1 Я ков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.

James, a servant of God and of the Lord Jesus Christ, to the twelve tribes which are of the Dispersion, greeting.

2 С читайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

Count it all joy, my brethren, when ye fall into manifold temptations;

3 к ато знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

Knowing that the proving of your faith worketh patience.

4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

And let patience have its perfect work, that ye may be perfect and entire, lacking in nothing.

5 Н о ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

But if any of you lacketh wisdom, let him ask of God, who giveth to all liberally and upbraideth not; and it shall be given him.

6 Н о да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

But let him ask in faith, nothing doubting: for he that doubteth is like the surge of the sea driven by the wind and tossed.

7 Т акъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

For let not that man think that he shall receive anything of the Lord;

8 п онеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.

a doubleminded man, unstable in all his ways.

9 Б ратът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

But let the brother of low degree glory in his high estate:

10 а богатият_

and the rich, in that he is made low: because as the flower of the grass he shall pass away.

11 З ащото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

For the sun ariseth with the scorching wind, and withereth the grass: and the flower thereof falleth, and the grace of the fashion of it perisheth: so also shall the rich man fade away in his goings.

12 Б лажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

Blessed is the man that endureth temptation; for when he hath been approved, he shall receive the crown of life, which the Lord promised to them that love him.

13 Н икой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.

Let no man say when he is tempted, I am tempted of God; for God cannot be tempted with evil, and he himself tempteth no man:

14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

but each man is tempted, when he is drawn away by his own lust, and enticed.

15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

Then the lust, when it hath conceived, beareth sin: and the sin, when it is fullgrown, bringeth forth death.

16 Н е се заблуждавайте, любезни мои братя;

Be not deceived, my beloved brethren.

17 В сяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

Every good gift and every perfect gift is from above, coming down from the Father of lights, with whom can be no variation, neither shadow that is cast by turning.

18 О т собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

Of his own will he brought us forth by the word of truth, that we should be a kind of firstfruits of his creatures.

19 В ие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

Ye know this, my beloved brethren. But let every man be swift to hear, slow to speak, slow to wrath:

20 з ащото човешкия гняв не върши Божията правда.

for the wrath of man worketh not the righteousness of God.

21 З атова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,

Wherefore putting away all filthiness and overflowing of wickedness, receive with meekness the implanted word, which is able to save your souls.

22 Б ивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

But be ye doers of the word, and not hearers only, deluding your own selves.

23 З ащото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

For if any one is a hearer of the word and not a doer, he is like unto a man beholding his natural face in a mirror:

24 п онеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.

for he beholdeth himself, and goeth away, and straightway forgetteth what manner of man he was.

25 Н о който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

But he that looketh into the perfect law, the law of liberty, and so continueth, being not a hearer that forgetteth but a doer that worketh, this man shall be blessed in his doing.

26 А ко някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

If any man thinketh himself to be religious, while he bridleth not his tongue but deceiveth his heart, this man's religion is vain.

27 Ч исто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.

Pure religion and undefiled before our God and Father is this, to visit the fatherless and widows in their affliction, and to keep oneself unspotted from the world.