبِ الأرْضِ الَّذِينَ سَبَقَ أنْ أزاحَهُمُ اللهُ مِنْ طَرِيقِهِمْ.

26 з атова, Израилевия Бог подбуди духа на асирийския цар Фул, и духа на асирийския цар Теглат-Фелнасар, та плени рувимците и гадците и половината от Манасиевото племе, и заведе ги в Ала, в Авор, в Ара и до реката Гозан, гдето са и до днес.

فَحَرَّكَ إلَهُ إسْرائِيلَ عَداوَةَ فُولَ، مَلِكَ أشُّورَ – أيْ تَغْلَثَ فَلاسَرَ مَلِكَ أشُّورَ – فَقادَ الرَأُوبَيْنِيِّينَ وَالجادِيِّينَ وَنِصْفَ مَنَسَّى إلَى السَّبْيِ. وَجَلَبَهُمْ إلَى حَلَحٍ وَخابُورَ وَهارا وَنَهْرَ جُوزانَ، وَهُم هُناكَ إلَى يَوْمِنا هَذا.