1 Т огава теманецът Елифаз каза:

Y RESPONDIO Eliphaz el Temanita, y dijo:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?

Si probáremos á hablarte, serte ha molesto; Mas ¿quién podrá detener las palabras?

3 Е то, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.

He aquí, tú enseñabas á muchos, Y las manos flacas corroborabas;

4 Т воите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.

Al que vacilaba, enderezaban tus palabras, Y esforzabas las rodillas que decaían.

5 А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.

Mas ahora que el mal sobre ti ha venido, te es duro; Y cuando ha llegado hasta ti, te turbas.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти - твоята надежда?

¿Es este tu temor, tu confianza, Tu esperanza, y la perfección de tus caminos?

7 С помни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.

Recapacita ahora, ¿quién que fuera inocente se perdiera? Y ¿en dónde los rectos fueron cortados?

8 Д околкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

Como yo he visto, los que aran iniquidad Y siembran injuria, la siegan.

9 И зтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.

Perecen por el aliento de Dios, Y por el espíritu de su furor son consumidos.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

El bramido del león, y la voz del león, Y los dientes de los leoncillos son quebrantados.

11 Л ъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.

El león viejo perece por falta de presa, Y los hijos del león son esparcidos.

12 Т айно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;

El negocio también me era á mí oculto; Mas mi oído ha percibido algo de ello.

13 с ред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,

En imaginaciones de visiones nocturnas, Cuando el sueño cae sobre los hombres,

14 о бзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.

Sobrevínome un espanto y un temblor, Que estremeció todos mis huesos:

15 Т огава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

Y un espíritu pasó por delante de mí, Que hizo se erizara el pelo de mi carne.

16 т ой застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:

Paróse un fantasma delante de mis ojos, Cuyo rostro yo no conocí, Y quedo, oí que decía:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

¿Si será el hombre más justo que Dios? ¿Si será el varón más limpio que el que lo hizo?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък -

He aquí que en sus siervos no confía, Y notó necedad en sus ángeles

19 к олко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!

Cuánto más en los que habitan en casas de lodo, Cuyo fundamento está en el polvo, Y que serán quebrantados de la polilla!

20 М ежду сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.

De la mañana á la tarde son quebrantados, Y se pierden para siempre, sin haber quien lo considere.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.

¿Su hermosura, no se pierde con ellos mismos? Mueren, y sin sabiduría.