1 И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада;

بِما أنَّكُمْ أبناءُ اللهِ المَحبُوبُونَ، تَمَثَّلُوا بِهِ.

2 и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.

وَاسلُكُوا بِالمَحَبَّةِ كَما أحَبَّنا المَسِيحُ وَبَذَلَ نَفسَهُ مِنْ أجلِنا تَقدِمَةً وَذَبِيحَةً مُرضِيَةً للهِ.

3 А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии;

وَلا يُذكَرُ بَينَكُمُ الزِّنا وَكُلُّ أشكالِ النَّجاسَةِ وَالفِسقِ، كَما يَلِيقُ بِالمُؤمِنِينَ المُقَدَّسِينَ.

4 н ито срамотии или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща, но по-добре благодарение.

وَكَذَلِكَ الكَلامُ القَبِيحُ وَالسَّفِيهُ وَالنُّكاتُ القَذِرَةُ الَّتي لا تَليقُ بِكُمْ، بَلْ كُونُوا شاكِرِينَ.

5 З ащото добре знаете това, че никой блудник, или нечист, или сребролюбец, (който е идолопоклонник), няма наследство в царството на Христа и Бога.

فَاعلَمُوا يَقِيناً أنَّهُ ما مِنْ زانٍ أوْ نَجِسٍ، أوْ فاسِقٍ – وَالفِسقُ عِبادَةُ أوثانٍ – يُمكِنُ أنْ يَكُونَ لَهُ نَصِيبٌ فِي مَلَكُوتِ المَسِيحِ وَاللهِ.

6 Н икой да ви не мами с празни думи; понеже поради тия неща иде Божият гняв върху синовете на непокорството.

فَلا تَسمَحُوا لِأحَدٍ بِأنْ يَخدَعَكُمْ بِكَلامٍ فارِغٍ. فَبِسَبَبِ هَذِهِ الأُمُورِ سَيَنصَبُّ غَضَبُ اللهِ عَلَى الَّذِينَ يَحيَونَ حَياةَ العِصيانِ.

7 И тъй, не бивайте съучастници на тях.

فَلا تَشتَرِكُوا مَعَهُمْ فِي خَطاياهُمْ هَذِهِ.

8 Т ъй като някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, одхождайте се като чада на светлината;

كانَتْ حَياتُكُمْ ذاتَ يَومٍ مَملوءَةً بِالظُّلمَةِ، أمّا الآنَ فَحَياتُكُمْ مَملوءَةٌ بِالنُّورِ كَما يَلِيقُ بِأتباعٍ لِلرَّبِّ. فَاسلُكوا كَما يَليقُ بأولادِ النُّورِ.

9 ( защото плодът на светлината се състои във всичко що е благо, право и истинно).

فَالنُّورُ لا يُنتِجُ إلّا الصَّلاحَ وَالبِرَّ وَالحَقَّ.

10 О питвайте, що е благоугодно на Господа;

فَاسعَوا عَلَى الدَّوامِ إلَى مَعرِفَةِ ما يُرضِي اللهَ،

11 и не участвувайте в безплодни дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте;

وَلا تَشتَرِكُوا فِي أعمالِ الظُّلمَةِ غَيرِ البَنّاءَةِ، بَلْ يَجدُرُ بِكُمْ أنْ تَكشِفُوها.

12 з ащото това, което скришом вършат непокорните, срамно е и да се говори.

إنَّ مُجَرَّدَ الحَدِيثِ عَنْ هَذِهِ الأُمُورِ الَّتِي تُمارَسُ فِي الخَفاءِ هُوَ أمرٌ مُخجِلٌ،

13 А всичко, което се изобличава, става явно чрез светлината; понеже всяко нещо, което става явно е осветено.

لَكِنَّ كُلَّ شَيءٍ يَصِيرُ مَنظُوراً حِينَ يُعَرَّضُ لِلنُّورِ.

14 З атова казва: Стани, ти, който спиш, И възкресни от мъртвите, И ще те осветли Христос.

وَكُلُّ ما يَصِيرُ مَنظُوراً يُمكِنُ أيضاً أنْ يَصِيرَ نُوراً. وَلِهَذا تَقُولُ التَّرنِيمَةُ: «استَيقِظْ أيُّها النّائِمُ، وَقُمْ مِنَ المَوتِ، وَسَيُشرِقُ المَسِيحُ عَلَيكَ.»

15 И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри,

فَانتَبِهُوا لِسُلُوكِكُمْ، وَلا تَكُونُوا كَالجُهّالِ، بَلْ كَالحُكَماءِ

16 к ато изкупвате благовремието, защото дните са лоши.

الَّذِينَ يَنتَهِزُونَ كُلَّ فُرصَةٍ لِعَمَلِ الخَيْرِ، عالِمينَ أنَّ الأيّامَ مَملوءَةٌ بِالشَّرِّ.

17 З атова не бивайте неомислени, но проумявайте, що е Господната воля.

فَلا تَكُونُوا حَمقَى، بَلِ افهَمُوا ما هِيَ مَشِيئَةُ الرَّبِّ.

18 И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но напълняйте се с Духа;

وَلا تَسكَرُوا بِالخَمرِ الَّتِي تُؤَدِّي إلَى الانحِلالِ، بَلِ امتَلِئُوا مِنَ الرُّوحِ.

19 и разговаряйте се със псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си,

رَنِّمُوا مَزامِيرَ وتَرانِيمَ وَأغانِي رُوحِيَّةً فِيما بَينَكُمْ، رَنِّمُوا وَأطلِقُوا الألحانَ مِنْ قُلُوبِكُمْ لِلرَّبِّ،

20 и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос,

شاكِرِينَ اللهَ الآبَ دائِماً وَفِي كُلِّ شَيءٍ، بِاسْمِ رَبِّنا يَسُوعَ المَسِيحِ.

21 к ато се подчинявате един на друг в страх от Христа.

اخضَعُوا بَعضُكُمْ لِبَعضٍ إكراماً للمَسِيحِ. الزَّوجاتُ وَالأزواج

22 Ж ени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа;

أيَّتُها الزَّوجاتُ، اخضَعْنَ لِأزواجِكُنَّ كَما تَخْضَعْنَ لِلرَّبِّ.

23 з ащото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото).

فَالزَّوجُ هُوَ الرَّأْسُ عَلَى زَوجَتِهِ، كَما أنَّ المَسِيحَ هُوَ الرَّأْسُ عَلَى الكَنِيسَةِ. وَهُوَ نَفسُهُ مُخَلِّصُ الجَسَدِ، أيِ الكَنِيسَةِ.

24 Н о както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.

لَكِنْ يَنْبَغيْ أنْ تَخضَعَ الزّوجاتُ لِأزواجِهِنَّ فِي كُلِّ شَيءٍ، كَما تَخضَعُ الكَنِيسَةُ لِلمَسِيحِ.

25 М ъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,

أمّا أنتُمْ أيُّها الأزواجُ، فَعامِلُوا زَوجاتِكُمْ بِكُلِّ مَحَبَّةٍ، كَما أحَبَّ المَسِيحُ كَنِيسَتَهُ وَبَذَلَ نَفسَهُ مِنْ أجلِها،

26 з а да я освети, като я е очистил с водно омиване чрез словото,

لِكَي يُقَدِّسَها بَعدَ أنْ طَهَّرَها بِغَسلِها بِالماءِ، بِالكَلِمَةِ.

27 з а да й представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна.

وَذَلِكَ لِكَي يَأْخُذَها لِنَفسِهِ عَرُوساً مُتَألِّقَةً، بِلا شائِبَةٍ أوْ تَجَعُّدٍ، أوْ أيِّ عَيبٍ آخَرِ. فَهُوَ يَبتَغِيها نَقِيَّةً وَبِلا لَومٍ.

28 Т ака са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.

هَكَذا يَنبَغي أنْ يُحِبَّ الأزواجُ زَوجاتِهِنَّ، كَما يُحِبُّونَ أجسادَهُمْ. وَمَنْ يُحِبُّ زَوجَتَهُ، يُحِبُّ بِذَلِكَ نَفسَهُ.

29 З ащото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата;

فَما مِنْ أحَدٍ يُبغِضُ جَسَدَهُ، بَلْ يُغَذِّيهِ وَيَهتَمُّ بِهِ، تَماماً كَما يَفعَلُ المَسِيحُ مَعَ الكَنِيسَةِ،

30 п онеже сме части на Неговото тяло.

لِأنَّنا نَحنُ أعضاءُ جَسَدِهِ.

31 " Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си и двамата ще станат една плът".

فَكَما يَقُولُ الكِتابُ: «لِهَذا يَترُكُ الرَّجُلُ أباهُ وَأُمَّهُ، وَيَتَّحِدُ بِزَوجَتِهِ. وَيَصِيْرُ الاثنانِ جَسَداً واحِداً.»

32 Т ая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата;

هَذا السِّرُّ عَظِيمٌ! وَأنا أقُولُ إنَّ هَذا يَنطَبِقُ عَلَى المَسِيحِ وَالكَنِيسَةِ.

33 Н о и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.

فَلْيُحِبَّ كُلُّ واحِدٍ مِنكُمْ زَوجَتَهُ كَما يُحِبُّ نَفسَهُ. وَلْتُعامِلِ الزَّوجَةُ زَوجَها باحتِرامٍ شَدِيدٍ.