1 С лушай, небе, и ще говоря; и да чуе земята думите на устата ми.

ESCUCHAD, cielos, y hablaré; Y oiga la tierra los dichos de mi boca.

2 У чението ми ще капе като дъжд; словата ми ще слизат като роса, като ситен дъжд върху злак и като пороен дъжд върху трева.

Goteará como la lluvia mi doctrina; Destilará como el rocío mi razonamiento; Como la llovizna sobre la grama, Y como las gotas sobre la hierba:

3 П онеже ще провъзглася името на Господа, прославете величието на нашия Бог!

Porque el nombre de Jehová invocaré: Engrandeced á nuestro Dios.

4 Т ой е Канарата; делата Му са съвършени; защото всичките Му пътища са справедливи, Бог на верността е и няма неправда в Него; праведен и справедлив е Той.

El es la Roca, cuya obra es perfecta, Porque todos sus caminos son rectitud: Dios de verdad, y ninguna iniquidad en él: Es justo y recto.

5 Т е се развратиха пред Него; поради порока си не са Негови чеда; а са поколение, извратено и криво.

La corrupción no es suya: á sus hijos la mancha de ellos, Generación torcida y perversa.

6 Т ака ли се отплащате на Господа, народе глупав и неразумен? Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

¿Así pagáis á Jehová, Pueblo loco é ignorante? ¿No es él tu padre que te poseyó? El te hizo y te ha organizado.

7 С помни си предишните дни, осмисли годините на много поколения; попитай баща си и той ще ти извести, старците си, и те ще ти кажат.

Acuérdate de los tiempos antiguos; Considerad los años de generación y generación: Pregunta á tu padre, que él te declarará; A tus viejos, y ellos te dirán.

8 К огато Всевишният даваше наследство на народите, когато разпръсна Адамовите потомци, постави границите на народите според броя на израелтяните.

Cuando el Altísimo hizo heredar á las gentes, Cuando hizo dividir los hijos de los hombres, Estableció los términos de los pueblos Según el número de los hijos de Israel.

9 З ащото дял на Господа е Неговият народ, Яков е падащото Му се с жребий наследство.

Porque la parte de Jehová es su pueblo; Jacob la cuerda de su heredad.

10 Н амери го в пуста земя. Да! В пустинна, дива и изпълнена с вой страна; огради го и бдеше над него, опази го като зеницата на окото Си.

Hallólo en tierra de desierto, Y en desierto horrible y yermo; Trájolo alrededor, instruyólo, Guardólo como la niña de su ojo.

11 К акто орлица избутва полека орлетата от гнездото си, кръжи над пилетата си, разпростира крилата си и ги вдига, за да ги подеме на крилата си,

Como el águila despierta su nidada, Revolotea sobre sus pollos, Extiende sus alas, los toma, Los lleva sobre sus plumas:

12 т ака Господ сам го водеше и нямаше с него чужд бог.

Jehová solo le guió, Que no hubo con él dios ajeno.

13 И здигна го на високите места на земята. И го нахрани с плода на нивите; и го кърмѝ с мед от скалите и с елей от скала като кремък,

Hízolo subir sobre las alturas de la tierra, Y comió los frutos del campo, E hizo que chupase miel de la peña, Y aceite del duro pedernal;

14 с краве масло и с овче мляко, с тлъстина от агнета и от козли, и от овни васански, с най-отбрана пшеница. И ти пи вино - кръв гроздова.

Manteca de vacas y leche de ovejas, Con grosura de corderos, Y carneros de Basán; también machos de cabrío, Con grosura de riñones de trigo: Y sangre de uva bebiste, vino puro.

15 А Йесурун затлъстя и ритна. Затлъстя, угои се, надебеля. Тогава изостави Бога, Който го създаде, и отблъсна Канарата на спасението си.

Y engrosó Jeshurun, y tiró coces: Engordástete, engrosástete, cubrístete: Y dejó al Dios que le hizo, Y menospreció la Roca de su salud.

16 С чужди богове разпалиха ревността Му, с мерзости Го раздразниха до гняв.

Despertáronle á celos con los dioses ajenos; Ensañáronle con abominaciones.

17 П ринасяха жертви на бесове, които не бяха Бог, на богове, които не бяха познавали, на нови богове, наскоро въведени, от които бащите ви не се бояха.

Sacrificaron á los diablos, no á Dios; A dioses que no habían conocido, A nuevos dioses venidos de cerca, Que no habían temido vuestros padres.

18 А ти изостави Канарата, Която те роди, и забрави Бога, Създателя твой.

De la Roca que te crió te olvidaste: Te has olvidado del Dios tu criador.

19 Г оспод видя това и ги отхвърли, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

Y vió lo Jehová, y encendióse en ira, por el menosprecio de sus hijos y de sus hijas.

20 и каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя каква ще бъде сетнината им; защото те са развратено поколение, деца, в които няма вярност.

Y dijo: Esconderé de ellos mi rostro, Veré cuál será su postrimería: Que son generación de perversidades, Hijos sin fe.

21 Т е разпалиха ревността Ми с онова, което не е Бог. С кумирите си Ме разгневиха; затова и Аз ще ги накарам да ревнуват от онези, които не са избран народ, с народ неразумен ще ги разгневя.

Ellos me movieron á celos con lo que no es Dios; Hiciéronme ensañar con sus vanidades: Yo también los moveré á celos con un pueblo que no es pueblo, Con gente insensata los haré ensañar.

22 З ащото огън се накладе в гнева Ми и ще се разгори до дъното на преизподнята; ще пояде земята с плодовете ѝ и ще хвърли в пламъци основите на планините.

Porque fuego se encenderá en mi furor, Y arderá hasta el profundo; Y devorará la tierra y sus frutos, Y abrasará los fundamentos de los montes.

23 Щ е натрупам върху тях беди; всичките Си стрели ще изстрелям върху тях.

Yo allegaré males sobre ellos; Emplearé en ellos mis saetas.

24 Щ е изнемощеят от глад, ще бъдат изпоядени от огница и от лют мор; зверски зъби ще изпратя върху им и отрова на пълзящите в прахта.

Consumidos serán de hambre, y comidos de fiebre ardiente Y de amarga pestilencia; Diente de bestias enviaré también sobre ellos, Con veneno de serpiente de la tierra.

25 О твън меч, а отвътре ужас ще погуби близките им, младежа и девицата, сукалчето и белокосия старец.

De fuera desolará la espada, Y dentro de las cámaras el espanto: Así al mancebo como á la doncella, Al que mama como el hombre cano.

26 К азах: Бих ги разпръснал, бих изличил спомена им между хората,

Dije: Echaríalos yo del mundo, Haría cesar de entre los hombres la memoria de ellos,

27 а ко не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумстват противниците им и да кажат: Нашата мощна ръка направи всичко това, а не Господ.

Si no temiese la ira del enemigo, No sea que se envanezcan sus adversarios, No sea que digan: Nuestra mano alta Ha hecho todo esto, no Jehová.

28 З ащото те са народ неразбран и няма в тях разсъдък.

Porque son gente de perdidos consejos, Y no hay en ellos entendimiento.

29 О , да бяха мъдри да разбират това, да осъзнаваха каква ще бъде сетнината им!

Ojalá fueran sabios, que comprendieran esto, Y entendieran su postrimería!

30 К ак би могъл един мъж да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не би ги предала и Господ не би ги предал?

¿Cómo podría perseguir uno á mil, Y dos harían huir á diez mil, Si su Roca no los hubiese vendido, Y Jehová no los hubiera entregado?

31 З ащото тяхната канара не е като нашата Канара; и самите ни неприятели нека съдят за това.

Que la roca de ellos no es como nuestra Roca: Y nuestros enemigos sean de ello jueces.

32 П онеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските полета; гроздето им е грозде отровно, гроздовете им са горчиви.

Porque de la vid de Sodoma es la vid de ellos, Y de los sarmientos de Gomorra: Las uvas de ellos son uvas ponzoñosas, Racimos muy amargos tienen.

33 В иното им е отрова змийска, и мъчителна отрова аспидова.

Veneno de dragones es su vino, Y ponzoña cruel de áspides.

34 Т ова не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

¿No tengo yo esto guardado, Sellado en mis tesoros?

35 Н а Мене принадлежи възмездието и Аз ще сторя въздаяние; кракът им с време ще се подхлъзне; защото е близо денят на гибелта им и приготвеното за тях наближава.

Mía es la venganza y el pago, Al tiempo que su pie vacilará; Porque el día de su aflicción está cercano, Y lo que les está preparado se apresura.

36 З ащото Господ ще съди народа Си и ще пожали слугите Си, когато види, че е изчезнала силата им и че не е останал никой, роб или свободен.

Porque Jehová juzgará á su pueblo, Y por amor de sus siervos se arrepentirá, Cuando viere que la fuerza pereció, Y que no hay guardado, mas desamparado.

37 И ще попита: Къде са боговете им? Канарата, на която се уповаваха?

Y dirá: ¿Dónde están sus dioses, La roca en que se guarecían;

38 Б оговете, които ядяха тлъстина от жертвите им, и пиеха вино от възлиянията им, нека те станат и ви помогнат! Нека ви бъдат закрила!

Que comían el sebo de sus sacrificios, Bebían el vino de sus libaciones? Levántense, que os ayuden Y os defiendan.

39 В ижте сега, че Аз съм Този, Който съм, и освен Мене няма Бог. Аз водя до смърт и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; и няма кой да избавя от ръката Ми.

Ved ahora que yo, yo soy, Y no hay dioses conmigo: Yo hago morir, y yo hago vivir: Yo hiero, y yo curo: Y no hay quien pueda librar de mi mano.

40 З ащото вдигам ръката Си към небето и заявявам: Заклевам се във вечния Си живот,

Cuando yo alzaré á los cielos mi mano, Y diré: Vivo yo para siempre,

41 ч е ако изостря лъскавия Си меч и го сграбча, за да извърша съд, ще въздам на враговете Си и ще се разплатя с ненавистниците Си.

Si afilare mi reluciente espada, Y mi mano arrebatare el juicio, Yo volveré la venganza á mis enemigos, Y daré el pago á los que me aborrecen.

42 Щ е напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще яде плът с кръвта на убитите и на пленените, начело с вражеските първенци.

Embriagaré de sangre mis saetas, Y mi espada devorará carne: En la sangre de los muertos y de los cautivos, De las cabezas, con venganzas de enemigo.

43 Р азвеселете се, народи, заедно с Неговия народ; защото ще въздаде за кръвта на слугите Си. И ще стори възмездие на противниците Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си.

Alabad, gentes, á su pueblo, Porque él vengará la sangre de sus siervos, Y volverá la venganza á sus enemigos, Y expiará su tierra, á su pueblo.

44 И Моисей дойде заедно с Исус, Навиновия син, и изговори всички думи на тази песен на всеослушание пред народа.

Y vino Moisés, y recitó todas las palabras de este cántico á oídos del pueblo, él, y Josué hijo de Nun.

45 С лед като Моисей спря да говори всички тези думи на целия Израел, той им каза:

Y acabó Moisés de recitar todas estas palabras á todo Israel;

46 В ложете в сърцата си всички тези думи, които днес ви заявявам, и наставете синовете си да изпълняват старателно всички думи на този закон.

Y díjoles: Poned vuestro corazón á todas las palabras que yo os protesto hoy, para que las mandéis á vuestros hijos, y cuiden de poner por obra todas las palabras de esta ley.

47 З ащото за вас това не са празни думи; понеже то е животът ви и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Йордан, за да я завладеете. Господ призовава Моисей на планината Нево

Porque no os es cosa vana, mas es vuestra vida: y por ellas haréis prolongar los días sobre la tierra, para poseer la cual pasáis el Jordán.

48 В същия ден Господ говорѝ на Моисей:

Y habló Jehová á Moisés aquel mismo día, diciendo:

49 И зкачи се на планината Аварим, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Йерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израелтяните за притежание;

Sube á este monte de Abarim, al monte Nebo, que está en la tierra de Moab, que está en derecho de Jericó, y mira la tierra de Canaán, que yo doy por heredad á los hijos de Israel;

50 и ще умреш на планината, на която се изкачваш, и ще се върнеш при своите хора, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се върна при своите хора;

Y muere en el monte al cual subes, y sé reunido á tus pueblos; al modo que murió Aarón tu hermano en el monte de Hor, y fué reunido á sus pueblos:

51 з ащото не Ми се покорихте пред израелтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не изявихте Моята святост пред израелтяните.

Por cuanto prevaricasteis contra mí en medio de los hijos de Israel en las aguas de la rencilla de Cades, en el desierto de Zin; porque no me santificasteis en medio de los hijos de Israel.

52 З атова отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш - в земята, която давам на израелтяните.

Verás por tanto delante de ti la tierra; mas no entrarás allá, á la tierra que doy á los hijos de Israel.