1 И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и Садукеите надойдоха върху тях,

وَبَينَما بُطرُسُ وَيُوحَنّا يَتَحَدَّثانِ إلَى النّاسِ، تَقَدَّمَ إلَيهِما الكَهَنَةُ وَرَئِيسُ حَرَسِ الهَيكَلِ وَالصَّدُوقِيُّونَ.

2 в ъзмутени задето те поучаваха людете и проповядваха, в лицето на Исуса, възкресението на мъртвите.

فَقَدِ انزَعَجُوا لِأنَّ بُطرُسَ وَيُوحَنّا كانا يُعَلِّمانِ وَيُنادِيانِ بِأنَّ هُناكَ قِيامَةً مِنَ المَوتِ مِنْ خِلالِ يَسُوعَ.

3 И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за утрешния ден, защото беше вече привечер.

فَقَبَضُوا عَلَيهِما وَحَجَزُوهُما حَتَّى اليَومِ التّالِي، لأنَّ المَساءَ كانَ قَدْ حَلَّ.

4 А мнозина от тия, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

غَيرَ أنَّ كَثِيرِينَ مِنَ الَّذِينَ سَمِعُوا الرِّسالَةَ آمَنُوا، فَوَصَلَ عَدَدُ الرِّجالِ الْمُؤمِنينَ إلَى خَمسَةِ آلافٍ.

5 И на утрешния ден се събраха в Ерусалим началниците им, Старейшините, и книжниците;

وَفِي اليَومِ التّالِي اجتَمَعَ قادَةُ اليَهودِ وَشُيُوخُهُمْ وَمُعَلِّمُو الشَّرِيعَةِ فِي مَدينَةِ القُدسِ.

6 и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички които бяха от първосвещеническия род.

كَما كانَ هُناكَ حَنّانُ رَئيسُ الكَهَنَةِ، وَقَيافا، وَيُوحَنّا، وَالإسكَندَرُ، وَكُلُّ الَّذِينَ يَنتَمُونَ إلَى عائِلَةِ رَئِيسِ الكَهَنَةِ.

7 И като поставиха Петра и Йоана насред, питаха ги: С каква сила, или в кое име, извършихте това?

فَأحضَرُوا الرَّسُولَينِ أمامَهُما وَبَدَأُوا يَستَجوِبُونَهُما: «بِأيَّةِ قُوَّةٍ وَبِأيِّ سُلْطانٍ فَعَلْتُمْ هَذا؟»

8 Т огава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и Старейшини,

فَقالَ لَهُمْ بُطرُسُ وَهُوَ مُمتَلِئٌ مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ: «يا قادَةَ الشَّعبِ وَالشُّيُوخِ،

9 а ко ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

هَلْ تُحَقِّقُونَ مَعَنا اليَومَ بِشَأْنِ عَمَلٍ صالِحٍ قُمنا بِهِ نَحوَ إنسانٍ مُقعَدٍ، وَتَسألُونَنا كَيفَ شُفِيَ؟

10 д а знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпнахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.

إذاً فَلتَعلَمُوا جَمِيعُكُمْ وَجَمِيعُ بَنيْ إسرائِيلَ أنَّنا فَعَلنا ذَلِكَ بِاسْمِ يَسُوعَ المَسِيحِ النّاصِرِيِّ الَّذِي صَلَبتُمُوهُ أنْتُمْ، وَقَدْ أقامَهُ اللهُ مِنَ المَوتِ. فَباسمِهِ يَقِفُ هَذا الرَّجُلُ أمامَكُمْ مُعافَىً تَماماً.

11 Т ой е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

فَهُوَ ‹الحَجَرُ الَّذِي رَفَضْتُمُوهُ أيُّها البَنّاؤُونَ، وَالَّذِي صارَ حَجَرَ الأساسِ.›

12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.

وَما مِنْ خَلاصٍ بِأحَدٍ غَيرِهِ. فَما مِنِ اسْمٍ تَحتَ السَّماءِ أعْطاهُ اللهُ لَنا لِكَي نَخلُصَ بِهِ سِوَى اسْمِ يَسوعَ.»

13 А те, като гледаха с дързост на Петра и Йоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

فَلَمّا رَأَوْا جَسارَةَ بُطرُسَ وَيُوحَنّا، وَأدرَكُوا أنَّهُما غَيرُ مُتَعَلِّمِينَ وَمِنْ عامَّةِ الشَّعبِ، ذُهِلُوا. ثُمَّ أدرَكُوا أنَّهُما كانا مَعَ يَسُوعَ.

14 А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

وَبِما أنَّهُمْ رَأَوْا الرَّجُلَ الَّذِي شُفِيَ واقِفاً هُناكَ مَعَهُما، لَمْ يَكُنْ لَدَيهِمْ شَيءٌ يَقُولُونَهُ ضِدَّهُما.

15 З атова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

فَأمَرُوهُما بِأنْ يُغادِرا المَجمَعَ. ثُمَّ تَشاوَرُوا فِيما بَينَهُمْ وَقالوا:

16 К акво да сторим на тия човеци, защото на всичките Ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях и не можем да го опровергаем.

«ماذا سَنَفعَلُ بِهَذَينِ الرَّجُلَينِ؟ فَإنَّهُ وَاضِحٌ لِكُلِّ شَخصٍ فِي مَدينَةِ القُدسِ أنَّ مُعجِزَةً قَدْ جَرَتْ بِواسِطَتِهِما، وَلا يُمكِنُنا أنْ نُنكِرَ ذَلِكَ.

17 Н о, за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

لَكِنَّنا نُرِيدُ أنْ نَمنَعَ هَذا الخَبَرَ مِنَ الانتِشارِ أكثَرَ بَينَ النّاسِ. وَلِهَذا فَلنُحَذِّرْهُما ألّا يُكَلِّما أحَداً فِيما بَعْدُ بِهَذا الاسمِ.»

18 п рочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име.

فَاسْتَدعُوهُما وَأمَرُوهُما بِأنْ لا يَقُولا أوْ يُعَلِّما شَيئاً عَنِ اسْمِ يَسُوعَ.

19 А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бог, разсъдете;

لَكِنَّ بُطرُسَ وَيُوحَنّا قالا: «احكُمُوا أنتُمْ إنْ كانَ صَواباً لَدَى اللهِ أنْ نَسمَعَ لَكُمْ بَدَلاً مِنْ أنْ نَسمَعَ للهِ.

20 З ащото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

أمّا نَحنُ فَلا نَستَطِيعُ إلّا أنْ نَتَكَلَّمَ بِما رَأيناهُ وَسَمِعناهُ.»

21 А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.

وَبَعدَ مَزِيدٍ مِنَ التَّهدِيدِ أخلُوا سَبِيلَهُما. وَلَمْ يَجِدُوا سَبِيلاً لِمُعاقَبَتِهِما، لِأنَّ كُلَّ النّاسِ كانُوا يُسَبِّحُونَ اللهَ عَلَى ما حَدَثَ.

22 З ащото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

فَقَدْ جاوَزَ الرَّجُلُ الَّذِي جَرَتْ لَهُ المُعجِزَةُ الأربَعِينَ عاماً. عَودَةُ بُطرُسَ وَيُوحَنّا إلَى المُؤمِنِين

23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха първосвещениците и старейшините.

وَعِندَما أُطلِقَ سَراحُهُما، جاءا إلَى جَماعَتِهِما، وَأخبَراهُمْ بِكُلِّ ما قالَهُ لَهُما كِبارُ الكَهَنَةِ وَالشُّيُوخِ.

24 А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог, който си направил небето, земята, морето, и всичко що е в тях,

فَلَمّا سَمِعَ المُؤمِنُونَ هَذا، رَفَعُوا كُلُّهُمْ مَعاً أصواتَهُمْ إلَى اللهِ وَقالُوا: «أيُّها السَّيِّدُ، أنتَ صَنَعتَ السَّماءَ وَالأرْضَ وَالبَحرَ وَكُلَّ شَيءٍ فِيها.

25 т и чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата ти, баща на Давида, си рекъл: "Защо се разяряваха народите, и людете намислюваха суети?

«وَأنتَ قُلْتَ بِالرُّوحِ القُدُسِ عَلَى لِسانِ أبِينا داوُدَ: ‹لِماذا اشتَعَلَ غَضَبُ الأُمَمِ، وَلِماذا تَتَآمَرُ الشُّعُوبُ عَبَثاً؟

26 О пълчаваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, против Господа и против неговия Помазаник".

أعَدَّ مُلُوكُ الأرْضِ أنفُسَهُمْ لِلمَعرَكَةِ. وَاجتَمَعَ الحُكّامُ مَعاً عَلَى الرَّبِّ وَعَلَى مَسِيحِهِ.›

27 З ащото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците н израилевите люде, се събраха в тоя град против твоя свят Служител Исуса, когото си помазал,

وَقَدِ اجتَمَعَ بِالفِعلِ هِيرُودُسُ وَبُنطيُوسُ بِيلاطُسُ مَعاً فِي هَذِهِ المَدِينَةِ مَعَ اليَهودِ وَغَيرِهِمْ مِنَ الأُمَمِ عَلَى فَتاكَ القُدُّوسِ يَسُوعَ الَّذِي مَسَحتَهُ،

28 з а да извършат всичко що твоята ръка и твоята воля са определили да стане.

لِكَي يُتَمِّمُوا كُلَّ ما سَبَقَ أنْ قَضَيتَ بِهِ بِقُوَّتِكَ وَإرادَتِكَ.

29 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на своите слуги да говорят твоето слово с пълна дързост.

وَالآنَ يا رَبُّ، انظُرْ إلَى تَهدِيداتِهِمْ، وَمَكِّنْ عَبيدَكَ مِنَ التَّكَلُّمِ بِرِسالَتِكَ بِكُلِّ شَجاعَةٍ.

30 д окато ти простираш ръката си за да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на твоя свет служител Исуса.

وَفِي أثناءَ ذَلِكَ، مُدَّ يَدَكَ لِلشِّفاءِ، وَاصْنَعْ مُعْجِزاتٍ وَعَجائِبَ بِاسْمِ فَتاكَ القُدُّوسِ يَسُوعَ.»

31 И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

وَلَمّا فَرَغُوا مِنَ الصَّلاةِ، تَزَلزَلَ المَكانُ الَّذِي كانُوا يَجتَمِعُونَ فِيهِ، وَامتَلأُوا جَمِيعاً مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ، وَاستَمَرُّوا يَتَكَلَّمونَ بِرِسالَةِ اللهِ بِجُرَأةٍ. تَشارُكُ المُؤمِنِين

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

وَكانَ المُؤمِنُونَ جَمِيعاً مُتَّحِدِينَ فِي القَلبِ وَالنَّفسِ. وَلَمْ يَكُنْ أحَدٌ يَقُولُ إنَّ شَيئاً مِنْ مُمتَلَكاتِهِ لَهُ، بَلْ كانُوا يَتَشارَكُونَ فِي كُلِّ شَيءٍ يَملِكُونَهُ.

33 И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

وَكانَ الرُّسُلُ يَشهَدُونَ بِقُوَّةٍ عَظِيمَةٍ عَنْ قِيامَةِ الرَّبِّ يَسُوعَ. وَكانَتْ بَرَكَةٌ عَظِيمَةٌ مِنَ اللهِ عَلَيهِمْ جَمِيعاً.

34 П а и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

وَلَمْ يَكُنْ أحَدٌ مِنْهُمْ مُحتاجاً. فَكُلُّ الَّذِينَ كانَ لَدَيهِمْ حُقُولٌ أوْ بُيُوتٌ، كانُوا يَبِيعُونَها،

35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

وَيُسَلِّمُونَ ثَمَنَها إلَى الرُّسُلِ، فَيُوَزَّعَ المالُ عَلَى الجَمِيعِ حَسَبَ احتِياجِ كُلِّ واحِدٍ.

36 Т ака Йосиф, наречен от апостолите Варава (което значи син на увещание), Левит, родом Кипрянин,

فَمَثَلاً يُوسُفُ الَّذِي كانَ الرُّسُلُ يَدعُونَهُ بَرنابا، وَيَعْني اسْمُهُ ابنَ التَّشجِيعِ، وَكانَ لاوِيّاً مَولُوداً فِي قُبرُصَ،

37 к ато имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.

باعَ حَقلاً، وَأحضَرَ المالَ وَسَلَّمَهُ إلَى الرُّسُلِ.