1 В идението на Амосовия син Исаия, което видя за Юда и Ерусалим в дните на Юдовите царе Озия, Иотам, Ахаз и Езекия:-

هَذِهِ هِيَ الرُّؤيا الَّتِي رَآها النَّبِيُّ إشَعْياءُ بْنُ آمُوصَ عَنْ يَهُوذا وَمَدينَةِ القُدْسِ، فِي زَمَنِ عُزِّيّا وَيُوثامَ وَآحازَ وَحِزْقِيّا، مُلُوكِ يَهُوذا. دَعوَى اللهِ ضِدَّ يَهُوذا

2 Ч уйте, небеса, и дай ухо, земьо. Защото Господ говорил, казвайки: Чада отхраних и възпитах; Но те се разбунтуваха против Мене.

اسمَعِي أيَّتُها السَّماواتُ، وَأنصِتِي أيَّتُها الأرْضُ، لأَنَّ اللهَ تَكَلَّمَ: «رَبَّيتُ أولادِيَ وَكَبَّرْتُهُمْ، وَلَكِنَّهُمْ تَمَرَّدُوا عَلَيَّ!

3 В олът познава стопанина си, И оселът яслите на господаря си; Но Израил не знае. Людете Ми не разсъждават.

الثَّورُ يَعرِفُ صاحِبَهُ، وَالحِمارُ يَعرِفُ حَوضَ عَلَفِ سَيِّدِهِ، وَلَكِنَّ بَني إسْرائِيلَ لا يَعرِفُونَ الَّذِي يُطعِمُهُمْ، شَعبِي لا يَفهَمُ.»

4 У ви, грешни народе, люде натоварени с беззаконие, Роде на злодейци, чада, които постъпвате разтлено! Оставиха Господа, Презряха Светия Израилев. Отделиха се и се върнаха назад.

آهٍ عَلَى أُمَّةِ إسْرائِيلَ الخاطِئَةِ. الشَّعبِ كَثِيرِ الآثامِ، وَالأولادِ فاعِلِي الشَّرِّ الفاسِدِينَ! فَقَدْ تَخَلَّوْا عَنِ اللهِ ، وَاستَهانُوا بِقُدُّوسِ إسْرائِيلَ. تَرَكُوهُ وَعامَلُوهُ كَغَرِيبٍ!

5 З ащо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? Вече всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло;

ما نَفْعُ أنْ تُضرَبُوا أكثَرَ؟ فَإنَّكُمْ تَستَمِرُّونَ فِي عِصيانِكُمْ! رَأسُكُمْ مَرِيضٌ بِالكامِلِ، وَقَلْبُكُمْ كُلُّهُ سَقِيمٌ.

6 О т стъпалото на ногата дори до главата няма в никое тяло здраво място. Но струпеи, и посинения, и гноясали рани. Които не са изстискани, нито превързани, Нито омекчени с масло.

مِنْ أسفَلِ القَدَمِ إلَى قِمَّةِ الرَّأسِ لا يُوجَدُ شَيءٌ سَلِيمٌ. جِسمِكُمْ كُلُّهُ جُرُوحٌ وَقُرُوحٌ وَضَرباتٌ غَيرُ مَشفِيَّةٍ لَمْ تُعصَرْ وَلَمْ تُضَمَّدْ وَلَمْ تُدَلَّكْ بِالزَّيتِ.

7 С траната ви е пуста, градовете ви изгорени с огън; Земята ви - чужденци я пояждат пред очите ви, И тя е пуста като разорена от чужденци.

بَلَدُكُمْ خَرِبٌ، وَمُدُنُكُمْ مَحرُوقَةٌ بِالنّارِ. الأجانِبُ يَأكُلُونَ أرْضَكُمْ أمامَكُمْ، وَالغُرَباءُ خَرَّبُوها.

8 И сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, Като пъдарница в градина с краставици, Като обсаден град.

وَالعَزِيزَةُ صِهْيَوْنُ هِيَ الوَحِيدَةُ الباقِيَةُ، كَكُوخِ الحارِسِ فِي كَرْمٍ، وَكَخَيمَةٍ وَسَطَ حَقلِ خَضْراواتٍ، وَكَمَدِينَةٍ يُحاصِرُها الأعداءُ.

9 А ко Господ на Силите не би ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, на Гомор бихме се оприличили.

لَوْ لَمْ يُبقِ لَنا اللهُ القَدِيْرُ نَسلاً، لَكُنّا مِثلَ سَدُومَ، وَلأصبَحنا مِثلَ عَمُورَةَ.

10 Ч уите словото Господно, князе содомски; Слушайте поуката на нашия Бог, люде гоморски.

اسْمَعُوا كَلِمَةَ اللهِ يا حُكّامَ سَدُومَ، وَأصْغُوا إلَى تَعلِيمِ إلَهِنا يا شَعبَ عَمُورَةَ.

11 З ащо Ми е множеството на жертвите ви? Казва Господ; Сит съм от всеизгаряне на овни И от тлъстина на угоени; И не ми е угодна кръв от юнци, Или от агнета или от едни козли.

يَقُولُ اللهُ: «لِماذا ذَبائِحُكُمْ الكَثِيرَةُ هَذِهِ؟ أنا مُتخَمٌ بِذَبائِحِ الكِباشِ وَشَحْمِ الحَيواناتِ المُسَمَّنَةِ. وَلا يَسُرُّنِي دَمُ الثِّيرانِ وَالخِرافِ وَالتُّيُوسِ.

12 К огато дохождате да се явявате пред мене, Кой е поискал от вас това, да тъпчете дворовете Ми?

عِندَما تَأتُونَ إلَى مَحْضَرِي لِتُقَدِّمُوا ذَبائِحَ، مَنْ طَلَبَ مِنكُمْ أنْ تَدُوسُوا ساحاتِ هَيكَلِي؟

13 Н е принасяйте вече суетни приноси; Темянът е мерзост за Мене, Тоже и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; Не мога да търпя беззаконието заедно с+ тържественото събрание.

تَوَقَّفوا عَنْ إحْضارِ تَقدِماتٍ باطِلَةً. أنا أكرَهُ البَخُورَ وَاوائِلَ الشُّهُورِ وَالسُّبُوتَ وَالأعْيادَ. لا أطيقُ الاجْتِماعاتِ الدِّينِيَّةَ مَعَ الاثْمِ.

14 Д ушата ми мрази новолунията ви и празниците ви; Досада са на Мене; дотегна Ми да ги търпя.

تُبْغُضُ نَفسِي أوائِلَ شُهُورِكُمْ وَأعيادَكُمْ. وَقَدْ صارَتْ ثَقِيلَةً عَلَيَّ.

15 И когато простирате ръцете си, Ще крия очите Си от вас; Даже когато принасяте много молитви не ще да слушам; Ръцете ви са пълни с кръв.

حِينَ تَمُدُّونَ أيدِيَكُمْ لِلدُّعاءِ لا أنظُرَ إلَيكُمْ، وَإنْ صَلَّيتُمْ كَثِيراً لَنْ أسْمَعَ، لأنَّ أيدِيَكُمْ مُغَطّاةٌ بِالدِّماءِ.

16 И змийте се, очистете се, Отмахнете от очите Ми злото на делата си, Престанете да вършите зло,

اغْتَسِلُوا وَتَطَهَّرُوا، وَأزِيلُوا أعمالَكُمِ الشِّرِّيرَةَ الَّتِي تَرتَكِبُونَها أمامِيَ. تَوَقَّفُوا عَنْ عَمَلِ الشَّرِّ.

17 Н аучете се да струвате добро, Настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, Отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата.

تَعَلَّمُوا فِعلَ الخَيرِ، وَابتَغُوا العَدلَ. أنقِذُوا المَظلُومِينَ، وَدافِعُوا عَنِ اليَتامَى، وَحامُوا عَنِ الأرامِلِ.»

18 Д ойдете сега та да разискаме, казва Господ; Ако са греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, Ще станат като бяла вълна.

يَقُولُ اللهُ: «تَعالَوا نَتَحاجَجَ. إنْ كانَتْ خَطاياكُمْ حَمراءَ كَالقِرمِزِ، أنا أجعَلُها بَيضاءَ كَالثَّلجِ. وَإنْ كانَتْ كَالأُرجُوانِ، أجعَلُها كَالصُّوفِ الأبيَضِ.

19 А ко слушате драговолно, Ще ядете благото на земята;

إنْ أطَعْتُمْ فَسَتَأكُلُونَ مِنْ خَيراتِ هَذِهِ الأرْضِ.

20 Н о ако откажете и се разбунтувате, Ще бъдете изпоядени от нож, Защото устата Господни изговориха това.

وَلَكِنْ إنْ رَفَضْتُمْ وَتَمَرَّدْتُمْ فَسَتَأكُلُكُمْ سُيُوفُ العَدُوِّ.» لأنَّ فَمَ اللهِ قَدْ تَكَلَّمَ. القُدْسُ غَيرُ الأمِينَة

21 К ак стана блудница верният град, Който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега - убийци.

كَيفَ صارَتِ المَدِينَةُ الأمِينَةُ كَزانِيَةٍ؟ كانَتْ مَملُوءَةً بِالعَدلِ، وَكانَ الصَّلاحُ يَسكُنُ فِيها، أمّا الآنَ فَيَسكُنُها القاتِلُونَ.

22 С реброто ти стана шлак; Виното ти се смеси с вода.

صارَتْ فِضَّتُكِ كَنِفايَةِ المَعادِنِ، وَاختَلَطَ نَبيذُكِ بِالماءِ.

23 Т воите князе са бунтовници и съучастници на крадци; Всеки от тях обича подаръци и тича след възнаграждения; Те не осъждат право сирачето, Нито дохожда при тях делото на вдовицата.

حُكّامُكِ مُتَمَرِّدُونَ وَرِفاقٌ لِلُّصُوصِ. كُلُّهُمْ يُحِبُّونَ الرِّشوَةَ وَيَسعُونَ وَراءَ الهَدايا. لا يُعطُونَ اليَتِيمَ حَقَّهُ، وَلا يُصغُونَ لِشَكوَى الأرمَلَةِ.

24 З атова, казва Господ, Иеова на Силите, Всемогъщият Израилев: Ах! ще се облекча от противниците Си, И ще отдам възмездие на враговете Си;

لِهَذا يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ القَديرُ، جَبّارُ إسْرائِيلَ: «لَنْ يُزعِجَنِي أعدائِي فِيما بَعْدُ، وَسَأنتَقِمُ مِنْ أعدائِيَ.

25 И пак ще туря ръката Си върху тебе, И ще очистя шлака ти като с луга, И ще отделя от тебе всеки примес;

سَأضَعُ يَدِي عَلَيكِ مِنْ جَدِيدٍ. سَأُنَظِّفُ نِفايَتَكِ كَما بِالصّابُونِ، وَأُزِيلُ جَمِيعَ شَوائِبِكِ.

26 И ще възстановя съдиите ти както по-преди, И съветниците ти както отначало; Подир което ще се наречеш Град на правда, Верен град,

سَأُعِيدُ قُضاتَكِ وَمُشِيرِيكِ كَما كانُوا فِي البِدايَةِ. حِينَئِذٍ، سَوفَ تُدعَينَ ‹مَدِينَةَ البِرِّ› وَ‹المَدِينَةَ الأمِينَةَ.›»

27 С ион ще се изкупи чрез правосъдие, И тия, които се върнат в него, чрез правда.

سَتُفدَى صِهْيَوْنُ بِالعَدلِ، وَالعائِدُونَ إلَيها سَيُحَرَّرُونَ بِالبِرِّ.

28 А беззаконниците и грешниците ще се съкрушат заедно, И тия, които са оставили Господа, ще загинат.

أمّا العُصاةُ وَالخُطاةُ فَسَيُحَطَّمُونَ مَعاً، وَالَّذِينَ يَترُكُونَ اللهَ سَيَفنَوْنَ.

29 З ащото ще се посрамят поради дъбовете, които пожелахте; И ще се смутите поради градините, които избрахте

سَتَخجَلُونَ مِنْ أشجارِ البَلُّوطِ الَّتِي كُنتُمْ تُسَرُّونَ بِها، وَتَخزَونَ مِنَ البَساتِينِ الَّتِي اختَرْتُمُوها لِلعِبادَةِ.

30 П онеже ще стана като дъб, чиито листа вехнат, И като градина, която няма вода.

هَذا لأنَّكُمْ سَتَكُونُونَ كَأوراقِ شَجَرِ البَلُّوطِ الَّتِي تَذبُلُ وَتَسقُطُ، وَكالبَساتِينِ الجافَّةِ.

31 И силният ще бъде като кълчища, И делото му като искра; И то ще изгори заедно с него, Без да има кой да го гаси.

وَيَصِيرُ القَوِيُّ كَخَيطِ كِتّانٍ مَنسُولٍ، وَعَمَلُهُ كَشَرارَةٍ. فَيَحتَرِقانِ مَعاً، وَلا أحَدَ يَقدِرُ أنْ يُطفِئَ النّارَ.