1 Н аложеното за долината на видението пророчество: Що ти е сега Ти си се качил цял на къщните покриви,

هَذِهِ وَحيٌ حَولَ وادِي الرُّؤيا: ماذا جَرَى لَكِ يا قُدْسُ، حَتَّى صَعِدَ الجَمِيعُ إلَى سُطُوحِ المَنازِلِ؟

2 О ти, пълен с викове, Шумни граде, велели граде? Убитите ти не се убиха с нож, Нито умряха в бой.

كُنتِ مَدِينَةً مَلِيئَةً بِالضَّجَّةِ، وَكُنتِ سَعِيدَةً وَمَلِيئَةً بِالهُتافِ. كُلُّ شَعبِكِ الَّذِي قُتِلَ، لَمْ يُقتَلْ بِالسُّيُوفِ، وَلا ماتَ فِي المَعرَكَةِ.

3 В сичките ти първенци побягнаха заедно, Вързани бидоха от стрелците; Всички твои, които се намериха, Надалеч побягнали, бидоха вързани заедно

كُلُّ قادَةِ الجَيشِ هَرَبُوا مَعاً، لَكِنَّهُمْ أُسِرُوا مِنْ دُونِ أقواسٍ. كُلُّ الَّذِينَ أُمسِكُوا، سُجِنُوا مَعاً، مَعَ أنَّهُمْ هَرَبُوا بَعِيداً.

4 З атова рекох: Отвърнете се от мене; ще плача горчиво; Не се трудете да ме утешавате За опустошението на дъщерята на людете ми.

لِذَلِكَ قُلْتُ: «لا تُحَدِّقُوا بِي، اترُكُونِي وَأنا أبْكِي بِمَرارَةٍ، لا تُسرِعُوا إلَى تَعزِيَتِي عَلَى دَمارِ شَعبِي العَزِيزِ.»

5 З ащото в долината на видението Е ден на поражение и тъпчене И недоумение от Господа Бога на Силите, - Ден на събаряне стените, и на викане към планините.

لأنَّ الرَّبَّ الإلَهَ القَدِيرَ قَدْ عَيَّنَ يَومَ ضَجَّةٍ وَدَوسٍ وَتَشوِيشٍ فِي وادِي الرُّؤيا. حَدَّدَ يَومَ هَدمِ أسوارٍ، وَيَومَ صُراخٍ إلَى الجِبالِ لِطَلَبِ العَونِ.

6 И Елам взе тула, С полкове войници и конници, И Кир откри щита.

سَيَحمِلُ جُنُودُ عِيلامَ جُعَبَ أقواسِهِمْ مَعَ المَركَباتِ وَالفُرسانِ. وَسَيُجَهِّزُ جُنُودُ قِيرَ تُرُوسَهُمْ.

7 И когато отбраните ти долини се напълниха с колесници, И конниците се опълчиха при портата,

وَسَتَمتَلِئُ أفضَلُ أودِيَتِكِ بِالمَركَباتِ، وَسَيَقِفُ الفُرسانُ فِي مَواقِعِهِمْ عَلَى البَوّابَةِ.

8 И той дигна покривалото на Юда, То в оня ден ти обърна погледа си към оръжията на къщата лес.

وَسَيَهدِمُ عَدُوُّ يَهُوذا أسوارَها الَّتِي تَحمِيها. فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَتَرغَبُونَ فِي الحُصُولِ عَلَى الأسلِحَةِ المَخزُونَةِ فِي قَصرِ الغابِ.

9 И като видяхте, че проломите на Давидовия град са много, Събрахте водите на долния водоем,

سَتَرَونَ أنَّهُ تُوجَدُ شُقُوقٌ كَثِيرَةٌ فِي أسوارِ مَدِينَةِ داوُدَ، وَسَتَجمَعُونَ مِياهَ البِرْكَةِ السُّفلَى المَخزُونَةِ.

10 Т а, като изброихте къщите на Ерусалим И развалихте къщите, за да укрепите стената,

سَتُحصُونَ بُيُوتَ مَدينَةِ القُدْسِ وَتَهدِمُونَها مِنْ أجلِ تَرمِيمِ السُّورِ وَتَقوِيَتِهِ بِحِجارَتِها.

11 Н аправихте и между двете стени нов водоем За водата на стария водоем; Но не погледнахте към Онзи, Който стори това, Нито дадохте внимание на Този Който го бе приготвил отдавна.

سَتَحفِرُونَ خَندَقاً لِخَزنِ الماءِ بَينَ السُّورَينِ مِنْ أجلِ تَجَمِيعِ المِياهِ المُتَدَفِّقَةِ مِنَ البِركَةِ القَدِيمَةِ. لَكِنَّكُمْ لَنْ تَنظُرُوا إلَى الَّذِي فَعَلَ ذَلِكَ. وَلَنْ تَرُوا مَنْ خَطَّطَ لَهُ مُنذُ القَدِيمِ.

12 В оня ден Господ Иеова на Силите Ви призовава на плач и на жалеене, На обръсване главата и на опасване с вретище;

فِي ذَلِكَ الوَقتِ، دَعا الرَّبُّ الإلَهُ القَدِيرُ إلَى البُكاءِ وَالنُّواحِ، وَحَلقِ الرَّأسِ وَلِبسِ الخَيشِ.

13 Н о, ето радост и веселие, Колене говеда и колене овце, Ядене месо и пиене вино! И казват: Да ядем и да пием, Защото утре ще умрем.

لَكِنَّ النّاسَ أخَذُوا فِي اللّهوِ وَالاحتِفالِ! ذَبَحُوا عُجُولاً وَغَنَماً لِياكُلُوا لَحماً وَيَشرَبُوا خَمراً! وَغَنُّوا فَقالُوا: «فَلْنَأْكُلْ وَنَشرَبْ، لِأنَّنا غَداً سَنَمُوتُ.»

14 Т огава от Господа на Силите откри се в ушите му туй: Наистина това беззаконие няма да се очисти от вас докле умрете, Казва Господ Иеова на Силите.

أعلَنَ اللهُ القَدِيرُ فِي أُذُنَيَّ فَقالَ: «لا يُمكِنُ أنْ يُغفَرَ هَذا الإثمُ لَكُمْ، بَلْ سَتَمُوتُونَ كُلُّكُمْ.» قالَ هَذا الرَّبُّ الإلَهُ القَدِيرُ. رِسالَةُ اللهِ إلَى شَبْنا

15 Т ака казва Господ Иеова на Силите: Иди, влез при тоя настойник, При домоуправителя Шевна и речи:

هَذا هُوَ ما قالَهُ الرَّبُّ الإلَهُ القَدِيرُ: «اذْهَبْ إلَى شَبْنا، خادِمِ المَلِكِ المَسؤُولِ عَنِ القَصرِ.

16 Щ о правиш тук? и кого имаш тук свой ? Та изсичаш тук гроб за себе си, - Правиш си гроб на високо, Изсичаш си в камъка обиталище!

وَقُلْ لَهُ: ‹ماذا وَمَنْ لَكَ هُنا حَتَّى إنَّكَ حَفَرْتَ قَبراً لَكَ هُنا؟› فَقَدْ حَفَرَ قَبرَهُ فِي مَكانٍ مُرتَفِعٍ وَنَحَتَ مَسكَناً لَهُ فِي الصَّخرِ.

17 Е то, Господ като силен мъж ще те захвърли, Да, като те улови здраво,

«ها إنَّ اللهَ سَيَخلَعُكَ وَيَقذِفُ بِكَ بَعيداً أيُّها المُتَجَبِّرُ، وَسَيُمسِكُ بِكَ بِقُوَّةٍ.

18 Щ е те навие и ще те метне като топка В Широка земя; Там ще умреш, и там наместо славните ти колесници, Ще има срама на дома на господаря ти.

سَيَلُفُّكَ كَالكُرَةِ وَيَرمِيكَ إلَى أرْضٍ بَعِيدَةٍ. سَتَمُوتُ هُناكَ، وَسَتَكُونُ مَركَباتُكَ الفاخِرَةُ مُخزِيَةً وَسَطَ مَركَباتِ سَيِّدِكَ الجَدِيدِ.

19 Щ е те оттласна от чина ти, И от положението ти ще те свалят.

سَأطرُدُكَ مِنْ مَنصِبِكَ، وَسَتُطرَحُ مِنْ مَركِزِكَ.

20 В оня ден ще извикаш слугата си Елиакима Хелкиевия син,

«فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَأدعُو عَبدِيَ ألِياقِيمَ بْنَ حِلْقِيّا،

21 И като го облека с твоето облекло И го стегна с твоя пояс Ще предам властта ти в неговата ръка, И той ще бъде един баща на ерусалимските жители И на Юдовия дом.

وَسَأُلبِسُهُ ثَوبَكَ، وَسَأضَعُ عَلَيهِ حِزامَكَ الرَّسمِيَّ، وَسَأُعطِيهِ مَركِزَكَ. وَسَيَكُونُ كَأبٍ لِساكِنِي مَدينَةِ القُدْسِ وَلِبَنِي يَهُوذا.

22 И ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом; Той ще отваря, и никой няма да затваря, И ще затваря и никой няма да отваря;

وَسَأضَعُ مِفتاحَ قَصرِ داوُدَ كَقِلادَةٍ حَولَ رَقَبَتِهِ. ما يَفتَحُهُ لَنْ يَستَطِيعَ أحَدٌ أنْ يُغلِقَهُ، وَما يُغلِقُهُ لَنْ يَستَطِيعَ أحَدٌ أنْ يَفَتحَهُ.

23 И ще го закрепя като гвоздей на твърдо място; И той ще бъде славен престол на бащиния си дом;

«سَأُثَبِّتُهُ كَالوَتَدِ فِي حائِطٍ ثابِتٍ، فَيَكُونَ عَرشاً مَجِيداً لِبَيتِ أبِيهِ.

24 И на него ще окачат всичката слава на бащиния му дом, - Чадата и внуците, Всичките малки съдове, От съдове като чаши До всичките съдове като мехове.

وَسَتُعَلَّقُ عَلَيهِ كُلُّ الأشياءِ القَيِّمَةِ بِالنِّسبَةِ إلَى بَيتِ أبِيهِ وَنَسلِهِ وَنَسلِ أقارِبِهِ: كُلُّ الآنِيَةِ الصَّغِيرَةِ، مِنَ الكُؤُوسِ وَحَتَّى الأبارِيقِ.»

25 В оня ден, казва Господ на Силите, Закрепеният на твърдо място гвоздей ще ослабва, И ще се счупи, и ще падне, И товарът, който висеше на него, ще се срине; Защото Господ е изговорил това.

وَيَقُولُ اللهُ القَدِيرُ: «فِي ذَلِكَ الوَقتِ، يُخلَعُ الوَتَدُ الَّذِي ثُبِّتَ فِي حائِطٍ ثابِتٍ، وَيَسقُطُ كُلُّ ما عُلِّقَ عَلَيهِ إلَى الأرْضِ وَيَتَحَطَّمُ. لأنَّ اللهَ قَدْ تَكَلَّمَ.»