1 Т огава Той влезе в една ладия, премина и дойде в Своя Си град.

فَرَكِبَ يَسُوعُ فِي قارِبٍ لِيَعبُرَ إلَى الجِهَةِ الأُخرَى مِنَ البُحَيرَةِ، وَوَصَلَ إلَى بَلْدَتِهِ.

2 И , ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.

فَأحضَرَ إلَيهِ بَعضُ النّاسِ مَشلُولاً مُستَلقِياً عَلَى فِراشِهِ. فَلَمّا رَأى يَسُوعُ إيمانَهُمْ، قالَ لِلمَشلُولِ: «تَشَجَّعْ يا بُنَيَّ، خَطاياكَ مَغفُورَةٌ.»

3 И , ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулствува.

فَأخَذَ بَعضُ مُعَلِّمِي الشَّرِيعَةِ يَقولونَ: «هَذا الرَّجُلُ يُهِينُ اللهَ بِكَلامِهِ.»

4 А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си?

فَعَرَفَ يَسُوعُ ما كانُوا يُفَكِّرُونَ بِهِ، وَقالَ لَهُمْ: «لِماذا تُفَكِّرُونَ بِأفكارٍ شِرِّيرَةٍ فِي قُلُوبِكُمْ؟

5 З ащото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

أيُّ الأمرَيْنِ أسهَلُ: أنْ يُقالَ: ‹خَطاياكَ مَغفُورَةٌ› أمْ أنْ يُقالَ: ‹انهَضْ وَامشِ؟›

6 Н о, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

لَكِنِّي سَأُرِيكُمْ أنَّ ابنَ الإنسانِ يَملِكُ سُلطاناً عَلَى الأرْضِ لِمَغفِرَةِ الخَطايا.» وَقالَ لِلرَّجُلِ المَشلُولِ: «انهَضْ وَاحْمِلْ فِراشَكَ وَاذْهَبْ إلَى بَيتِكَ!»

7 И той стана и отиде у дома си.

فَنَهَضَ وَذَهَبَ إلَى بَيتِهِ.

8 А множествата, като видяха това, страх ги обзе и прославиха Бога, Който бе дал такава власт на човеците.

وَإذْ رَأى النّاسُ هَذا، امتَلأوا رَهْبَةً، وَمَجَّدُوا اللهَ لِأنَّهُ أعطَى مِثلَ هَذا السُّلْطانِ للنّاسِ. مَتَّى يَتبَعُ يَسُوع

9 И като минаваше оттам, Исус видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана да Го последва.

وَبَينَما كانَ يَسُوعُ مُجتازاً، رَأى رَجُلاً اسْمُهُ مَتَّى جالِساً عِندَ مَكانِ جَمعِ الضَّرائِبِ. فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «اتبَعنِي! فَقامَ وَتَبِعَهُ.

10 И когато бе седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и с учениците Му.

وَبَينَما كانَ يَأكُلُ فِي بَيتِ مَتَّى، جاءَ جامِعُو ضَرائِبَ وَخُطاةٌ كَثِيرُونَ وَأكَلُوا مَعَ يَسُوعَ وَتَلامِيذِهِ.

11 И фарисеите, като видяха това, рекоха на учениците Му: Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?

فَلَمّا رَأى الفِرِّيسِيُّونَ ذَلِكَ، قالُوا لِتَلامِيذِهِ: «لِماذا يَأكُلُ مُعَلِّمُكُمْ مَعَ جامِعِي الضَّرائِبِ وَالخُطاةِ؟»

12 А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

فَلَمّا سَمِعَ يَسُوعُ ذَلِكَ، قالَ: «لا يَحتاجُ الأصِحّاءُ إلَى طَبِيبٍ، بَلِ المَرضَى.

13 Н о идете и научете се що значи тази дума: “Милост искам, а не жертви”, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните.

فَاذهَبُوا وَافْهَمُوا ما يَعنِيهِ الكِتابُ عِندَما يَقُولُ: ‹أُريدُ رَحمَةً لِلنّاسِ، لا ذَبائِحَ حَيوانِيَّةً.› أنا لَمْ آتِ لِكَي أدعُوَ الصّالِحِينَ، لَكِنِّي جِئتُ لِأدعُوَ الخُطاةَ.» سُؤالٌ حَولَ الصّوم

14 Т огава дохождат при Него Йоановите ученици и казват: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?

ثُمَّ اقتَرَبَ إلَيهِ تَلامِيذُ يُوحَنّا، وَسَألُوهُ: «لِماذا نَصُومُ نَحنُ وَالفِرِّيسِيُّونَ كَثِيراً، أمّا تَلامِيذُكَ فَلا يَصُومُونَ؟»

15 И сус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче, време, когато младоженецът ще им се отнеме; и тогава ще постят.

فَقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «أيَنُوحُ ضُيوفُ العَرِيسِ وَالعَرِيسُ بَينَهُمْ؟ لَكِنْ سَيَأتِي يَومٌ يُؤخَذُ فِيهِ العِرِيسُ مِنهُمْ، فَحينَئِذٍ سَيَصُومُونَ.

16 Н икой не кърпи вехта дреха с невалян плат; защото това, което трябваше да я запълни, отдира от дрехата, и съдраното става по-лошо.

«فَلا أحَدَ يُرَقِّعُ ثَوباً قَدِيماً بِقِطعَةِ قُماشٍ جَدِيدَةٍ، لأنَّ قِطعَةَ القُماشِ الجَدِيدَةَ سَتَنكَمِشُ وَتُمَزِّقُ الثَّوبَ العَتِيقَ، فَيُصبِحَ الثُّقبُ أسوَأ.

17 Н ито наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете се спукват, виното изтича, и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.

وَلا يَضَعُ النّاسُ نَبيذاً جَدِيداً فِي أوعِيَةٍ جِلدِيَّةٍ قَدِيمَةٍ. فَإنْ فَعَلُوا، تَتَمَزَّقُ الأوعِيَةُ، وَيُراقُ النَّبيذُ، وَيَتلَفُ الجِلْدُ. لَذَلِكَ يُوضَعُ النَّبيذُ الجَديدُ فِي أوعَيةٍ جِلْدِيَةٍ جَديدَةٍ، فَيُحفَظَ النَّبيذُ وَالأوعِيَةُ جَمِيعاً.» يَسوعُ يُقيمُ فَتاةً مَيِّتَةً وَيَشفي امْرأةً نازِفَة

18 К огато им говореше това, ето, един началник дойде и им се кланяше, и казваше: Дъщеря ми току що умря; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее.

وَبَينَما كانَ يَسُوعُ يَتَكَلَّمُ، جاءَ رَئِيسُ مَجمَعٍ إلَيهِ وَانحَنَى أمامَهُ وَقالَ: «ابنَتِي ماتَتِ الآنَ، لَكِنْ تَعالَ وَضَعْ يَدَكَ عَلَيها فَتَعيشَ.»

19 И , като стана, Исус отиде подир него, тоже и учениците Му.

فَقامَ يَسُوعُ وَذَهَبَ مَعَ رَئِيسِ المَجمَعِ، وَتَبِعَهُ تَلامِيذُهُ.

20 И , ето, една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, приближи се изотзад и се допря до полата на дрехата Му;

وَكانَتْ هُناكَ امْرأةٌ عانَتْ مِنْ نَزيفٍ حادٍّ مُنذُ اثنَتَي عَشْرَةَ سَنَةً. فَجاءَتْ مِنْ وَراءِ يَسُوعَ، وَلَمَسَتْ طَرَفَ عَباءَتِهِ.

21 з ащото си думаше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея.

فَقَدْ قالَتْ فِي قَلبِها: «فَقَطْ إنْ لَمَسْتُ عَباءَتَهُ فَسَأُشفَى.»

22 А Исус като се обърна и я видя, рече: Дерзай, дъщерьо; твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.

فَالتَفَتَ يَسُوعُ حَولَهُ، فَرَآها وَقالَ لَها: «تَشَجَّعِي يا ابنَتِي، إيمانُكِ قَدْ شَفاكِ.» فَشُفِيَتِ المَرأةُ تَماماً فِي تِلكَ اللَّحظَةِ.

23 И когато дойде Исус в къщата на началника, и видя свирачите и народа разтревожен, рече:

وَعِندَما وَصَلَ يَسُوعُ إلَى بَيتِ رَئِيسِ المَجمَعِ، رَأى الَّذِينَ يَعزِفُونَ ألحانَ الجَنازاتِ، وَكانَ النّاسُ فِيْ فَوضَىْ.

24 И дете си, защото момичето не е умряло, но спи. А те Му се присмиваха.

فَقالَ: «اخرُجُوا خارِجاً. الصَّبِيَّةُ لَمْ تَمُتْ، لَكِنَّها نائِمَةٌ.» فَضَحِكُوا عَلَيهِ.

25 А като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.

وَعِندَما أُخرِجَ النّاسُ مِنَ البَيتِ، دَخَلَ يَسُوعُ غُرفَةَ الصَّبِيَّةِ وَأمسَكَ بِيَدِها فَقامَتْ.

26 И това са разчу по цялата оная страна.

وَانتَشَرَتِ الأخبارُ عَنْ يَسُوعَ فِي تِلكَ المِنطَقَةِ كُلِّها. يَسُوعُ يَشفِي أعمَيَينِ وَيُخرِجُ رُوحاً شِرِّيراً

27 И когато Исус си отиваше оттам, подир Него вървяха двама слепи, които викаха, казвайки: Смили се за нас, Сине Давидов!

وَبَعدَ أنْ تَرَكَ يَسُوعُ ذَلِكَ المَكانَ، تَبِعَهُ أعمَيانِ، وَهُما يَصرُخانِ: «يا ابْنَ داوُدَ، ارحَمْنا.»

28 И като влезе вкъщи, слепите се приближиха до Него; и Исус им казва: Вярвате ли че мога да сторя това? Казват Му: Вярваме, Господи.

وَعِندَما دَخَلَ يَسُوعُ البَيتَ جاءَ إلَيهِ الأعمَيانِ، فَقالَ يَسُوعُ لَهُما: «أتُؤْمِنانِ أنَّنِي أستَطِيعُ شِفاءَكُما؟» فَأجاباهُ: «نَعَمْ، يا سَيِّدُ.»

29 Т огава Той се допря до очите им, и рече: Нека ви бъде според вярата ви.

حِينَئِذٍ لَمَسَ أعيُنَهُما وَقالَ: «لِيَكُنْ لَكُما كَما آمَنتُما.»

30 И очите им се отвориха. А Исус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не знае това.

فَاسْتَعادَ الأعمَيانِ البَصَرَ. ثُمَّ حَذَّرَهُما يَسُوعُ بِشِدَّةٍ وَقالَ: «لا تَدَعا أحَداً يَعرِفُ شَيئاً مِمّا حَدَثَ مَعَكُما.»

31 А те, като излязоха разгласиха славата Му по цялата оная страна.

لَكِنَّهُما ذَهَبا وَنَشَرا الخَبَرَ فِي كُلِّ تِلكَ المِنطَقَةِ.

32 И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.

وَبَينَما كانا ذاهِبَينِ، أحضَرَ بَعضُ النّاسِ إلَى يَسُوعَ رَجُلاً أخرَسَ، لِأنَّهُ كانَ مَسكُوناً بِأرواحٍ شِرِّيرَةٍ.

33 И след като бе изгонен бесът, немият проговори; и множествата се чудеха и думаха: Никога не се е виждало такова нещо в Израиля.

فَأخرَجَ يَسُوعُ الرُّوحَ الشِّرِّيرَ، فَابتَدَأ الأخرَسُ بِالكَلامِ. فَدُهِشَ النّاسُ وَقالُوا: «لَمْ يُرَ شَيءٌ مِثلُ هَذا فِي إسْرائِيلَ مِنْ قَبلُ.»

34 А фарисеите казваха: Чрез началника на бесовете Той изгонва бесовете.

وَلَكِنَّ الفِرِّيسِيِّينَ ابْتَدَأُوا يَقُولُونَ: «إنَّهُ يَطرُدُ الأرواحَ الشِّرِّيْرَةَ بِقُوَّةِ بَعلَزَبُولَ، رَئِيْسِ تِلكَ الأرواحِ.» الحَصادُ كَثيرٌ

35 Т огава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.

وَكانَ يَسُوعُ يَنتَقِلُ فِي كُلِّ المُدُنِ وَالقُرَى، وَيُعَلِّمُ النّاسَ فِي مَجامِعِهِمْ، وَيُعلِنُ بِشارَةَ المَلَكُوتِ. كانَ يَشفِي كُلَّ مَرَضٍ وَكُلَّ عِلَّةٍ فِي النّاسِ.

36 А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.

وَعِندَما رَأى يَسوعُ جُمُوعَ النّاسِ، تَحَنَّنَ عَلَيهُمْ، لِأنَّهُمْ كانُوا مُتَضايِقِينَ وَبِلا مُعِينٍ، كَخِرافٍ لا راعِيَ لَها.

37 Т огава рече на учениците Си: Жетвата и изобилна, а работниците малко;

فَقالَ يَسُوعُ لِتَلامِيذِهِ: «الحَصادُ كَثِيْرٌ، لَكِنَّ الحاصِدِيْنَ قَلِيلُونَ.

38 з атова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

فَصَلُّوا لِرَبِّ الحَصادِ أنْ يُرسِلَ حَصّادِينَ إلَى الحَصادِ.»