1 Т огава сирийският цар Венадад, събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе, и коне и колесници); и влезе та обсади Самария и воюваше против нея.

حَشَدَ بِنْهَدَدُ، مَلِكُ أرامَ جَيشَهُ. وَتَحالَفَ مَعَ اثْنَينِ وَثَلاثِينَ مَلِكاً مَعَ جُيُوشِهِمْ وَخُيُولِهِمْ وَمَركَباتِهِمْ. وَحاصَرُوا السّامِرَةِ ثُمَّ هاجَمُوها.

2 И прати човеци на Израилевия цар Ахаава, в града, да му кажат: Така казва Венадад:

وَأرسَلَ المَلِكُ بِنْهَدَدُ رُسُلاً إلَى المَدِينَةِ إلَى أخآبَ مَلِكِ إسْرائِيلَ.

3 С реброто и златото ти е мое; тоже и жените ти и най-добрите от чадата ти са мои.

فَحَمَلُوا رِسالَةً مِنَ المَلِكِ تَقُولُ: «أُرِيدُ فِضَّتَكَ وَذَهَبَكَ وَزَوجاتِكَ وَأبناءَكَ.»

4 И Израилевият цар в отговор рече: Според както казваш, господарю мой царю, твой съм аз и все що имам.

فَأجابَ مَلِكُ إسْرائِيلَ: «يا مَولايَ المَلِكُ، أنا وَكُلُّ ما أملِكُهُ تَحتَ أمْرِكَ.»

5 А пратениците пак дойдоха та рекоха: Така говори Венадад, казвайки: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си;

فَرَجِعَ الرُّسُلُ وَأبلَغُوا بِنْهَدَدَ بِجَوابِ أخآبَ. فَأرسَلَ رُسُلَهُ مَرَّةً أُخْرَى إلَى أخآبَ يَقُولُونَ: «سَبَقَ أنْ قُلْتُ لَكَ إنِّي أُرِيدُ أفْضَلَ ما لَدَيْكَ مِنْ فِضَّةٍ وَذَهَبٍ وَزَوْجاتٍ وَأبناءٍ.

6 о баче утре, около тоя час, ще пратя слугите си при тебе, които да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и все що ти се вижда желателно ще го турят в ръцете си и ще го отнемат.

سَأُرسِلُ رِجالِي فِي مِثلِ هَذا الوَقْتِ مِنْ يَومِ غَدٍ لِكَي يُفَتِّشُوا بَيتَكَ وَبُيُوتَ كِبارِ مَسؤُولِيكَ. وَسَيَأْخُذُونَ كُلَّ ما هُوَ ثَمِينٌ عِندَكَ، وَيُحضِرُونَهُ إلَيَّ.»

7 Т огава Израилевият цар повика всичките старейшини на страната та рече: Забележете, моля и вижте, че тоя човек търси повод за зло; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми, и не му отказах нищо.

فَدَعا أخآبُ جَمِيعَ شُيُوخِ إسْرائِيلَ لِلاجتِماعِ بِهِ. وَقالَ لَهُمْ: «انظُرُوا، إنَّ بِنْهَدَدَ يَنوِي فِعلَ الشَّرِّ. فَقَدْ طَلَبَ مِنِّي أوَّلاً أنْ أُعطِيَهُ نِسائِي وَأبنائِي، وَفِضَّتِي، وَذَهَبِي. فَقَبِلْتُ.»

8 А всичките старейшини и всичките люде му рекоха: Да не го послушаш, нито да склониш.

فَقالَ لَهُ الشُّيُوخُ وَكُلُّ الشَّعبِ: «لا تُذْعِنْ لَهُ، وَلا تَقبَلْ ما يَطلُبُهُ مِنْكَ.»

9 З атова, той каза на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми царя: Всичко каквото ти заръча на слугата си изпърво ще го направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, пратениците си отидоха та му занесоха отговор.

فَأرسَلَ أخآبُ رِسالَةً إلَى بِنْهَدَدَ قالَ فِيها: «سَأفعَلُ ما طَلَبْتَهُ مِنِّي فِي البِدايَةِ، لَكِنِّي لا أقبَلُ طَلَبَكَ الثّانِي.» فَأرسَلَ بِنْهَدَدَ رِسالَةً إلَى مَلِكِهِمْ.

10 Т огава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна по за една шепа на всичките люде, които ме следват.

فَاجابَهُ بِنْهَدَدُ وَقالَ: «لَيتَ الآلِهَةَ تُعاقِبَنِي إنْ لَمْ أُدَمِّرِ السّامِرَةَ حَتَّى لا يَبقَى مِنْها وَلَوْ حِفنَةُ تُرابٍ يَغنَمُها رَجُلٌ مِنْ رِجالِي!»

11 Н о Израилевият цар в отговор рече: кажете му: Ония, който опасва оръжия, нека не се хвали както оня, който ги разпасва.

فَأجابَ أخآبُ الرُّسُلَ: «قُولُوا لَهُ لَيْسَ الفَخْرُ لِمَنْ يَلبِسُ سِلاحَهُ، بَلْ لِمَنْ يَنْزِعُهُ!»

12 А когато Венадад чу тая дума, той и царете, които бяха с него, пиеха в шатрите: и рече на слугите си: Опълчете се. И те се опълчиха против града.

وَكانَ المَلِكُ بِنهَدَدُ يَشرَبُ فِي خَيمَتِهِ عِندَما وَصَلَ رُسُلُهُ حامِلِينَ جَوابَ أخآبَ. فَأمَرَ بِنهَدَدُ رِجالَهُ بِالاسْتِعدادِ لِلهُجُومِ عَلَى المَدِينَةِ. فاتَّخَذَ جُنُودُهُ مَواقِعَهُمُ اسْتِعداداً لِلمَعْرَكَةِ.

13 И , ето, един пророк дойде против Израилевия цар Ахаав и каза: Така казва Господ, виждаш ли цялото това голямо множество? ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ.

وَفِي الوَقتِ نَفسِهِ جاءَ نَبِيٌّ إلَى أخآبَ مَلِكِ إسرائِيلَ. فَقالَ لَهُ: «يَقُولُ اللهُ لَكَ: ‹أتَرَى هَذا الجَيشَ الكَبِيرَ؟ سَأُعِينُكَ، أنا اللهُ ، عَلَى أنْ تَهزِمَهُ اليَومَ. حِينَئِذٍ، سَتَتَأكَّدُ أنِّي أنا الإلَهُ الحَقِيقِيُّ!›»

14 А Ахаав рече: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ. Чрез слугите на областните управители. Тогава рече: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти.

فَقالَ أخآبُ: «بِمَنْ سَأهزِمُهُمْ؟» فَأجابَ النَّبِيُّ: «يَقُولُ اللهُ: بِالفِتْيانِ الَّذِينَ يَخدِمُونَ مَسؤُولِي الحُكُومَةِ.» فَسَألَ المَلِكُ: «وَمَنْ سَيَبدأُ المَعرَكَةَ؟» فَأجابَ النَّبِيُّ: «أنتَ.»

15 Т огава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста и тридесет и двама души, и след тях събра всичките люде, всичките израилтяни, които бяха седем хиляди души;

فَجَمَعَ أخآبُ الفِتْيانَ الَّذِينَ كانُوا يَخدِمُونَ مَسؤُولِي الحُكُومَةِ. فَكانَ مَجمُوعُهُمْ مِئَتَينِ وَاثْنَينِ وَثَلاثِينَ. ثُمَّ جَمَعَ المَلِكُ جَيشَ إسْرائِيلَ. فَكانَ مَجمُوعُهُمْ سَبْعَةَ آلافِ جُندِيٍّ.

16 и те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата съюзници с него царе.

وَعِندَ الظُّهْرِ، كانَ المَلِكُ بِنْهَدَدُ وَالمُلُوكُ الاثنانُ وَالثَّلاثُونَ المُساعِدُونَ لَهُ يَشرَبُونَ وَيَسْكَرُونَ فِي خِيَمِهِمْ. فِي ذَلِكَ اليَومِ، بَدَأ هُجُومُ أخآبَ.

17 П ърви излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад да се научи, известиха му казвайки: Мъже излязоха из Самария.

هَجَمَ الفِتْيانُ أوَّلاً. فَجاءَ رِجالُ المَلِكِ بِنْهَدَدَ وَأخبَرُوهُ بِأنَّ جُنُوداً خَرَجُوا مِنَ السّامِرَةِ.

18 А той рече: Било, че са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак ги живи хванете.

فَقالَ بِنْهَدَدُ: «أمسِكُوا بِهِمْ أحياءَ، سَواءٌ أجاءُوا لِلسِّلْمِ أمْ لِلحَرْبِ.»

19 И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха из града.

وَكانَ فِي المُقَدِّمَةِ فِتْيانُ جَيشِ أخآبَ، وَورَاءَهُمْ بَقِيَّةُ الجَيشِ.

20 И всеки уби човека насреща си; и сирийците побягнаха, и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.

فَقَتَلَ كُلُّ واحِدٍ مِنْ جَيشِ إسْرائِيلَ الرَّجُلَ الَّذِي تَصَدَّى لَهُ. فَبَدَأ جُنُودُ أرامَ يَهرُبُونَ. فَطارَدَهُمْ جَيشُ إسْرائِيلَ. وَهَرَبَ المَلِكُ بِنْهَدَدُ عَلَى حِصانِ إحدَى المَركَباتِ.

21 Т огава Израилевият цар излезе та порази бягащите на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.

وَقادَ أخآبُ الجَيشَ، وَاسْتَولَى عَلَى كُلِّ خُيُولِ جَيشِ أرامَ وَمَرْكِباتِهِ. فَألحَقَ هَزِيْمَةً مُنكَرَةً بِجَيشِ أرامَ.

22 С лед това, пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се: размисли, и внимавай какво да направиш; защото, след като се измине една година, сирийският цар ще дойде против тебе.

وَبَعدَ ذَلِكَ ذَهَبَ النَّبِيُّ إلَى أخآبَ وَقالَ لَهُ: «سَيَهجُمُ بِنْهَدَدُ المَلِكُ عَلَيكَ فِي الرَّبِيعِ القادِمِ. فاذْهَبْ وَقَوِّ جَيشَكَ. وَأعِدَّ الخُطَطَ الَّلازِمَةَ لِلتَّصَدِّي لَهُ.» بِنْهَدَدُ يُعاوِدُ الهُجُوم

23 А слугите на сирийския цар му рекоха: Техният бог е планински бог, затова израилтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.

وَقالَ قادَةُ جَيشِ بِنْهَدَدَ لَهُ: «إنَّ آلِهَةَ إسْرائِيلَ آلِهَةُ جِبالٍ. وَنَحنُ حارَبْناهُمْ فِي مِنْطَقَةٍ جَبَلِيَّةٍ، فَانتَصَرُوا عَلَينا. فَلْنُحارِبْهُمْ عَلَى أرْضٍ مُنْبَسِطَةٍ، وَسَنَنْتَصِرُ عَلَيْهِمْ.

24 З атова, ето какво да направиш: отмахни всеки от царете от мястото му, и вместо тях постави военачалници.

وَلا تَتْرُكِ الجُيُوشَ تَحْتَ إمْرَةِ المُلُوكِ الاثْنَينِ وَالثَلاثِينَ، بَلْ ضَعْهُمْ تَحْتَ إمْرَةِ ضُبَّاطِكَ.

25 П осле ти си събери войска колкото войската, която ти изгуби, кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им та направи така.

فَلْنَجْمَعْ جَيْشاً مِثلَ ذاكَ الَّذِي تَمَّ تَدْميْرُهُ، مِثلَهُ فِي عَدَدِ الرِّجالِ وَالخَيلِ وَالعَرَباتِ. وَلنُقاتِلْ بَنِي إسْرائِيلَ عَلَى أرْضٍ مُنْبَسِطَةٍ. حِينَئِذٍ، نَنْتَصِرُ.» فَاسْتَمَعَ بِنْهَدَدُ إلَى نَصِيحَتِهِمْ وَعَمِلَ بِها.

26 Т огава, след като се измина една година, Венадад събра сирийците и възлезе в Афек, за да се бие с Израиля.

وَفِي الرَّبِيْعِ، حَشَدَ بِنْهَدَدُ شَعبَ أرامَ. وَذَهَبَ إلَى أفِيقَ لِمُحارَبَةِ إسْرائِيلَ.

27 И израилтяните, като бяха събрани и продоволствувани, отидоха насреща им; и израилтяните разположиха стана си срещу тях, като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.

وَاسْتَعَدَّ بَنُو إسْرائِيلَ أيضاً لِلحَرْبِ، وَذَهَبُوا لِمُلاقاةِ جَيشِ أرامَ. وَعَسْكَرُوا مُقابِلَ مُعَسْكَرِ الأرامِيِّينَ. وَظَهَرَ جَيشُ إسْرائِيلَ وَكَأنَّهُ مَجمُوعَتانِ صَغيرَتانِ مِنَ الغَنَمِ، أمّا جَيْشُ أرامَ فَغَطَّى المِنْطَقَةَ كُلَّها.

28 Т огава Божият човек дойде та говори на Израилевия цар, казвайки: Така говори Господ, понеже сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Иеова.

فَأتَى رَجُلٌ مِنْ رِجالِ اللهِ بِهَذِهِ الرِّسالَةِ: «يَقُولُ اللهُ: ‹قالَ شَعبُ أرامَ إنِّي، أنا اللهَ ، إلَهُ الجِبالِ، لا إلَهَ السُّهُولِ. لِهَذا سَأنصُرُكَ عَلَى هَذا الجَيشِ الكَبِيرِ. حِينَئِذٍ، سَتَعلَمُونَ أنِّي أنا اللهُ فِي كُلِّ مَكانٍ!›»

29 И стояха разположени в стан един срещу други седем дена, а на седмия ден завързаха бой; и израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден.

فَاحتَشَدَ الجَيشانِ أحَدُهُما مُقابِلَ الآخَرِ. وَفِي اليَومِ السّابِعِ ابْتَدَأ القِتالُ. فَقَتَلَ بَنُو إسْرائِيلَ فِي يَومٍ واحِدٍ مِئَةَ ألفِ جُندِيٍّ مِنَ الجَيشِ الأرامِيِّ.

30 А останалите, като побягнаха до Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад та влезе в града, гдето се криеше из клет в клет.

فَهَرَبَ النّاجُونَ إلَى مَدِينَةِ أفِيقَ. فَسَقَطَ سُورُ المَدِينَةِ عَلَى سَبْعَةٍ وَعِشْرِينَ ألفاً مِنْهُمْ. وَهَرَبَ بِنْهَدَدُ أيضاً إلَى المَدِينَةِ وَاختَبَأ فِي غُرْفَةٍ.

31 Т огава слугите му му казаха: Ето, сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека турим, прочее, вретища на кръстовете си и въжета на главите си, и нека излезем при Израилевия цар, дано би ти пощадил живота.

فَقالَ لَهُ خُدّامُهُ: «سَمِعْنا أنَّ مُلُوكَ إسْرائِيلَ رُحَماءُ. فَلْنَلْبِسْ كِتّاناً خَشِناً وَنَضَعْ حِبالاً عَلَى رُؤُوسِنا. وَلْنَذْهَبْ إلَى مَلِكِ إسْرائِيلَ. فَرُبَّما يَعفُو عَنّا.»

32 И тъй, като се препасаха с вретища около кръстовете си и туриха въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? брат ми е.

فَلَبِسُوا كِتّاناً خَشِناً وَوَضَعُوا حِبالاً عَلَى رُؤُوسِهِمْ. وَجاءُوا إلَى مَلِكِ إسْرائِيلَ وَقالُوا لَهُ: «يَقُولُ عَبْدُكَ بِنْهَدَدُ: ‹اعْفُ عَنِّي مِنْ فَضلِكَ.›» فَقالَ أخآبُ: «أما يَزالُ حَيّاً؟ إنِّي أعتَبِرُهُ أخاً لِي.»

33 А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да го уловят от него, и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си.

وَكانَ رِجالُ بِنْهَدَدَ يَنتَظِرُونَ كَلِمَةً يَستَبشِرُونَ بِها. فَلَمّا دَعاهُ أخآبُ أخاً لَهُ، أيَّدُوهُ فَوراً وَقالُوا: «نَعَمْ! إنَّ بِنْهَدَدَ أخٌ لَكَ.» فَقالَ أخآبُ: «أحضِرُوهُ لِي.» فَجاءَ بِنْهَدَدُ إلَى أخآبَ. فَطَلَبَ مِنْهُ أخآبُ أنْ يَركَبَ المَركَبَةَ مَعَهُ.

34 Т огава Венадад му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти си направи улици в Дамаск както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори: И аз ще те пусна с тоя договор. Така направи договор с него и го пусна.

فَقالَ بِنْهَدَدُ: «سَأرُدُّ لَكَ كُلَّ المُدُنِ الَّتِي اسْتَولَى عَلَيها أبِي مِنْ أبِيكَ. وَسَأسْمَحُ لَكَ أيضاً أنْ تَفتَحَ مَتاجِرَ فِي دِمَشْقَ، كَما فَعَلَ أبِي فِي السّامِرَةِ.» فَأجابَهُ أخآبُ: «وَأنا أُطلِقُ سَراحَكَ بِناءً عَلَى وَعْدِكَ هَذا.» ثُمَّ أطلَقَ أخآبُ سَراحَ بِنْهَدَدَ. نَبِيٌّ يَتَنَبَّأُ ضِدَّ أخآب

35 Т огава един човек от пророческите ученици рече на другаря си чрез Господното слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари.

وَقالَ نَبِيٌّ لِنَبِيٍّ آخَرَ بِناءً عَلَى أمْرِ اللهِ: «اضْرِبْنِي!» لَكِنَّ النَّبِيَّ الآخَرَ رَفَضَ.

36 З атова, той му рече: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби.

فَقالَ لَهُ النَّبِيُّ الأوَّلُ «أنتَ لَمْ تُطِعْ أمْرَ اللهِ ، لِذَلِكَ سَيَقتُلُكَ أسَدٌ عِندَما تُغادِرُ هَذا المَكانَ.» وَلَمّا غادَرَ النَّبِيُّ الآخَرُ المَكانَ، قَتَلَهُ أسَدٌ.

37 С етне той намери друг човек и рече: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани.

فَذَهَبَ النَّبِيُّ الأوَّلُ إلَى رَجُلٍ آخَرَ وَقالَ لَهُ: «اضْرِبْنِي!» فَضَرَبَ الرَّجُلُ النَّبِيَّ وَجَرَحَهُ.

38 Т огава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като бе се предрешил с покривало на очите си.

فَوَضَعَ النَّبِيُّ عُصابَةً عَلَى عَينَيهِ، لِئَلّا يَعرِفَهُ أحَدٌ. وَذَهَبَ وَانتَظَرَ المَلِكَ عَلَى الطَّرِيقِ.

39 И когато минаваше царят, той извика към царя и рече: Слугата ти отиде всред сражението; и ето, един човек, като се отби на страна доведе едного при мене и рече: Пази тоя човек; ако побегне някак, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро.

فَلَمّا جاءَ المَلِكُ، قالَ لَهُ النَّبِيُّ: «كُنتُ أُقاتِلُ فِي مَيدانِ المَعرَكَةِ، فَجاءَ جُندِيٌّ مِنْ جُنُودِنا إلَيَّ وَقالَ لِي: ‹احرُسْ هَذا الأسِيرَ وَلا تَدَعْهُ يَهرُبُ. فَإنْ هَرَبَ مِنْكَ، تَدفَعُ لِي قِنطاراً مِنَ الفِضَّةِ غَرامَةً.›

40 И като се занимаваше слугата ти тук-таме, той се изгуби. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти: Ти сам си я изрекъл.

لَكِنِّي انشَغَلْتُ بِأُمُورٍ كَثِيرَةٍ، فَاسْتَغَلَّ الأسِيرُ الفُرْصَةَ وَهَرَبَ.» فَأجابَهُ المَلِكُ: «أنْتَ أدَنْتَ نَفسَكَ. فَأنتَ تَعرِفُ الجَوابَ. وَتَعرِفُ أنَّ عَلَيكَ أنْ تَدفَعَ الغَرامَةَ.»

41 Т огава той побърза та дигна покривалото от очите си; и Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.

ثُمَّ أسرَعَ النَّبِيُّ فَرَفَعَ العُصابَةَ عَنْ عَينَيهِ. فَعَرَفَ مَلِكُ إسْرائِيلَ أنَّهُ واحِدٌ مِنَ الأنبِياءِ.

42 А той му рече: Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде.

فَقالَ النَّبِيُّ لِلمَلِكِ: «يَقُولُ لَكَ اللهُ: ‹أنتَ أطلَقْتَ سَراحَ رَجُلٍ قُلْتُ أنا إنَّهُ يَنْبَغِي أنْ يَمُوتَ. لِهَذا سَتَكُونُ أنْتَ عِوَضاً عَنْهُ، وَسَتَمُوتُ أنْتَ وَشَعبُكَ!›»

43 И Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.

فَمَضَى المَلِكُ إلَى بَيتِهِ فِي السّامِرَةِ مُكتَئِباً وَمَغمُوماً.