1 ( По слав. 89.) Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,

¶ Lord, thou hast been our refuge from generation to generation.

2 п реди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.

Before the mountains were brought forth, or ever thou hadst formed the earth and the world, even from everlasting to everlasting, thou art God.

3 П ревръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове.

Thou dost turn unto man until he is broken and thou saith, Become converted, ye sons of Adam.

4 З ащото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.

For a thousand years in thy sight are but as yesterday when it is past and as a watch in the night.

5 К ато с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства;

Thou dost cause them to pass by as the waters of a river; they are as a dream, which is strong in the morning like grass.

6 с утрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва.

In the morning it blossoms and grows up; in the evening it is cut down and withers.

7 З ащото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.

¶ For we are consumed by thine anger, and by thy wrath we are troubled.

8 П оложил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове - в светлината на лицето Си.

Thou hast set our iniquities before thee, our secret sins in the light of thy countenance.

9 П онеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.

For all our days decline because of thy wrath; we end our years according to the word.

10 Д ните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.

The days of our years are seventy, and of the most valiant eighty years, yet their strength is labour and sorrow; for it is soon cut off, and we fly away.

11 К ой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

Who knows the power of thine anger? that thy wrath is not less than our fear.

12 Н аучи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

¶ Cause us to learn this that we might number our days, that we may apply our hearts unto wisdom.

13 В ърни се, Господи; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

Return unto us, O LORD, how long? and let it repent thee concerning thy slaves.

14 Н асити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни.

O satisfy us early with thy mercy, and we shall sing and be glad all our days.

15 Р азвесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.

Make us glad according to the days in which thou hast afflicted us and the years in which we have seen evil.

16 Н ека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава - върху децата им.

Let thy work appear in thy slaves and thy glory upon their sons.

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни - утвърждавай го.

And let the beauty of the LORD our God be upon us, and set thou aright the work of our hands upon us; yea, set thou aright the work of our hands.