1 А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.
¶ And it came to pass when king Hezekiah heard it, that he rent his clothes and covered himself with sackcloth and went into the house of the LORD.
2 И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и главните свещеници, покрити с вретища, при пророк Исая, Амосовия син.
And he sent Eliakim, who was over the household, and Shebna the scribe and the elders of the priests covered with sackcloth unto Isaiah the prophet the son of Amoz.
3 Т е му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е този ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.
And they said unto him, Thus saith Hezekiah, This day is a day of trouble and of rebuke and of blasphemy, for the sons are come to the breaking of the water, and there is no strength in her who is to bring them forth.
4 М оже би Господ, твоят Бог, ще чуе думите на Рапсак, когото господарят му, асирийският цар, прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ, твоят Бог, чу, затова принеси молба за остатъка, който е оцелял.
It may be the LORD thy God will hear the words of Rabshakeh, whom the king of Assyria his master has sent to blaspheme the living God and to reprove with the words which the LORD thy God has heard; therefore lift up thy prayer for the remnant that is still left.
5 И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исая.
So the slaves of king Hezekiah came to Isaiah.
6 И сая им каза: Така кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.
And Isaiah said unto them, Thus shall ye say unto your master, Thus saith the LORD, Do not be afraid of the words that thou hast heard, with which the servants of the king of Assyria have blasphemed me.
7 Е то, Аз ще вложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от меч в своята земя.
Behold, that I am sending a spirit in him, and he shall hear a rumour and return to his own land; and I will cause him to fall by the sword in his own land.
8 И така, Рапсак, като се върна, разбра, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото беше чул, че той заминал от Лахис.
¶ So Rabshakeh returned, and found the king of Assyria warring against Libnah, for he had heard that he was departed from Lachish.
9 А царят чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против теб. И когато чу това, прати посланици до Езекия, като каза:
And he heard say concerning Tirhakah king of Ethiopia, He is come forth to make war with thee. And when he heard it, he sent messengers to Hezekiah, saying,
10 Т ака говорете на Юдейския цар Езекия, кажете му: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да не те мами, като казва: Йерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.
Thus shall ye speak to Hezekiah king of Judah, saying, Do not let thy God, in whom thou dost trust, deceive thee, saying, Jerusalem shall not be given into the hand of the king of Assyria.
11 Е то, ти чу какво са направили асирийските царе на всички земи, как са ги обрекли на изтребление; че ти ли ще се избавиш?
Behold, thou hast heard what the kings of Assyria have done to all lands by destroying them utterly, and shalt thou be delivered?
12 Б оговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха: Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?
Have the gods of the Gentiles delivered those whom my fathers have destroyed, as Gozan and Haran and Rezeph and the sons of Eden which were in Telassar?
13 К ъде са ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?
Where is the king of Hamath and the king of Arphad and the king of the city of Sepharvaim Hena, and Ivah?
14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците и го прочете, Езекия отиде в Господния дом и го разгъна пред Господа.
And Hezekiah took the letters from the hand of the messengers and read them; and Hezekiah went up unto the house of the LORD and spread them before the LORD.
15 И Езекия се помоли пред Господа:
And Hezekiah prayed unto the LORD, saying,
16 Г осподи на Силите, Боже Израелев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята.
O LORD of the hosts, God of Israel, that dwellest between the cherubim, thou art the God, even thou alone, of all the kingdoms of the earth; thou hast made the heavens and earth.
17 П риклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; чуй всички думи на Сенахирим, който го изпрати да похули живия Бог.
Incline thine ear, O LORD, and hear; open thine eyes, O LORD, and see and hear all the words of Sennacherib, who has sent his messengers to blaspheme the living God.
18 Н аистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;
Of a truth, LORD, the kings of Assyria have laid waste all the nations and their countries
19 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.
and have cast their gods into the fire, for they were no gods, but the work of men’s hands, wood and stone; therefore they have destroyed them.
20 И така, сега, Господи, Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.
Now therefore, O LORD our God, save us from his hand that all the kingdoms of the earth may know that thou art the LORD, even thou only.
21 Т огава Исая, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ, Израелевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.
¶ Then Isaiah the son of Amoz sent unto Hezekiah, saying, Thus saith the LORD God of Israel, Whereas thou hast prayed to me against Sennacherib king of Assyria:
22 Е то словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; зад гърба ти поклати глава йерусалимската дъщеря.
This is the word which the LORD has spoken concerning him, Has he despised thee? Has he laughed thee to scorn O virgin daughter of Zion? Has he shaken his head behind thy back O daughter of Jerusalem?
23 К ого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас и си надигнал нагоре очите си? Против Святия Израелев.
Whom hast thou reproached and blasphemed? and against whom hast thou exalted thy voice and lifted up thine eyes on high? even against the Holy One of Israel.
24 Г оспода си обидил ти чрез слугите си, като си казал: С множеството на колесниците си излязох аз върху височината на планините, върху уединенията на Ливан; и ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; и ще вляза в най-крайната му височина, в гората на неговия Кармил.
By the hand of thy slaves thou hast reproached the Lord, and hast said, By the multitude of my chariots I shall come up to the height of the mountains to the sides of Lebanon, and I will cut down the tall cedars thereof and the choice fir trees thereof; and I will enter into the height of his border and the forest of his Carmel.
25 А з изкопах и пих вода; и със стъпалото на краката си ще пресуша всички реки на Египет.
I have dug and drunk water; and with the sole of my feet shall I dry up all the rivers of sustenance.
26 Н е си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, така че ти да превръщаш укрепени градове в купове развалини.
Hast thou not heard long ago how I have done it and of ancient times that I have formed it? Now I have brought it to pass, that thou should be to lay waste defenced cities into ruinous heaps.
27 З атова жителите им станаха безсилни, уплашиха се и се посрамиха; бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на покрива на къщата и жито, прегоряло преди да изкласи стъбло;
And their inhabitants, of little strength, dismayed and confounded shall be as the grass of the field and as the green shrub as the grass on the housetops, that before it comes to maturity it is dried up.
28 н о Аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти, и буйството ти против Мене.
I have understood thy state, thy going out and thy coming in, and thy rage against me.
29 П онеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си - в устата ти, и ще те върна по пътя, по който си дошъл.
Because thy rage against me, and thy tumult, is come up into my ears, therefore I will put my hook in thy nose and my bridle in thy lips, and I will turn thee back by the way by which thou didst come.
30 И това ще ти бъде знамението: Тази година ще ядете това, което е саморасло, втората година - това, което израства от същото, а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им.
And this shall be a sign unto thee, Ye shall eat this year such as grows of itself; and the second year that which springs of the same: and in the third year ye shall sow and shall reap and shall plant vineyards and shall eat the fruit thereof.
31 И оцелялото от Юдейския дом, което е останало, пак ще пуска корени долу и ще дава плод горе.
And the remnant that is escaped of the house of Judah shall again take root downward and bear fruit upward:
32 З ащото от Йерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион - оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.
For out of Jerusalem shall go forth a remnant and from Mount Zion shall come an escape; the zeal of the LORD of the hosts shall do this.
33 З атова така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в този град, нито ще хвърли там стрела, нито ще дойде пред него с щит, нито ще издигне против него могила;
Therefore thus saith the LORD concerning the king of Assyria, He shall not come into this city, nor shoot an arrow there, nor come before it with shields, nor cast a bank against it.
34 п о пътя, по който е дошъл, по него ще се върне и в този град няма да влезе, казва Господ;
By the way that he came, by the same shall he return and shall not come into this city, saith the LORD.
35 з ащото ще защитя този град, за да го избавя, заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.
For I will defend this city to save it for my own sake and for my slave David’s sake.
36 Т огава излезе ангел Господен и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато хората станаха на сутринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове.
Then the angel of the LORD went forth and smote in the camp of the Assyrians a hundred and eighty-five thousand; and when they arose early in the morning, behold, they were all dead corpses.
37 И така асирийският цар Сенахирим си тръгна и отиде, върна се и живееше в Ниневия.
So Sennacherib king of Assyria departed and went and returned and dwelt at Nineveh.
38 А докато се кланяше в светилището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побегнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.
And it came to pass, as he was worshipping in the house of Nisroch his god, that Adrammelech and Sharezer his sons smote him with the sword; and they escaped into the land of Ararat and Esarhaddon his son reigned in his stead.