1 С лушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев:

اسْمَعُوا الرِّسالَةَ الَّتِي تَكَلَّمَ بِها اللهُ إلَيكُمْ يا بَني إسْرائِيلَ،

2 Т ака казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения, По причина, че народите се плаша от тях.

هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «لا تَتَعَلَّمُوا طُرُقَ الأُمَمِ، وَلا تَرتَعِبُوا مِنْ عَلاماتِ السَّماءِ، كَما تَرتَعِبُ الأُمَمُ مِنها،

3 З ащото обичаите на племената са суетни; Понеже само дърво е това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;

لأنَّ عاداتِ الأُمَمِ باطِلَةٌ. يَقطَعُ أحَدُهُمْ شَجَرَةً مِنَ الغابَةِ، وَيَعمَلُ نَحّاتٌ فِيها بِيَدَيهِ وَأدَواتِهِ.

4 У красяват го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;

يُزَيِّنُها بِالفِضَّةِ وَالذَّهَبِ، وَيُثَبِّتُها بِمَسامِيرَ وَمَطارِقَ حَتَّى لا تَتَفَكَّكَ.

5 Т е стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло, Нито им е възможно да докарат някакво добро.

الأصنامُ خَرساءُ كَفَزّاعاتٍ فِي حَقلٍ مِنَ الخُضارِ. تُحمَلُ لأنَّهُا لا تَقدِرُ عَلَى المَشيِ. لا تَخافُوا مِنها، فَهيَ لا تَضُرُّ وَلا تَنفَعُ.»

6 Н яма подобен на тебе, Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.

يا اللهُ ، لا مَثِيلَ لَكَ فِي عَظَمَتِكَ، وَلا اسْمٌ كاسْمِكَ فِي العَظَمَةِ وَالقُوَّةِ.

7 К ой не би се боял от тебе, Царю на Народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко, що мъдростта им владее, няма подобен на тебе.

مَنْ لا يَخافُكَ، يا مَلِكَ الأُمَمِ؟ لأنَّ الخَوفَ يَلِيقُ بِكَ، لأنَّهُ لا يُوجَدُ مِثلُكَ حَتَّى بَينَ حُكَماءِ الأُمَمِ وَكُلِّ مَمالِكِها.

8 Н о всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението им; то е само дърво.

لَكِنَّهُمْ حَمقَى وَأغبِياءُ، وَقَدْ تَعَلَّمُوا أُمُوراً لا مَعنَى لَها، فَمُعَلِّمُهُمْ مِنْ خَشَبٍ!

9 С ребро, изковано в плочи, се донася от Тарсис, И злато от Офир, Изделие на художник и на златарски ръце, - Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора.

وَالفِضَّةُ المُطرُوقَةُ تُجلَبُ مِنْ تَرشِيشَ، وَالذَّهَبُ مِنْ أُوفازَ. آلِهَتُهُمْ عَمَلُ الحِرَفِيِّينَ، عَمَلُ يَدَيِّ الصّائِغِ. وَثِيابُها مِنْ قُماشٍ بَنَفسَجِيٍّ وَأُرجُوانِيٌّ. كُلُّها عَمَلُ حِرَفِيِّينَ مَهَرَةٍ.

10 Н о Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието му.

أمّا اللهُ فَإلَهٌ حَقِيقِيٌّ، إنَّهُ الإلَهُ الحَيُّ وَالمَلِكُ الأبَدِيُّ. الأرْضُ تَهتَزُّ عِندَما يَغضَبُ، وَالأُمَمُ لا تَستَطِيعُ الصُّمُودَ أمامَ سَخَطِهِ.

11 ( Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе.)

هَذا ما سَتَقُولُهُ لَهُمْ: «الآلِهَةُ الَّتِي لَمْ تَصنَعِ السَّماواتِ وَالأرْضَ، سَتُبادُ مِنَ الأرْضِ وَمِنْ تَحتِ السَّماءِ.»

12 Т ой направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

فَهُوَ صانِعُ الأرْضِ بِقُوَّتِهِ، وَمُؤَسِّسُ العالَمِ بِحِكمَتِهِ، الَّذِي نَشَرَ السَّماواتِ بِمَعرِفَتِهِ.

13 К огато издава гласа Си водите на небето шумят. И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищницата Си.

حِينَ يَرفَعُ صَوتَهُ، تَسمَعُهُ كَهَديرِ المِياهِ فِي السَّماءِ. يَرفَعُ السَّحابَ مِنْ أقصَى الأرْضِ، وَيُحْدِثُ البَرقَ لِلمَطَرِ، وَيُخرِجُ الرِّيحَ مِنْ مَخازِنِهِ.

14 В секи човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

الشّعبُ غَبِيٌّ وَجاهِلٌ. سَيَخجَلُ كُلَّ صائِغٍ مِنْ صَنَمِهِ، لأنَّ كُلَّ تِمثالٍ كاذِبٌ وَلا حَياةَ فِيهِ.

15 С уета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,

الأوثانُ باطِلَةٌ. مَصُوغاتٌ تَستَحِقُّ الاحتِقارَ. وَسَتُبادُ حِينَ يأتِيَ عِقابِي.

16 О ня, който е делът на Якова, не е като тях, Защото Той е Създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

أمّا نَصِيبُ يَعقُوبَ فَلَيسَ كَهَذِهِ الأصنامِ، هُوَ اللهُ صانِعُ كُلِّ شَيءٍ. اخْتارَ عَشِيرَةَ إسْرائِيلَ لِتَكُونَ شَعبَهُ. يهوه القَدِيرُ اسْمُهُ. الدَّمارُ آت

17 С ъбери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.

يا ساكِنَةَ المَدِينَةِ الحَصِينَةِ، اجمَعِي حُزَمَكِ مِنَ الأرْضِ،

18 З ащото така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват злото.

لأنَّ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «سَأقذِفُ بِسُكّانِ الأرْضِ بَعِيداً هَذِهِ المَرَّةَ. وَسَأجلِبُ عَلَيهِمُ الضِّيقَ وَالألَمَ، حَتَّى يَشعُرُوا.»

19 Г орко ми, поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.

وَيلٌ لِي بِسَبَبِ انسِحاقِي، جُرحِي مُؤلِمٌ. فَقُلْتُ لِنَفسِي: «هَذا ألَمِي وَعَلَيَّ احتِمالُهُ.»

20 Ш атърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха; Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.

خَيمَتِي خَرِبَتْ، وَكُلُّ حِبالِها قُطِعَتْ. أولادِي تَرَكُونِي، وَلا يُوجَدُ أحَدٌ مِنهُمْ. لَمْ يُترَكْ أحَدٌ لِيَنصِبَ خَيمَتِي، أوْ لِيُقِيمَ سَتائِرَها.

21 П онеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.

لأنَّ رُعاةَ إسْرائِيلَ حَمقَى، لا يَطلُبُونَ اللهَ. لِهَذا هُمْ بِلا حِكْمَةٍ، وَكُلُّ قَطِيعِهِمْ قَدْ تَبَدَّدَ.

22 С лушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.

صَوتُ ضَجَّةٍ آتٍ. اضطِرابٌ عَظِيمٌ مِنَ الشَّمالِ، سَيُحَوِّلُ مُدُنَ يَهُوذا إلَى خَرابٍ، وَإلَى مَأوَىً لِبَناتِ آوَى.

23 Г осподи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; Не е дадено на човека, който ходи, да управя стъпките си.

يا اللهُ ، أنا أعرِفُ أنَّ الإنسانَ لا يُسَيطِرُ عِلَى حَياتِهِ، وَأنَّ البَشَرَ لا يَقدِرُونَ عَلى تَوجِيهِ خَطَواتِهِم.

24 Г осподи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

يا اللهُ ، أدِّبْنا، لَكِنْ بِعَدلِكَ لا بِغَضَبِكَ، حَتَّى لا تَجعَلَنا عَدَداً قَلِيلاً.

25 И зливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.

اسكُبْ غَضَبَكَ عَلَى الأُمَمِ الّتِي لا تَعرِفُكَ، وَاسكُبْهُ عَلَى الشَّعبِ الَّذِي لا يُصَلِّي إلَيكَ، لأنَّ الأُمَمَ التَهَمَتْ يَعقُوبَ، التَهَمُوهُ وَأفنُوهُ، وَدَمَّرُوا أرْضَهُ.