1 Т огава Иов в отговор рече:

Then Job answered and said,

2 Д о кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

How long will ye vex my soul, And break me in pieces with words?

3 Д есет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

These ten times have ye reproached me: Ye are not ashamed that ye deal hardly with me.

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

And be it indeed that I have erred, Mine error remaineth with myself.

5 А ко непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

If indeed ye will magnify yourselves against me, And plead against me my reproach;

6 З найте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

Know now that God hath subverted me in my cause, And hath compassed me with his net.

7 Е то, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

Behold, I cry out of wrong, but I am not heard: I cry for help, but there is no justice.

8 Т ой е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

He hath walled up my way that I cannot pass, And hath set darkness in my paths.

9 С ъблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

He hath stripped me of my glory, And taken the crown from my head.

10 С ъкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

He hath broken me down on every side, and I am gone; And my hope hath he plucked up like a tree.

11 З апалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

He hath also kindled his wrath against me, And he counteth me unto him as one of his adversaries.

12 П олковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

His troops come on together, And cast up their way against me, And encamp round about my tent.

13 О тдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

He hath put my brethren far from me, And mine acquaintance are wholly estranged from me.

14 О ставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

My kinsfolk have failed, And my familiar friends have forgotten me.

15 О ния, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

They that dwell in my house, and my maids, count me for a stranger; I am an alien in their sight.

16 В икам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

I call unto my servant, and he giveth me no answer, Though I entreat him with my mouth.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

My breath is strange to my wife, And my supplication to the children of mine own mother.

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

Even young children despise me; If I arise, they speak against me.

19 В сичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

All my familiar friends abhor me, And they whom I loved are turned against me.

20 К остите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

My bone cleaveth to my skin and to my flesh, And I am escaped with the skin of my teeth.

21 С милете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Have pity upon me, have pity upon me, O ye my friends; For the hand of God hath touched me.

22 З ащо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

Why do ye persecute me as God, And are not satisfied with my flesh?

23 О , да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

Oh that my words were now written! Oh that they were inscribed in a book!

24 Д а се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

That with an iron pen and lead They were graven in the rock for ever!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

But as for me I know that my Redeemer liveth, And at last he will stand up upon the earth:

26 И , като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

And after my skin, even this body, is destroyed, Then without my flesh shall I see God;

27 К огото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

Whom I, even I, shall see, on my side, And mine eyes shall behold, and not as a stranger. My heart is consumed within me.

28 А ко кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

If ye say, How we will persecute him! And that the root of the matter is found in me;

29 Т огава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.

Be ye afraid of the sword: For wrath bringeth the punishments of the sword, That ye may know there is a judgment.