1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

And Job again took up his parable, and said,

2 О , да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

Oh that I were as in the months of old, As in the days when God watched over me;

3 К огато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

When his lamp shined upon my head, And by his light I walked through darkness;

4 К акто бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

As I was in the ripeness of my days, When the friendship of God was upon my tent;

5 К огато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

When the Almighty was yet with me, And my children were about me;

6 К огато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

When my steps were washed with butter, And the rock poured me out streams of oil!

7 К огато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

When I went forth to the gate unto the city, When I prepared my seat in the street,

8 М ладите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

The young men saw me and hid themselves, And the aged rose up and stood;

9 П ървенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

The princes refrained from talking, And laid their hand on their mouth;

10 Г ласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

The voice of the nobles was hushed, And their tongue cleaved to the roof of their mouth.

11 У хо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

For when the ear heard me, then it blessed me; And when the eye saw me, it gave witness unto me:

12 З ащото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

Because I delivered the poor that cried, The fatherless also, that had none to help him.

13 Б лагословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

The blessing of him that was ready to perish came upon me; And I caused the widow's heart to sing for joy.

14 О бличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

I put on righteousness, and it clothed me: My justice was as a robe and a diadem.

15 А з бях очи на слепия, И нозе на хромия.

I was eyes to the blind, And feet was I to the lame.

16 Б ях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

I was a father to the needy: And the cause of him that I knew not I searched out.

17 Т рошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

And I brake the jaws of the unrighteous, And plucked the prey out of his teeth.

18 Т огава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

Then I said, I shall die in my nest, And I shall multiply my days as the sand:

19 К оренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

My root is spread out to the waters, And the dew lieth all night upon my branch;

20 С лавата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

My glory is fresh in me, And my bow is renewed in my hand.

21 Ч овеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

Unto me men gave ear, and waited, And kept silence for my counsel.

22 П одир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

After my words they spake not again; And my speech distilled upon them.

23 З а мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

And they waited for me as for the rain; And they opened their mouth wide as for the latter rain.

24 У смихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

I smiled on them, when they had no confidence; And the light of my countenance they cast not down.

25 И збирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.

I chose out their way, and sat as chief, And dwelt as a king in the army, As one that comforteth the mourners.