1 Т огава всичките израилтяни излязоха, и цялото общество, от Дан до Вирсавее, заедно с Галаадската земя, се събра като един човек пред Господа в Масфа.

فَخَرَجَ جَمِيعُ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ دانَ إلَى بِئْرِ السَّبْعِ، بِما فِي ذَلِكَ أرْضُ جِلْعادَ. وَاجتَمَعُوا كُلُّهُمْ كَرَجُلٍ واحِدٍ فِي حَضرَةِ اللهِ فِي المِصْفاةِ.

2 И людете от всичките краища, всички Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пешаци, които теглеха меч, се представиха в събранието на Божиите люде.

وَأخَذَ قادَةُ الشَّعبِ أماكِنَهُمْ فِي اجتِماعِ شَعبِ اللهِ، فَكانُوا أربَعَ مِئَةِ ألْفِ رَجُلٍ مِنَ المُشاةِ حامِلِي السُّيُوفِ.

3 И вениаминците чуха, че израилтяните отишли в Масфа. И израилтяните казаха: Разправете ни как стана това зло.

وَسَمِعَ البَنْيامِيْنِيُّونَ أنَّ بَنِي إسْرائِيلَ قَدْ ذَهَبُوا إلَى المِصْفاةِ، وَقالَ بَنُو إسْرائِيلَ لِلاوِي: «أخبِرْنا كَيفَ حَدَثَ هَذا الأمرُ الشِّرِّيرُ؟»

4 И левитинът, мъжът на убитата жена, в отговор рече: Дойдох в Гавая Вениаминова, аз и наложницата ми, за да пренощуваме.

فَأجابَ الَّلاوِي زَوجُ المَرأةِ المَقتُولَةِ: «جِئْتُ إلَى جِبعَةَ الَّتِي تَخُصُّ بَنِي بَنْيامِيْنَ مَعَ جارِيَتِي لِنَبِيتَ هُناكَ،

5 А гавайските мъже се подигнаха против мене, и през нощта обиколиха къщата в който бях; мене искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха, та умря.

فَقامَ سَادَةُ جِبْعَةَ عَلَينا، وَأحاطُوا البَيتَ فِي تِلْكَ اللَّيلَةِ بِسَبَبِي. أرادُوا أنْ يَقْتُلُونِي. وَاغتَصَبُوا جارِيَتِي فَماتَتْ.

6 З атова взех наложницата си та я разсякох и я изпратих по всичките предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израиля.

فَأخَذْتُ جارِيَتِي، وَقَطَّعْتُها قِطَعاً، وَأرسَلْتُها فِي كُلِّ أنحاءِ أراضِي بَنِي إسْرائِيلَ، لِأنَّهُمُ ارتَكَبُوا هَذا العَمَلَ الشِّرِّيرَ المَخزِي وَالأخرَقَ.

7 Г ледайте, вие израилтяните, всинца вие, съветвайте се тук помежду си, и дайте мнението си.

فَالآنَ يا كُلَّ بَنِي إسْرائِيلَ، ماذا تَرَونَ؟»

8 Т огава всичките люде станаха като един човек и казаха: Никоя от нас няма да отиде в шатъра си, нито ще се върне някой от нас в къщата си,

فَقامَ كُلُّ الشَّعبِ كَرَجُلٍ واحِدٍ وَقالُوا: «لَنْ يَذْهَبَ أحَدٌ مِنّا إلَى خَيمَتِهِ، وَلَنْ يَعُودَ أحَدٌ إلَى بَيتِهِ.

9 н о ето сега какво ще направим на Гавая, ще отидем против нея по жребие;

أمّا الآنَ، فَهَذا هُوَ ما سَنَفعَلُهُ بِجِبْعَةَ، سَنُلْقِي قُرعَةً لِنَعرِفَ ما سَنَفعَلُهُ بِها.

10 и ще вземем по десет мъже на сто от всичките Израилеви племена, и по сто на хиляда, които да донесат храна на людете, та, като стигнат в Гавая Вениаминова, да им сторят според всичкото безумие, което те извършиха в Израиля.

سَنَختارُ عَشْرَةً مِنْ كُلِّ مِئِةِ رَجُلٍ مِنْ كُلِّ قَبائِلِ إسْرائِيلَ. سَنَختارُ مِئَةً مِنْ كُلِّ ألفِ رَجُلٍ. ألفاً مِنْ كُلِّ عَشْرَةِ آلافِ رَجُلٍ. وَسَتَكُونُ مَهَمَّةُ هَؤُلاءِ أنْ يَجلِبُوا المُؤَنَ لِلجَيشِ. وَبِهَذا يَستَطِيعُ الجَيشُ أنْ يَنتَقِمَ مِنْ جِبْعَةَ بِسَبَبِ العَمَلِ المُخزِي الَّذِي ارتَكَبُوهُ وَسَطَ بَنِي إسْرائِيلَ.»

11 И тъй, събраха се против града всичките Израилеви мъже, обединени като един човек.

فَاحْتَشَدَ كُلُّ رِجالِ بَنِي إسْرائِيلَ ضِدَّ المَدِينَةِ، مُتَّحِدِينَ كَرَجُلٍ واحِدٍ.

12 Т огава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което се е извършило помежду ви?

وَأرسَلَتْ قَبائِلُ إسْرائِيلَ رِجالاً إلَى جَمِيعِ عَشائِرِ بَنْيامِيْنَ وَقالُوا لَهُمْ: «ما هَذا الأمرُ الشِّرِّيرُ الَّذِي ارْتُكِبَ بَينَكُمْ؟

13 С ега, прочее, предайте човеците, ония развратници, които са в Гавая, за да ги избием, и да отмахнем това зло от Израиля. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си израилтяните;

وَالآنَ سَلِّمُونا هَؤلاءِ الرِّجالَ الأشْرارَ لِكَي نَقتُلَهُمْ، وَنُطَهِّرَ إسْرائِيلَ مِنَ الشَّرِّ.» لَكِنَّ البَنْيامِيْنِيِّينَ لَمْ يَشاءُوا أنْ يَستَجِيبُوا لِطَلَبِ أقرِبائِهِمْ، بَنِي إسْرائِيلَ.

14 и вениаминците се събраха от градовете си на Гавая, за да излязат на бой против израилтяните.

فَخَرَجَ البَنْيامِيْنِيُّونَ مِنَ المُدُنِ، وَاحتَشَدُوا فِي جِبْعَةَ لِكَي يَخرُجُوا لِلحَرْبِ ضِدَّ بَنِي إسْرائِيلَ.

15 И в оня ден вениаминците, излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се преброиха седемстотин отборни мъже.

فَحَشَدَ البَنْيامِيْنِيُّونَ فِي ذَلِكَ اليَومِ مِنْ مُدُنِهِمْ سِتَّةً وَعِشْرِينَ ألفَ جُندِيٍّ مِنْ حَمَلَةِ السُّيُوفِ. فَضلاً عَنْ سَبعِ مِئَةِ رَجُلٍ مُدَرَّبٍ مِنْ أهلِ جِبعَةَ.

16 М ежду всички тия люде имаше седемстотин отборни мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни на косъм и всеки път да улучат.

كَما كانَ هُناكَ سَبْعُ مِئَةٍ رَجُلٍ مُدَرَّبِينَ عَلَى اسْتِخدامِ يَدِهِمِ اليُسْرَى فِي القِتالِ، باسْتِطاعَةِ الواحِدِ مِنْهُمْ أنْ يَقذِفَ حَجَراً بِمِقلاعٍ عَلَى شَعْرَةٍ فَيُصِيبَها!

17 А без Вениамина, Израилевите мъже, които се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които теглеха меч; всички тия бяха военни мъже.

وَحَشَدَ بَنُو إسْرائِيلَ، دُونَ بَنِي بَنْيامِيْنَ، أربَعَ مِئَةِ ألفِ رَجُلٍ مِنْ حَمَلَةِ السُّيُوفِ. وَهُمْ جَمِيعاً مُحارِبُونَ مُدَرَّبُونَ.

18 Т огава израилтяните станаха, възлязоха във Ветил, та се допитаха до Бог, казвайки: Кой от вас да възлезе пръв против вениаминците? А Господ каза: Юда да излезе пръв.

فَاسْتَعَدُّوا وَذَهَبُوا إلَى بَيتِ إيلَ. وَسَألَ بَنُو إسْرائِيلَ اللهَ: «مَنْ تُرِيدُ أنْ يَذْهَبَ مِنّا أوَّلاً لِلمَعرَكَةِ مَعَ البَنْيامِيْنِيِّينَ؟» فَقالَ اللهُ: «لِيَذْهَبْ بَنُو يَهُوذا أوَّلاً.»

19 И тъй, на утринта израилтяните станаха та разположиха стан против Гавая.

فَقامَ بَنُو إسْرائِيلَ فِي الصَّباحِ وَخَيَّمُوا قُرْبَ جِبْعَةَ.

20 И Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамина; и опълчиха се Израилевите мъже на бой против тях в Гавая.

وَخَرَجَ بَنُو إسْرائِيلَ لِلمَعرَكَةِ ضِدَّ بَنِي بَنْيامِيْنَ، وَاصْطَفَّ بَنُو إسْرائِيلَ لِلمَعرَكَةِ مَعَهُمْ عِندَ جِبَعَةَ.

21 А вениаминците излязоха из Гавая, та в оня ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израиля.

وَخَرَجَ البَنْيامِيْنِيُّونَ مِنْ جِبْعَةَ، وَقَتَلُوا فِي ذَلِكَ اليَوْمِ اثْنَينِ وَعِشْرِينَ ألفَ رَجُلٍ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ فِي مَيدانِ المَعرَكَةِ.

22 Н о людете, Израилевите мъже, се ободриха и опълчиха се пак на бой, на мястото, гдето бяха се опълчили първия ден.

فَاسْتَجمَعَ رِجالُ إسْرائِيلَ شَجاعَتَهُمْ، وَاصْطَفُّوا مَرَّةً أُخْرَى لِلمَعرَكَةِ فِي المَكانِ نَفسِهِ الَّذِي اصطَفُّوا فِيهِ فِي اليَومِ الأوَّلِ.

23 З ащото израилтяните бяха възлезли и плакали пред Господа до вечерта, и бяха се допитали до Господа, казвайки: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? И Господ беше казал: Възлезте против него.

وَكانَ بَنُو إسْرائِيلَ قَدْ ذَهَبُوا وَبَكُوا فِي حَضرَةِ اللهِ حَتَّى المَساءِ، وَسَألُوا اللهَ: «هَلْ نَتَقَدَّمُ مَرَّةً أُخْرَى لِلمَعرَكَةِ مَعَ أقرِبائِنا، بَنِي بَنْيامِينَ؟» فَقالَ اللهُ: «تَقَدَّمُوا.»

24 И така, на втория ден израилтяните се приближиха при вениаминците.

فَتَقَدَّمَ بَنُو إسْرائِيلَ نَحْوَ بَنِي بَنْيامِينَ فِي اليَومِ الثّانِي.

25 А на втория ден Вениамин излезе из Гавая против тях та повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички тия теглеха меч.

وَخَرَجَ بَنُو بَنْيامِيْنَ لِلِقائِهِمْ فِي جِبْعَةَ فِي اليَوْمِ الثّانِي، فَقَتَلُوا أيضاً ثَمانِيَةَ عَشَرَ ألفِ رَجُلٍ مِنْ حَمَلَةِ السُّيُوفِ، فِي مَيدانِ المَعرَكَةِ.

26 Т огава всичките израилтяни и всичките люде влязоха та дойдоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, и постиха в оня ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Господа.

فَخَرَجَ جَميعُ بَنِي إسْرائِيلَ، أيِ الجَيشُ كُلُّهُ، وَوَصَلُوا إلَى بَيتِ إيلَ. وَبَكُوا، وَجَلَسُوا هُناكَ فِي حَضرَةِ اللهِ. وَصامُوا فِي ذَلِكَ اليَوْمِ حَتَّى المَساءِ. ثُمَّ قَدَّمُوا ذَبائِحَ صاعِدَةً، وَذَبائِحَ سَلامٍ فِي حَضرَةِ اللهِ.

27 П осле израилтяните се допитаха до Господа, (защото през ония дни ковчегът на Божия завет беше там,

وَسألَ بَنُو إسْرائِيلَ اللهِ – وَكانَ صُنْدُوقُ عَهْدِ اللهِ هُناكَ فِي تِلْكَ الأيّامِ،

28 и Финеес, син на Елеазара, Аароновият син, служеше пред него през ония дни), и запитаха: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? или да престанем? И Господ каза: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.

وَكانَ فِينْحاسُ بْنُ ألِعازَرَ بْنِ هارُونَ يَخدِمُ كاهِناً أمامَ صُنْدُوقِ العَهدِ فِي تِلْكَ الأيّامِ – فَسَألُوا اللهَ: «هَلْ نَخرُجُ ثانِيَةً لِنُقاتِلَ بَنِي بَنْيامِيْنَ، أمْ نَتَوَقَّفُ؟» فَقالَ اللهُ: «اصعَدُوا، فَغَداً سَأُعِينُكُمْ عَلَى هَزِيمَتِهِمْ.»

29 Т огава Израил постави засада около Гавая.

فَوَضَعَ بَنُو إسْرائِيلَ رِجالاً يَكمُنُونُ حَولَ جِبْعَةَ.

30 И на третия ден израилтяните излязоха против вениаминците, та се опълчиха против Гавая както в предишните дни.

ثُمَّ تَقَدَّمَ بَنُو إسْرائِيلَ ضِدَّ بَنِي بَنْيامِيْنَ فِي اليَوْمِ الثّالِثِ، وَاصْطَفُّوا ضِدَّ جِبْعَةَ كَما فِي السّابِقِ.

31 А вениаминците излязоха против людете, отвлякоха се от града, и почнаха както в предишните дни да поразяват людете по пътищата, (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израиля.

وَلَمّا خَرَجَ بَنُو بَنْيامِيْنَ لِلِقاءِ قُوّاتِ إسْرائِيلَ، تَمَّ اسْتِدْراجُهُمْ بَعِيداً عَنِ المَدِينَةِ. وَبَدَأُوا يُهاجِمُونَ وَيَقتُلُونَ بَعضَ الرِّجالِ مِنَ الجَيشِ عَلَى الطَّرِيقَينِ الرَّئيسَينِ كَما فَعَلُوا فِي السّابِقِ. وَكانَ أحَدُ الطَّريقَينِ يُؤدّي إلَى بَيتِ إيلَ، وَالآخَرُ إلَى جِبْعَةَ. وَكانُوا يُهاجِمُونَ أيضاً فِي العَراءِ، فَقَتَلُوا نَحْوَ ثَلاثِينَ رَجُلاً مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ.

32 З атова вениаминците си казаха: Те падат пред нас както по-напред. А израилтяните рекоха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.

فَفَكَّرَ بَنُو بَنْيامِيْنَ فِي أنفُسِهِمْ: «إنَّ الغَلَبَةَ لَنا كَالسّابِقِ.» لَكِنَّ بَنِي إسْرائِيلَ قالُوا: «لِنَتَراجَعْ وَنَستَدْرِجْهُمْ بَعِيداً عَنْ المَدِينَةِ نَحوَ الطُّرُقاتِ.»

33 Т огава всичките Израилеви мъже станаха от мястото си, та се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израиля изкочи от мястото си, от Гавайската ливада.

ثُمَّ قامَ كُلُّ مُقاتِلٍ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ مَوقِعِهِ، وَاصْطَفُّوا لِلقِتالِ عِندَ بَعلِ ثامارَ. وَانطَلَقَتِ الكَمائِنُ بِقُوَّةٍ مِنْ مَوقِعِها بِجِوارِ جِبْعَةَ.

34 И дойдоха против Гавая десет хиляди отборни мъже от целия Израил, и битката ставаше ожесточена; но вениаминците не знаеха, че бедата ги застигаше.

وَهَجَمَ هَؤُلاءِ عَلَى جِبْعَةَ. وَكانُوا عَشْرَةَ آلافٍ مِنَ الجُنُودِ المُنتَخَبِينَ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ. فَدارَتْ مَعرَكَةٌ حامِيَةٌ. غَيرَ أنَّ بَنِي بَنْيامِيْنَ لَمْ يَكُونُوا يُدرِكُونَ أنَّ الكارِثَةَ قَدْ أدرَكَتْهُمْ.

35 З ащото Господ порази Вениамина пред Израиля; и в оня ден израилтяните погубиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всички теглеха меч.

فَهَزَمَ اللهُ بَنِي بَنْيامِيْنَ أمامَ بَنِي إسْرائِيلَ. وَقَضَى بَنُو إسْرائِيلَ عَلَى خَمسَةٍ وَعِشرِينَ ألفاً وَمِئَةِ رَجُلٍ مِنْ بَنِي بَنْيامِيْنَ فِي ذَلِكَ اليَومِ. وَكُلُّهُمْ مِنْ حَمَلَةِ السُّيُوفِ.

36 И вениаминците видяха, че бяха поразени. Защото израилевите мъже отстъпиха пред вениаминците, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая.

حِينَئِذٍ، أدرَكَ بَنُو بَنْيامِيْنَ أنَّهُمْ هُزِمُوا. وَأفسَحَ بَنُو إسْرائِيلَ مَجالاً لِبَنِي بَنْيامِيْنَ لِيَخْرُجُوا. لأنَّ بَنِي إسْرائيلَ كانُوا يَعْتَمِدُونَ عَلَى القُوّاتِ الكامِنَةِ الَّتِي تَمَرْكَزَتْ ضِدَّ جِبعَةَ.

37 Т огава засадата побърза та се спусна върху Гавая; и засадата дебнеше напред, и поразиха целия град с острото на ножа.

فاندَفَعَتْ قُوّاتُ الكَمائِنِ إلَى جِبْعَةَ. وَانتَشَرَتِ القُوّاتُ الكامِنَةُ. وَقَتَلُوا بِسُيُوفِهِمْ كُلَّ مَنْ فِي المَدِينَةِ.

38 А Израилевите мъже бяха определили знак с ония, които бяха в засадата, да направят да се издигне от града голям стълб дим.

وَقَضَى اتِّفاقُ بَنِي إسْرائِيلَ مَعَ الكَمِينِ الرَّئِيسيِّ بِأنْ يُصعِدُوا إشارَةَ دُخانٍ مِنَ المَدِينَةِ.

39 И когато израилтяните отстъпиха в битката, Вениамин почна да поразява, и уби от израилтяните около тридесет мъже, защото си рекоха: Наистина те падат пред нас както при първата битка.

وَبَعْدَ هَذا تَدخُلُ بَقِيَّةُ قُوّاتِ بَنِي إسْرائِيلَ المَعرَكَةَ. كانَ بَنُو بَنْيامِيْنَ البادِئِينَ بِالهُجُومِ عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ، وَقَتَلُوا مِنْهُمْ نَحْوَ ثَلاثِينَ رَجُلاً، وَفَكَّرُوا بِالفِعلِ: «إنَّنا نَهزِمُهُمْ هَزِيمَةً مُنكَرَةً، كَما حَدَثَ فِي المَعرَكَةِ الأُولَى!»

40 Н о когато облакът почна да се издига от града в димен стълб, вениаминците погледнаха на назад, и, ето, целият град се издигаше в дим към небето.

لَكِنْ بَدَأتِ الإشارَةُ، أي عَمُودُ الدُّخانِ، تَرتَفِعُ مِنَ المَدِينَةِ. وَلَمّا نَظَرَ بَنُو بَنْيامِيْنَ وَراءَهُمْ، رَأَوْا المَدِينَةَ كُلَّها تَتَصاعَدُ دُخاناً نَحوَ السَّماءِ!

41 Т огава се повърнаха Израилевите мъже; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото видяха, че бедата ги постигна.

فَاسْتَدارَ بَنُو إسْرائِيلَ، وَذُعِرَ بَنُو بَنْيامِيْنَ، لِأنَّهُمْ أدرَكُوا أنَّ كارِثَةً قَدْ حَلَّتْ بِهِمْ.

42 З атова обърнаха се пред Израилевите мъже към пътя за пустинята; но битката ги притисна; и те погубваха всред градовете ония които излизаха из тях.

وَابتَعَدُوا عَنْ بَنِي إسْرائِيلَ مُتَّجِهِينَ نَحوَ البَرِّيَّةِ، لَكِنَّ القِتالَ أدرَكَهُمْ هُناكَ، وَكانَ الَّذِينَ خَرَجُوا مِنَ المَدِينَةِ يَقضُونَ عَلَيهِمْ هُناكَ فِي الوَسَطِ.

43 З аобиколиха вениаминците, гониха ги, и тъпкаха ги лесно до срещу Гавая към изгрева на слънцето.

وَحاصَرُوا بَنِي بَنْيامِيْنَ، وَطارَدُوهُمْ مِنْ نُوحَةَ، وَسَحَقُوهُمْ تَماماً حَتَّى مَكانٍ إلَى الشِّرْقِ مِنْ جِبْعَةَ.

44 И паднаха от Вениамина осемнадесет хиляди мъже, - всички храбри мъже.

فَقُتِلَ ثَمانِيَةَ عَشَرَ ألفاً، كُلُّهُمْ مِنَ المُحارِبِينَ الشُّجعانِ.

45 П рочее, те се обърнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; а израилтяните набраха от тях пабирък по пътищата, пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха от тях две хиляди мъже.

وَلَمّا انعَطَفُوا وَهَرَبُوا إلَى البَرِّيَّةِ، إلَى صَخرَةِ رِمُّونَ، قَتَلُوهُمْ واحِداً واحِداً عَلَى الطُّرُقاتِ الرَّئِيسِيَّةِ. وَطارَدُوهُمْ حَتَّى جِدْعُومَ، فَقَتَلُوا عِشْرِينَ ألفاً مِنْهُمْ هُناكَ.

46 Т ака всичките, които паднаха в оня ден от Вениамина, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които теглят меч, - всички храбри мъже.

فَكانَ كُلُّ الَّذِينَ قُتِلُوا فِي ذَلِكَ اليَومِ خَمسَةً وَعِشْرِينَ ألفَ رَجُلٍ مِنْ حَمَلَةِ السُّيُوفِ، كُلُّهُمْ مُحارِبُونَ شُجعانٌ.

47 А шестстотин мъже се обърнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца.

لَكِنَّ سِتَّ مِئَةِ رَجُلٍ مِنْهُمْ دارُوا وَهَرَبُوا إلَى البَرِّيَّةِ، إلَى صَخرَةِ رِمُّونَ. وَبَقُوا هُناكَ مُدَّةَ أربَعِ أشهُرٍ.

48 А Израилевите мъже се обърнаха върху вениаминците, та го поразиха с острото на ножа, както градски човек, така и добитък, и всичко що се намираше; и предадоха на огън всичките градове, които намираха.

فَعادَ بَنُو إسْرائِيلَ لِلهُجُومِ عَلَى بَنِي بَنْيامِيْنَ، وَقَتَلُوهُمْ بِسُيُوفِهِمْ. قَتَلُوا فِي كُلِّ مَدِينَةٍ كُلَّ ما وَجَدُوهُ مِنْ بَشَرٍ وَمِن حَيواناتٍ. وَأحْرَقُوا جَميعَ المُدُنِ الَّتِي مَرُّوا بِها.