1 И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади.

¶ And it came to pass when Saul was returned from following the Philistines, that it was told him, saying, Behold, David is in the wilderness of Engedi.

2 Т огава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израел и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози.

Then Saul took three thousand chosen men out of all Israel and went to seek David and his men upon the rocks of the wild goats.

3 Т ой стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата.

And he came to a flock of sheep by the way where there was a cave, and Saul went in to cover his feet, and David and his men remained in the sides of the cave.

4 И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който Господ ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия.

Then the men of David said unto him, Behold the day of which the LORD said unto thee, Behold, I will deliver thy enemy into thy hand that thou may do to him as it shall seem good unto thee. Then David arose and silently cut off the skirt of Saul’s robe.

5 А по-късно Давид се смути в сърцето си затова, че отряза Сауловата пола.

And it came to pass afterward that David’s heart smote him because he had cut off Saul’s skirt.

6 Т огава каза на мъжете си: Да не ми даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник.

And he said unto his men, The LORD keep me from doing this thing unto my master, the LORD’s anointed, to stretch forth my hand against him, seeing he is the anointed of the LORD.

7 С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да нападнат Саул. А Саул излезе от пещерата и отиде по пътя си.

So David stayed his servants with these words and did not allow them to rise against Saul. But Saul rose up out of the cave and went on his way.

8 П осле Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лице до земята и се поклони.

David also arose afterward and went out of the cave and cried after Saul, saying, My lord the king. And when Saul looked behind him, David stooped with his face to the earth and worshipped.

9 И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти?

¶ And David said to Saul, Why hearest thou men’s words, saying, Behold, David seeks thy hurt?

10 Е то, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата. И някои предложиха да те убия; но аз те пожалих, защото си казах: Не искам да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.

Behold, this day thine eyes have seen how that the LORD had delivered thee today into my hand in the cave, and some bade me kill thee, but I forgave thee, and I said, I will not put forth my hand against my lord, for he is the LORD’s anointed.

11 В иж още, татко мой, виж, полата на мантията ти е в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, разбери и виж, че няма нито злоба, нито престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме преследваш, за да отнемеш живота ми.

Moreover, my father, see; see the skirt of thy robe is even in my hand, for in that I cut off the skirt of thy robe and did not kill thee, know thou and see that there is neither evil nor transgression in my hand, and I have not sinned against thee; yet thou doest hunt my life to take it.

12 Г оспод нека съди между мен и теб и Господ нека ми въздаде за теб; обаче моята ръка няма да се вдигне против тебе.

The LORD judge between me and thee, and the LORD avenge me of thee, but my hand shall not be upon thee.

13 К акто казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка няма да се вдигне против тебе.

As saith the proverb of the ancients, Wickedness proceeds from the wicked, but my hand shall not be upon thee.

14 С лед кого е излязъл Израелевият цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха.

After whom is the king of Israel come out? After whom dost thou pursue? After a dead dog? After a flea?

15 И така, Господ нека бъде съдия и нека съди между мен и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти.

The LORD, therefore, shall judge, and he shall judge between me and thee. Let him see and plead my cause, and defend me from thy hand.

16 С лед като Давид изговори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас.

¶ And it came to pass, when David had finished speaking these words unto Saul, that Saul said, Is this thy voice, my son David? And Saul lifted up his voice and wept.

17 И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми се отплати с добро, а аз ти мислех злото.

And he said to David, Thou art more righteous than I, for thou hast repaid me with good, whereas I have repaid thee with evil.

18 Т и показа днес, че си ми направил добро, защото, когато Господ ме беше предал в ръцете ти, ти не ме уби.

And thou hast showed this day how that thou hast dealt well with me; forasmuch as when the LORD had delivered me into thy hand, thou didst not kill me.

19 П онеже кой човек, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? И така, Господ да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.

For if a man finds his enemy, will he let him go away safe and sound? The LORD reward thee with good for that which thou hast done unto me this day.

20 С ега познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израелевото царство ще се утвърди в твоята ръка.

And now, behold, I know well that thou shalt surely be king and that the kingdom of Israel shall be firm and stable in thy hand.

21 И така, закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мен и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.

Swear now therefore unto me by the LORD that thou wilt not cut off my seed after me and that thou wilt not destroy my name out of my father’s house.

22 И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома, а Давид и мъжете му се изкачиха на скалистото място.

Then David swore unto Saul. And Saul went home, but David and his men went up unto the fortress.