1 С лед като свърши всички Свои речи към народа, който Го слушаше, Исус влезе в Капернаум.

¶ Now when he had ended all his words in the audience of the people, he entered into Capernaum.

2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, беше болен на умиране.

And a certain centurion’s slave, who was dear unto him, was sick and ready to die.

3 И като чу за Исус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да го помолят да дойде и изцели слугата му.

And when he heard of Jesus, he sent unto him the elders of the Jews, beseeching him that he would come and free his slave.

4 А те дойдоха при Исус и Го молеха настоятелно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него,

And when they came to Jesus, they besought him instantly, saying, That he is worthy that this should be done for him,

5 з ащото обича нашия народ и той ни е построил синагогата.

for he loves our nation and he has built us a synagogue.

6 Д окато Исус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;

Then Jesus went with them. And when he was now not far from the house, the centurion sent friends to him, saying unto him, Lord, trouble not thyself, for I am not worthy that thou should enter under my roof;

7 з атова не сметнах себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума и слугата ми ще оздравее.

therefore neither did I think myself worthy to come unto thee but say the word, and my slave shall be healed.

8 З ащото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави.

For I also am a man set under authority, having soldiers under me, and I say unto one, Go, and he goes; and to another, Come, and he comes; and to my slave, Do this, and he does it.

9 К ато чу това, Исус му се почуди; обърна се и каза на вървящото след Него множество: Казвам ви, дори в Израел не съм намерил толкова вяра.

When Jesus heard these things, he marvelled at him and turned about and said unto the people that followed him, I say unto you that not even in Israel have I found such great faith.

10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял. Възкресяването на сина на вдовицата от Наин

And those that had been sent, returning to the house, found the slave that had been sick whole.

11 А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

¶ And it came to pass the day after that he went into a city called Nain, and many of his disciples went with him, and many people.

12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, единствен син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

Now when he came near to the gate of the city, behold, there was a dead man carried out, the only son of his mother, and she was a widow; and many people from the city were with her.

13 И Господ, като я видя, смили се над нея и ѝ каза: Недей да плачеш.

And when the Lord saw her, he had compassion on her and said unto her, Weep not.

14 Т огава се приближи и се допря до носилката; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани.

And he came and touched the bier, and those that bore him stood still. And he said, Young man, I say unto thee, Arise.

15 И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори. И Исус го предаде на майка му.

And he that was dead sat up and began to speak. And he delivered him to his mother.

16 Т огава страх обзе всички и славеха Бога, като казваха: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своя народ.

And there came a fear on all, and they glorified God, saying, That a great prophet is risen up among us, and, That God has visited his people.

17 И мълвата за Него се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност. Исус Христос и Йоан Кръстител

And this word of him went forth throughout all Judaea and throughout all the region round about.

18 А учениците на Йоан му известиха за всичко това.

And the disciples of John showed him of all these things.

19 И Йоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да попитат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?

¶ And John calling unto him two of his disciples sent them to Jesus, saying, Art thou he that should come? or look we for another?

20 И като дойдоха при Него, човеците казаха: Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?

When the men were come unto him, they said, John the Baptist has sent us unto thee, saying, Art thou he that should come? or look we for another?

21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи даде зрение.

And in that same hour he cured many of their infirmities and plagues and of evil spirits, and unto many that were blind he gave sight.

22 Т огава Той им отговори: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието.

Then Jesus answering said unto them, Go and tell John the things ye have seen and heard: how the blind see, the lame walk, the lepers are cleansed, the deaf hear, the dead are raised, to the poor the gospel is preached;

23 И блажен е онзи, който не се съблазни в Мене.

and blessed is whoever shall not be offended in me.

24 А когато си отидоха изпратените от Йоан, Исус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?

And when the messengers of John were departed, he began to speak unto the people concerning John, What went ye out into the wilderness to see? A reed shaken by the wind?

25 Н о какво излязохте да видите? Човек, облечен в меки дрехи? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци.

But what went ye out to see? A man clothed in soft raiment? Behold, those that are gorgeously apparelled and live delicately are in kings’ courts.

26 Н о какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

But what went ye out to see? A prophet? Yea, I say unto you, and much more than a prophet.

27 Т ова е онзи, за когото е писано: "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще приготви пътя Ми пред Тебе."

This is he of whom it is written, Behold, I send my messenger before thy face, who shall prepare thy way before thee.

28 К азвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

For I say unto you, Among those that are born of women there is not a greater prophet than John the Baptist, but he that is least in the kingdom of God is greater than he.

29 ( И целият народ и бирниците, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Йоановото кръщение.

And all the people that heard him and the publicans justified God, being baptized with the baptism of John.

30 А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него.)

But the Pharisees and lawyers rejected the counsel of God against themselves, being not baptized of him.

31 А на кого да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?

And the Lord said, Unto whom then shall I compare the men of this generation? and to what are they like?

32 Т е приличат на деца, които седят на пазара, които викат едно на друго и казват: Свирихме ви и не играхте, жалеехме и не плакахте.

They are like unto children sitting in the marketplace and calling one to another and saying, We have piped unto you, and ye have not danced; we have mourned to you, and ye have not wept.

33 З ащото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

For John the Baptist came neither eating bread nor drinking wine, and ye say, He has a demon.

34 Д ойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

The Son of man is come eating and drinking, and ye say, Behold a gluttonous man and a winebibber, a friend of publicans and sinners!

35 Н о пак мъдростта се оправдава от всичките си чеда. Исус Христос и грешницата

But wisdom is justified of all her children.

36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.

¶ And one of the Pharisees asked him if he would eat with him. And he went into the Pharisee’s house and sat down to food.

37 И , ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че Исус седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.

And, behold, a woman who had been a sinner in the city, when she knew that Jesus sat at food in the Pharisee’s house, brought an alabaster box of ointment,

38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, започна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и ги мажеше с мирото.

and stood at his feet behind him weeping and began to wash his feet with tears and wiped them with the hairs of her head and kissed his feet and anointed them with the ointment.

39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, си каза: Този, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

Now when the Pharisee who had invited him saw it, he spoke within himself, saying, This man, if he were a prophet, would have known who and what manner of woman this is that touches him, for she is a sinner.

40 А Исус се обърна към него с думите: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отговори: Учителю, кажи.

And Jesus answering said unto him, Simon, I have something to say unto thee. And he said, Master, say on.

41 Н якой си лихвар имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият - петдесет.

There was a certain creditor who had two debtors: the one owed five hundred denarius, and the other fifty.

42 И понеже нямаха с какво да му платят, той опрости дълга и на двамата. И така, кой от тях ще го обикне повече?

And when they had nothing to pay, he released them both from their debt. Tell me therefore, which of them will love him most?

43 С имон отговори: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той му каза: Правилно си отсъдил.

Simon answered and said, I suppose that he to whom he forgave most. And he said unto him, Thou hast rightly judged.

44 И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.

And he turned to the woman and said unto Simon, Seest thou this woman? I entered into thy house, thou didst give me no water for my feet; but she has washed my feet with tears and wiped them with the hairs of her head.

45 Т и целувка не Ми даде за поздрав; а тя, откакто съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.

Thou gavest me no kiss; but this woman since the time I came in has not ceased to kiss my feet.

46 Т и с елей не помаза главата Ми; а тя с миро помазва нозете Ми.

Thou didst not anoint my head with oil; but this woman has anointed my feet with ointment.

47 З атова ти казвам: Прощават ѝ се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича.

Therefore I say unto thee, Her sins, which are many, are forgiven; for she loved much; but to whom little is forgiven, the same loves little.

48 И ѝ каза: Прощават ти се греховете.

And he said unto her, Thy sins are forgiven.

49 И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да се питат един друг: Кой е Този, Който и греховете прощава?

And those that sat at food with him began to say within themselves, Who is this that forgives sins also?

50 И сус каза на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

And he said to the woman, Thy faith has saved thee; go in peace.