1 К огато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:

And it came to pass, when Jesus had finished all these words, he said unto his disciples,

2 З наете, че след два дни ще бъде Пасхата, Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

Ye know that after two days the passover cometh, and the Son of man is delivered up to be crucified.

3 Т огава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,

Then were gathered together the chief priests, and the elders of the people, unto the court of the high priest, who was called Caiaphas;

4 и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;

and they took counsel together that they might take Jesus by subtlety, and kill him.

5 н о думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

But they said, Not during the feast, lest a tumult arise among people.

6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

Now when Jesus was in Bethany, in the house of Simon the leper,

7 п риближи се до Него една жена, която имаше алвастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

there came unto him a woman having an alabaster cruse of exceeding precious ointment, and she poured it upon his head, as he sat at meat.

8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?

But when the disciples saw it, they had indignation, saying, To what purpose is this waste?

9 З ащото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.

For this ointment might have been sold for much, and given to the poor.

10 Н о Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.

But Jesus perceiving it said unto them, Why trouble ye the woman? for she hath wrought a good work upon me.

11 З ащото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

For ye have the poor always with you; but me ye have not always.

12 З ащото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.

For in that she poured this ointment upon my body, she did it to prepare me for burial.

13 И стина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

Verily I say unto you, Wheresoever this gospel shall be preached in the whole world, that also which this woman hath done shall be spoken of for a memorial of her.

14 Т огава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:

Then one of the twelve, who was called Judas Iscariot, went unto the chief priests,

15 К акво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.

and said, What are ye willing to give me, and I will deliver him unto you? And they weighed unto him thirty pieces of silver.

16 И от тогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.

And from that time he sought opportunity to deliver him unto them.

17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

Now on the first day of unleavened bread the disciples came to Jesus, saying, Where wilt thou that we make ready for thee to eat the passover?

18 Т ой каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.

And he said, Go into the city to such a man, and say unto him, The Teacher saith, My time is at hand; I keep the passover at thy house with my disciples.

19 И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

And the disciples did as Jesus appointed them; and they made ready the passover.

20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

Now when even was come, he was sitting at meat with the twelve disciples;

21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

and as they were eating, he said, Verily I say unto you, that one of you shall betray me.

22 А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз Господи?

And they were exceeding sorrowful, and began to say unto him every one, Is it I, Lord?

23 Т ой в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

And he answered and said, He that dipped his hand with me in the dish, the same shall betray me.

24 Ч овешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

The Son of man goeth, even as it is written of him: but woe unto that man through whom the Son of man is betrayed! good were it for that man if he had not been born.

25 И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

And Judas, who betrayed him, answered and said, Is it I, Rabbi? He saith unto him, Thou hast said.

26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.

And as they were eating, Jesus took bread, and blessed, and brake it; and he gave to the disciples, and said, Take, eat; this is my body.

27 В зе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!

And he took a cup, and gave thanks, and gave to them, saying, Drink ye all of it;

28 З ащото това е Моята кръв на завет, която се пролива за прощаване на греховете.

for this is my blood of the covenant, which is poured out for many unto remission of sins.

29 Н о казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия д вас нов в царството на Отца Си.

But I say unto you, I shall not drink henceforth of this fruit of the vine, until that day when I drink it new with you in my Father's kingdom.

30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

And when they had sung a hymn, they went out unto the mount of Olives.

31 Т огава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: “Ще поразя пастиря; и овците на стадото ще се разпръснат”.

Then saith Jesus unto them, All ye shall be offended in me this night: for it is written, I will smite the shepherd, and the sheep of the flock shall be scattered abroad.

32 А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.

But after I am raised up, I will go before you into Galilee.

33 А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.

But Peter answered and said unto him, If all shall be offended in thee, I will never be offended.

34 И сус Му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

Jesus said unto him, Verily I say unto thee, that this night, before the cock crow, thou shalt deny me thrice.

35 П етър му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

Peter saith unto him, Even if I must die with thee, yet will I not deny thee. Likewise also said all the disciples.

36 Т огава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.

Then cometh Jesus with them unto a place called Gethsemane, and saith unto his disciples, Sit ye here, while I go yonder and pray.

37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.

And he took with him Peter and the two sons of Zebedee, and began to be sorrowful and sore troubled.

38 Т огава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.

Then saith he unto them, My soul is exceeding sorrowful, even unto death: abide ye here, and watch with me.

39 И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

And he went forward a little, and fell on his face, and prayed, saying, My Father, if it be possible, let this cup pass away from me: nevertheless, not as I will, but as thou wilt.

40 Д охожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?

And he cometh unto the disciples, and findeth them sleeping, and saith unto Peter, What, could ye not watch with me one hour?

41 Б дете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото

Watch and pray, that ye enter not into temptation: the spirit indeed is willing, but the flesh is weak.

42 П ак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

Again a second time he went away, and prayed, saying, My Father, if this cannot pass away, except I drink it, thy will be done.

43 И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.

And he came again and found them sleeping, for their eyes were heavy.

44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

And he left them again, and went away, and prayed a third time, saying again the same words.

45 Т огава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

Then cometh he to the disciples, and saith unto them, Sleep on now, and take your rest: behold, the hour is at hand, and the Son of man is betrayed into the hands of sinners.

46 С танете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.

Arise, let us be going: behold, he is at hand that betrayeth me.

47 И когато Той говореше, ето, Юда един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.

And while he yet spake, lo, Judas, one of the twelve, came, and with him a great multitude with swords and staves, from the chief priest and elders of the people.

48 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

Now he that betrayed him gave them a sign, saying, Whomsoever I shall kiss, that is he: take him.

49 И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и го целува.

And straightway he came to Jesus, and said, Hail, Rabbi; and kissed him.

50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл стори го. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.

And Jesus said unto him, Friend, do that for which thou art come. Then they came and laid hands on Jesus, and took him.

51 И , ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.

And behold, one of them that were with Jesus stretched out his hand, and drew his sword, and smote the servant of the high priest, and struck off his ear.

52 Т огава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.

Then saith Jesus unto him, Put up again thy sword into its place: for all they that take the sword shall perish with the sword.

53 И ли мислиш, че не мога да се помоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

Or thinkest thou that I cannot beseech my Father, and he shall even now send me more than twelve legions of angels?

54 Н о как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде?

How then should the scriptures be fulfilled that thus it must be?

55 В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

In that hour said Jesus to the multitudes, Are ye come out as against a robber with swords and staves to seize me? I sat daily in the temple teaching, and ye took me not.

56 Н о всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

But all this is come to pass, that the scriptures of the prophets might be fulfilled. Then all the disciples left him, and fled.

57 А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

And they that had taken Jesus led him away to the house of Caiaphas the high priest, where the scribes and the elders were gathered together.

58 А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

But Peter followed him afar off, unto the court of the high priest, and entered in, and sat with the officers, to see the end.

59 А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

Now the chief priests and the whole council sought false witness against Jesus, that they might put him to death;

60 о баче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

and they found it not, though many false witnesses came. But afterward came two,

61 Т оя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя.

and said, This man said, I am able to destroy the temple of God, and to build it in three days.

62 Т огава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

And the high priest stood up, and said unto him, Answerest thou nothing? what is it which these witness against thee?

63 Н о Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли Си Христос Божият Син?

But Jesus held his peace. And the high priest said unto him, I adjure thee by the living God, that thou tell us whether thou art the Christ, the Son of God.

64 И сус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

Jesus said unto him, Thou hast said: nevertheless I say unto you, Henceforth ye shall see the Son of man sitting at the right hand of Power, and coming on the clouds of heaven.

65 Т огава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

Then the high priest rent his garments, saying, He hath spoken blasphemy: what further need have we of witnesses? behold, now ye have heard the blasphemy:

66 А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно наказание.

what think ye? They answered and said, He is worthy of death.

67 Т огава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

Then did they spit in his face and buffet him: and some smote him with the palms of their hands,

68 П ознай ни, Христе, кой Те удари.

saying, Prophesy unto us, thou Christ: who is he that struck thee?

69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.

Now Peter was sitting without in the court: and a maid came unto him, saying, Thou also wast with Jesus the Galilaean.

70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

But he denied before them all, saying, I know not what thou sayest.

71 И когато излезе в предверието, видя го друга слугиня, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

And when he was gone out into the porch, another maid saw him, and saith unto them that were there, This man also was with Jesus of Nazareth.

72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

And again he denied with an oath, I know not the man.

73 С лед малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

And after a little while they that stood by came and said to Peter, Of a truth thou also art one of them; for thy speech maketh thee known.

74 Т огава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

Then began he to curse and to swear, I know not the man. And straightway the cock crew.

75 И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.

And Peter remembered the word which Jesus had said, Before the cock crow, thou shalt deny me thrice. And he went out, and wept bitterly.