1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми

My son, attend unto my wisdom; Incline thine ear to my understanding:

2 З а да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

That thou mayest preserve discretion, And that thy lips may keep knowledge.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;

For the lips of a strange woman drop honey, And her mouth is smoother than oil:

4 Н о сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

But in the end she is bitter as wormwood, Sharp as a two-edged sword.

5 Н озете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

Her feet go down to death; Her steps take hold on Sheol;

6 Т ъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

So that she findeth not the level path of life: Her ways are unstable, and she knoweth it not.

7 П рочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

Now therefore, my sons, hearken unto me, And depart not from the words of my mouth.

8 О тдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

Remove thy way far from her, And come not nigh the door of her house;

9 Д а не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

Lest thou give thine honor unto others, And thy years unto the cruel;

10 Д а не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;

Lest strangers be filled with thy strength, And thy labors be in the house of an alien,

11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

And thou mourn at thy latter end, When thy flesh and thy body are consumed,

12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

And say, How have I hated instruction, And my heart despised reproof;

13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;

Neither have I obeyed the voice of my teachers, Nor inclined mine ear to them that instructed me!

14 М алко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

I was well-nigh in all evil In the midst of the assembly and congregation.

15 П ий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец

Drink waters out of thine own cistern, And running waters out of thine own well.

16 В ън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

Should thy springs be dispersed abroad, And streams of water in the streets?

17 Н ека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.

Let them be for thyself alone, And not for strangers with thee.

18 Д а бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

Let thy fountain be blessed; And rejoice in the wife of thy youth.

19 Т я да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов

As a loving hind and a pleasant doe, Let her breasts satisfy thee at all times; And be thou ravished always with her love.

20 П онеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

For why shouldest thou, my son, be ravished with a strange woman, And embrace the bosom of a foreigner?

21 З ащото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

For the ways of man are before the eyes of Jehovah; And he maketh level all his paths.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

His own iniquities shall take the wicked, And he shall be holden with the cords of his sin.

23 Т ой ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

He shall die for lack of instruction; And in the greatness of his folly he shall go astray.