1 Д ойдох в градината си, сестро моя, невясто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

I am come into my garden, my sister, my bride: I have gathered my myrrh with my spice; I have eaten my honeycomb with my honey; I have drunk my wine with my milk. Eat, O friends; Drink, yea, drink abundantly, O beloved.

2 А з спях, но сърцето ми беше будно; И ето гласът на възлюбения ми; той хлопа и казва: Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбица моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.

I was asleep, but my heart waked: It is the voice of my beloved that knocketh, saying, Open to me, my sister, my love, my dove, my undefiled; For my head is filled with dew, My locks with the drops of the night.

3 Н о аз си рекох: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?

I have put off my garment; how shall I put it on? I have washed my feet; how shall I defile them?

4 В ъзлюбеният ми провря ръката си си през дупката на вратата; И сърцето ми се смути за него.

My beloved put in his hand by the hole of the door, And my heart was moved for him.

5 А з станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.

I rose up to open to my beloved; And my hands droppeth with myrrh, And my fingers with liquid myrrh, Upon the handles of the bolt.

6 О творих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. Извиках: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.

I opened to my beloved; But my beloved had withdrawn himself, and was gone. My soul had failed me when he spake: I sought him, but I could not find him; I called him, but he gave me no answer.

7 Н америха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.

The watchmen that go about the city found me, They smote me, they wounded me; The keepers of the walls took away my mantle from me.

8 З аклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.

I adjure you, O daughters of Jerusalem, If ye find my beloved, That ye tell him, that I am sick from love.

9 В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен, Та ни заклеваш ти така?

What is thy beloved more than another beloved, O thou fairest among women? What is thy beloved more than another beloved, That thou dost so adjure us?

10 В ъзлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.

My beloved is white and ruddy, The chiefest among ten thousand.

11 Г лавата му е като най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;

His head is as the most fine gold; His locks are bushy, and black as a raven.

12 О чите му, умити в мляко, и като прилично вложени скъпоценни камъни, Са подобни на очите на гълъби при водни потоци;

His eyes are like doves beside the water-brooks, Washed with milk, and fitly set.

13 Б узите му са като лехи с аромати, Като бряг с благоуханни растения; Устните му са като кремове, от които капе плавка смирна;

His cheeks are as a bed of spices, As banks of sweet herbs: His lips are as lilies, dropping liquid myrrh.

14 Р ъцете му са като златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е като изделие от слонова кост украсено със сапфири;

His hands are as rings of gold set with beryl: His body is as ivory work overlaid with sapphires.

15 К раката му са като мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;

His legs are as pillars of marble, set upon sockets of fine gold: His aspect is like Lebanon, excellent as the cedars.

16 У стата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.

His mouth is most sweet; Yea, he is altogether lovely. This is my beloved, and this is my friend, O daughters of Jerusalem.