1 А масия бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Иодана, от Ерусалим.

وَكانَ أمَصْيا فِي الخامِسَةِ وَالعِشْرِينَ مِنْ عُمْرِهِ، عِندَما تَوَلَّى الحُكمَ. وَحَكَمَ تِسْعاً وَعِشْرِينَ سَنَةً فِي القُدْسِ. وَاسْمُ أُمِّهِ يَهُوعَدّانُ، وَهِيَ مِنَ القُدْسِ.

2 Т ой върши това, което бе право пред Господа, но не със съвършено сърце.

وَعَمِلَ أعْمالاً صَالِحَةً وَفْقَ شَرِيعَةِ اللهِ ، لَكِنَّها لَمْ تَكُنْ مِنْ قَلبٍ صادِقٍ.

3 А като му се утвърди царството, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му царя.

وَلَمّا أحْكَمَ أمَصْيا قَبْضَتَهُ عَلَى المَملَكَةِ، قَتَلَ القادَةَ الَّذِينَ قَتَلُوا أباهُ.

4 Н о чадата им не умъртви, според писаното в закона на Моисеевата книга, гдето Господ заповядвайки, каза: Бащите да не умират поради чадата, нито чадата да умират поради бащите; но всеки да умира за своя грях.

غَيرَ أنَّهُ لَمْ يَقْتُلْ أبناءَ القَتَلَةِ هَؤُلاءِ بِسَبَبِ ما تَنُصُّ عَلَيهِ شَرِيعَةُ اللهِ. فَقَدْ أمَرَ اللهُ وَقالَ: «لا يَجُوزُ أنْ يُقْتَلَ الآباءُ بِسَبَبِ أمْرٍ فَعَلَهُ الأبْناءُ. وَلا يَجُوزُ أنْ يُقتَلَ الأبْناءُ بِسَبَبِ أمْرٍ فَعَلَهُ الآباءُ.»

5 Т огава Амасия събра Юда и постави от тях хилядници и стотници, според бащините им домове, по целия Юда и Вениамин; и като ги преброи от двадесет години и нагоре, намери ги триста хиляди отборни мъже, способни да излизат на война, които можеха да държат копие и щит.

وَجَمَعَ أمَصْيا شَعبَ يَهُوذا مَعاً حَسَبَ عائلاتهِمْ، وَوَضَعَ قادَةً وَرُؤَساءَ مَسؤُولِينَ عَنهُمْ. فَكانَ هَؤُلاء القادَةُ مَسؤُولِينَ عَنْ كُلِّ الجُنُودِ فِي يَهُوذا وَبَنْيامِيْنَ. فَكانَ كُلُّ الرِّجالِ الَّذِينَ اختِيرُوا جُنُوداً فِي العِشرِينَ مِنَ العُمْرِ فَما فَوقُ. فَكانَ مَجمُوعُهُمْ ثَلاثَ مِئَةِ ألفِ جُندِيٍّ مُدّرَّبٍ عَلَى القِتالِ وَماهِرٍ فِي اسْتِخْدامِ الرِّماحِ وَالتُّرُوسِ.

6 А от Израиля нае още сто хиляди силни и храбри мъже за сто таланта сребро.

وَاستَأجَرَ أمَصْيا مِئَةَ ألفِ جُنديٍّ جَبّارٍ مِنْ إسْرائِيلَ، بِمِئَةِ قِنْطارٍ مِنَ الفِضَّةِ.

7 А дойде един Божий човек при него и рече: Царю, да не отиде с тебе Израилевата войска; защото Господ не е с Израиля, с никой от ефремците.

وَجاءَ رَجُلٌ مِنْ رِجالِ اللهِ إلَى أمَصْيا وَقالَ لَهُ: «أيُّها المَلِكُ، لا تَدَعْ جَيشَ إسْرائِيلَ يَذهَبُ مَعكَ. فَلَيسَ اللهُ مَعَ إسْرائِيلَ أوْ مَعَ شَعبِ أفْرايِمَ.

8 Н о ако си решил да идеш, действувай храбро, укрепи се за бой; иначе, Бог ще те направи да паднеш пред неприятеля, защото Бог има сила да помага и да сваля.

رُبَّما تَسعَى إلَى أنْ تَكُونَ قَوِيّاً وَمُتَأهِّباً لِلحَربِ، لَكِنَّ نَصرَكَ أوْ هَزِيمَتَكَ مِنَ اللهِ وَحدَهُ.»

9 А Амасия рече на Божия човек: Но какво да направим за стоте таланта, които дадох на Израилевата войска? А Божият човек отговори: Господ може да ти даде повече от това.

فَقالَ أمَصْيا لِرَجُلِ اللهِ: «لَكِنْ ماذا عَنْ مِئَةِ قِنْطارٍ مِنَ الفِضَّةِ دَفَعْتُها لجَيشِ إسْرائِيلَ؟» فَأجابَهُ رَجُلُ اللهِ: « اللهُ غَنِيٌّ جِدّاً. وَهُوَ يَستَطِيعُ أنْ يُعَوّضَكَ عَنهُ وَأكثَرَ!»

10 Т огава Амасий ги отдели, то ест, войската, която му беше дошла от Ефрема, за да се върнат у дома си; по която причина гневът им пламна силно против Юда, и се върнаха у дома си твърде разярени.

فَأعادَ أمَصْيا جَيشَ بَنِي إسْرائِيلَ إلَى بَلَدِهِمْ فِي أفْرايِمَ. فَعادُوا إلَى بَلَدِهمْ وَهُمْ يَشْتَعِلُونَ غَضَباً مِنَ المَلِكِ وَمِنْ شَعْب يَهُوذا.

11 А Амасия се одързости, изведе людете си, и отиде в долината на солта, та порази десет хиляди от Сиировите потомци.

ثُمَّ اسْتَجمَعَ أمَصْيا شَجاعَتَهُ وَقادَ جَيشَهُ إلَى وادِي المِلحِ في أدُومَ. وَفِي ذَلِكَ المَكانِ قَتَلَ جَيشُ أمَصْيا عَشْرَةَ آلاف جُندِيٍّ منْ ساعِيرَ.

12 А други десет хиляди юдейците плениха живи, и като ги закараха на върха на скалата, хвърлиха ги долу от върха на скалата, така че всичките се смазаха.

وَأسَرُوا أيضاً عَشْرَةَ آلافِ رَجُلٍ مِنهُمْ. وَأخَذُوهُمْ إلَى قِمَّةِ تَلَّةٍ، وَألقَوْا بهِمْ أحْياءً مِنْ فَوقِها، فَتَحَطَّمْتْ أجْسادُهُمْ عَلَى الصُّخُورِ.

13 Н о мъжете от войската, която Амасия върна надире, за да не идат с него на бой, нападнаха Юдовите градове, от Самария дори до Ветерон, та поразиха от тях три хиляди души, и взеха много користи.

أمّا جَيشُ بَنِي إسْرائِيلَ الَّذِي أرْجَعَهُ أمَصْيا وَمَنَعَهُ مِنَ المُشارَكَةِ فِي المَعرَكَةِ، فَكانَ يُهاجِمُ مُدُنَ يَهُوذا مِنْ بَيت حُورُونَ إلَى السّامِرَةِ فِي طَريقِ عَودَتِهِ. فَقَتَلَ ثَلاثَةَ آلافِ شَخْصٍ، وَسَلَبَ أشياءَ ثَمِينَةً جِدّاً.

14 А Амасия, като се върна от поразяването на едомците, донесе боговете на Сиировите потомци та ги постави богове за себе си, кланяше се пред тях, и кадеше им тамян.

وَرَجِعَ أمَصْيا إلَى وَطَنهِ بَعدَ أنْ هَزَمَ الجَيشَ الأدُومِيَّ. وَجَلَبَ مَعَهُ الأصنامَ الَّتِي كانَ يَعبُدُها شَعبُ ساعِيرَ. وَصارَ يَعبُدُها وَيَسجُدُ أمامَها، وَأحرَقَ لَها بَخُوراً.

15 З атова, гневът на Господа пламна против Амасия, и прати при него пророк, който му рече: Защо си прибягнал към боговете на тия люде, които не можеха да избавят своите си люде от ръката ти?

فَاشتَعَلَ غَضَبُ اللهِ عَلَى أمَصْيا، وَأرسَلَ لَهُ نَبيّاً يَقُولُ لَهُ: «لماذا عَبَدتَ آلهَةَ ذَلِكَ الشَّعبِ، تِلكَ الآلِهَةَ الَّتِي عَجِزتَ عَنْ أنْ تُخَلِّصَ شَعبَها منكَ؟»

16 А като му говореше той, царят му каза: Съветник ли те поставиха на царя? Престани: защо да бъдеш убит? И пророкът престана, като рече: Зная, че Бог е решил да те изтреби понеже ти стори това, и не послуша моя съвет.

فَلَمّا تَكَلَّمَ النَّبِيُّ، قالَ لَهُ المَلكُ: «مَنْ عَيَّنَكَ مُستَشاراً لِلمَلِكِ! اخرَسْ وَإلّا فَإنَّكَ سَتُقتَلُ!» فَسَكَتَ النَّبِيُّ، لَكِنَّهُ عادَ فَقالَ: «قَدْ قَضَى اللهُ بِمَوتِكَ، لِأنَّكَ فَعَلْتَ تِلكَ الشُّرُورَ وَلَمْ تَسمَعْ نَصِيحَتِي.»

17 Т огава Юдовият цар Амасия, като се съветва, прати до Израилевия цар Иоас, син на Иоахаза, Ииуевия син, да кажат: Дойди да се погледнем един друг в лице.

فَتَشاوَرَ أمَصْيا مَلِكُ يَهُوذا مَعَ رِجالِهِ، وَأرسَلَ رِسالَةً إلَى يُوآشَ بْنِ يَهُوآحازَ مَلِك إسْرائِيلَ قالَ فِيها: «تَعالَ وَلْنَتَواجَهَ!»

18 А Израилевият цар Иоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в ливан, заминал та стъпкал тръна.

فَرَدَّ يُوآشُ مَلِكُ إسْرائِيلَ عَلَى أمَصْيا، مَلِكِ يَهُوذا وَقالَ: «أرْسَلَ عَوسَجُ لُبنانَ رِسالَةً إلَى أرْزِ لُبنانَ، قالَ فِيها: ‹زَوِّجِ ابْنَتَكَ لابْنِي.› لَكِنَّ وَحشاً بَرِّيّاً مِنْ لُبْنانَ مَرَّ وَداسَ العَوْسَجَ.

19 Т и казваш: Ето, поразих Едома; и сърцето ти те надигна да се хвалиш. Седи сега у дома си; защо да се заплиташ за своята си вреда та да паднеш, ти и Юда с тебе?

صَحِيحٌ أنَّكَ هَزَمْتَ أدُومَ. لَكِنَّكَ انتَفَخْتَ بِالكِبْرِياءِ بِسَبَبِ ذَلِكَ. فَالزَمْ بَيتَكَ وَتَفاخَرْ كَما يَحلُو لَكَ. وَلا تَطلُبِ الشَّرَّ لِنَفسِكَ. لأنَّكَ إنْ فَعَلْتَ، سَتَسقُطُ أنتَ وَيَهُوذا مَعَكَ!»

20 Н о Амасия не послуша; защото от Бога бе това, за да ги предаде в ръката на неприятелите, понеже бяха прибегнали към Едомските богове.

لَكِنَّ أمَصْيا أغلَقَ أُذُنَيْهِ. وَكانَ هَذا مِنَ اللهِ. إذْ أرادَ اللهُ أنْ يَنْصُرَ إسْرائِيلَ عَلَى يَهُوذا لِأنَّ شَعبَ يَهُوذا تَبِعُوا آلِهَةَ شَعبِ أدُومَ.

21 П рочее, Израилевият цар Иоас възлезе, та се погледнаха един друг в лице, той и Юдовият цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юда.

فَخَرَجَ يُوآش، مَلِكُ إسْرائِيلَ، لِيُحارِبَ أمَصْيا، مَلِكِ يَهُوذا، فِي بَيتِ شَمسٍ فِي يَهُوذا.

22 И Юда биде поразен пред Израиля; и побягнаха всеки в шатъра си.

فَألحَقَتْ إسْرائِيلُ هَزِيمَةً بِيَهُوذا. فَهَرَبَ كُلُّ رِجالِ يَهُوذا إلَى بُيُوتِهِمْ.

23 И Израилевият цар Иоас хвана във Ветсемес Юдовия цар Амасия, син на Иоаса, Иоахазовия син и го доведе в Ерусалим, и събори четиристотин лакътя от Ерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.

وَفِي بَيتِ شَمسٍ أسَرَ يُوآشُ بْنُ يَهُوآحازَ، مَلِكُ إسْرائِيلَ، أمَصْيا ابْنَ يُوآشَ بْنِ أخَزْيا، مَلِكَ يَهُوذا. وَأخَذَ يُوآشُ أمَصْيا إلَى مَدينَةِ القُدْسِ. وَهَدَمَ سُورَ القُدْسِ مِنْ بَوّابَةِ أفْرايِمَ إلَى بَوّابَةِ الزّاوِيَةِ، نَحْوَ أربَعِ مِئَةِ ذِراعٍ.

24 И като взе всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намираха в Божия дом при Овидедома, и съкровищата на царската къща, тоже и заложници, върна се в Самария.

وَأخَذَ يَهُوآشُ كُلَّ الذَّهَبِ وَالفِضَّةِ وَالأدَواتِ الأُخرَى الثَمِينَةِ الَّتِي فِي بِيتِ اللهِ الَّتِي كانَتْ فِي عُهْدَةِ عُوبِيدَ أدُومَ، مَعَ الكُنُوزِ الَّتِي فِي بَيتِ المَلِكِ. ثُمَّ أخَذَ بَعضَ الرَّهائِنَ وَرَجِعَ إلَى السّامِرَةِ.

25 А след смъртта на Израилевия цар Иоас, Иоахазовият син, Юдовият цар Амасия, Иасовият син, живя петнадесет години.

وَعاشَ مَلِكُ يَهُوذا أَمَصْيا بنُ يُوآشَ خَمْسَ عَشْرَةَ سَنَةً بَعْدَ مَوْتِ مَلِكِ إسْرائِيلَ يُوآشَ بنِ يَهُوآحازَ.

26 А останалите дела на Амасия, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

أمّا بَقِيَّةُ أعْمالِ أَمَصْيا مُنْذُ بِدايَةِ حُكْمِهِ حَتَّى نِهايَتِهِ، فَهِيَ مُدَوَّنَةٌ فِي كِتابِ تارِيْخِ مُلُوكِ يَهُوذا وَإسْرائِيل.

27 А след като се отклони Амасия от Господа, направиха заговор против него в Ерусалим, и той побягна в Лахис; но пратиха след него в Лахис та го убиха там.

وَكَانَ أَمَصْيا قَدِ انْحَرَفَ عَنِ اتِّباعِ طَرِيقِ اللهِ. فَقَرَّرَ أهلُ مَدِينَةِ القُدْسِ أنْ يَنْقَلِبُوا عَلَيهِ وَيَقْتُلُوهُ. فَهَرَبَ إلَى بَلْدَةِ لَخِيشَ. لَكِنَّهُمْ أرْسَلُوا إلَى لَخِيشَ رِجالاً فَقَتَلُوهُ هُناكَ.

28 И докараха го на коне та го погребаха с бащите му в Юдовия столичен град.

ثُمَّ حَمَلُوا جُثَّتَهُ وَدَفَنُوهُ فِي مَقْبَرَةِ آبائِهِ فِي مَدينَةِ يَهُوذا.