1 И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади.

Y como Saúl volvió de los Filisteos, diéronle aviso diciendo: He aquí que David está en el desierto de Engaddi.

2 Т огава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израел и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози.

Y tomando Saúl tres mil hombres escogidos de todo Israel, fué en busca de David y de los suyos, por las cumbres de los peñascos de las cabras monteses.

3 Т ой стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата.

Y como llegó á una majada de ovejas en el camino, donde había una cueva, entró Saúl en ella á cubrir sus pies: y David y los suyos estaban á los lados de la cueva.

4 И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който Господ ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия.

Entonces los de David le dijeron: He aquí el día que te ha dicho Jehová: He aquí que entregó tu enemigo en tus manos, y harás con él como te pareciere. Y levantóse David, y calladamente cortó la orilla del manto de Saúl.

5 А по-късно Давид се смути в сърцето си затова, че отряза Сауловата пола.

Después de lo cual el corazón de David le golpeaba, porque había cortado la orilla del manto de Saúl.

6 Т огава каза на мъжете си: Да не ми даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник.

Y dijo á los suyos: Jehová me guarde de hacer tal cosa contra mi señor, el ungido de Jehová, que yo extienda mi mano contra él; porque es el ungido de Jehová.

7 С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да нападнат Саул. А Саул излезе от пещерата и отиде по пътя си.

Así quebrantó David á los suyos con palabras, y no les permitió que se levantasen contra Saúl. Y Saúl, saliendo de la cueva, fuése su camino.

8 П осле Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лице до земята и се поклони.

También David se levantó después, y saliendo de la cueva dió voces á las espaldas de Saúl, diciendo: ­Mi señor el rey! Y como Saúl miró atrás, David inclinó su rotro á tierra, é hizo reverencia.

9 И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти?

Y dijo David á Saúl: ¿Por qué oyes las palabras de los que dicen: Mira que David procura tu mal?

10 Е то, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата. И някои предложиха да те убия; но аз те пожалих, защото си казах: Не искам да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.

He aquí han visto hoy tus ojos como Jehová te ha puesto hoy en mis manos en la cueva: y dijeron que te matase, mas te perdoné, porque dije: No extenderé mi mano contra mi señor, porque ungido es de Jehová.

11 В иж още, татко мой, виж, полата на мантията ти е в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, разбери и виж, че няма нито злоба, нито престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме преследваш, за да отнемеш живота ми.

Y mira, padre mío, mira aún la orilla de tu manto en mi mano: porque yo corté la orilla de tu manto, y no te maté. Conoce pues y ve que no hay mal ni traición en mi mano, ni he pecado contra ti; con todo, tú andas á caza de mi vida para quitármela.

12 Г оспод нека съди между мен и теб и Господ нека ми въздаде за теб; обаче моята ръка няма да се вдигне против тебе.

Juzgue Jehová entre mí y ti, y véngueme de ti Jehová: empero mi mano no será contra ti.

13 К акто казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка няма да се вдигне против тебе.

Como dice el proverbio de los antiguos: De los impíos saldrá la impiedad: así que mi mano no será contra ti.

14 С лед кого е излязъл Израелевият цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха.

¿Tras quién ha salido el rey de Israel? ¿á quién persigues? ¿á un perro muerto? ¿á una pulga?

15 И така, Господ нека бъде съдия и нека съди между мен и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти.

Jehová pues será juez, y él juzgará entre mí y ti. El vea, y sustente mi causa, y me defienda de tu mano.

16 С лед като Давид изговори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас.

Y aconteció que, como David acabó de decir estas palabras á Saúl, Saúl dijo: ¿No es esta la voz tuya, hijo mío David? Y alzando Saúl su voz lloró.

17 И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми се отплати с добро, а аз ти мислех злото.

Y dijo á David: Más justo eres tú que yo, que me has pagado con bien, habiéndote yo pagado con mal.

18 Т и показа днес, че си ми направил добро, защото, когато Господ ме беше предал в ръцете ти, ти не ме уби.

Tú has mostrado hoy que has hecho conmigo bien; pues no me has muerto, habiéndome Jehová puesto en tus manos.

19 П онеже кой човек, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? И така, Господ да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.

Porque ¿quién hallará á su enemigo, y lo dejará ir sano y salvo? Jehová te pague con bien por lo que en este día has hecho conmigo.

20 С ега познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израелевото царство ще се утвърди в твоята ръка.

Y ahora, como yo entiendo que tú has de reinar, y que el reino de Israel ha de ser en tu mano firme y estable,

21 И така, закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мен и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.

Júrame pues ahora por Jehová, que no cortarás mi simiente después de mí, ni raerás mi nombre de la casa de mi padre.

22 И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома, а Давид и мъжете му се изкачиха на скалистото място.

Entonces David juró á Saúl. Y fuése Saúl á su casa, y David y los suyos se subieron al sitio fuerte.