1 И Йов продължи още беседата си, като казваше:

¶ Moreover, Job continued his parable and said,

2 О , да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

Oh, that I were as in months past, as in the days when God preserved me;

3 к огато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината;

when his lamp shone upon my head, and by its light I walked in the darkness;

4 к акто бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

as I was in the days of my youth, when God was familiar in my tent;

5 к огато Всемогъщият беше още с мен и децата ми бяха около мене;

when the Almighty was yet with me, when my children were about me;

6 к огато миех стъпките си с масло и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

when I washed my steps with butter, and the rock poured me out rivers of oil!

7 К огато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара.

¶ When I went out to the gate to judgment, when I had my seat prepared in the plaza!

8 М ладите, като ме гледаха, се криеха и старците ставаха и стояха прави;

The young men would see me and hide themselves, and the aged would arise and stand.

9 п ървенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си;

The princes would refrain from talking and lay their hand on their mouth;

10 г ласът на началниците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им;

the voice of the principals would not be noticed, and their tongue would cleave to the roof of their mouth.

11 у хо, като ме чуеше, ме облажаваше и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;

When the ears that heard me, called me blessed; and when the eyes that saw me, gave witness to me:

12 з ащото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

because I delivered the poor that cried and the fatherless who had no one to help him.

13 Б лагословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен; и аз веселях сърцето на вдовицата.

The blessing of the one that was ready to perish came upon me; and I caused the widow’s heart to sing for joy.

14 О бличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона.

I put on righteousness, and it clothed me as a robe; and my diadem was judgment.

15 А з бях очи на слепия и крака на хромия.

I was eyes to the blind and feet to the lame.

16 Б ях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия за мене.

I was a father to the needy; and the cause which I did not know I searched out.

17 Т рошех челюстите на несправедливия и изтеглях лова от зъбите му.

And I broke the fangs of the wicked and caused their teeth to release the prey.

18 Т огава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът.

¶ Then I said, I shall die in my nest, and I shall multiply my days as the sand.

19 К оремът ми е прострян към водите; и росата намокря цяла нощ клоните ми.

My root is spread out by the waters, and the dew shall remain upon my branches.

20 С лавата ми зеленее още в мен; и лъкът ми се укрепява в ръката ми.

My glory is renewed with me, and my bow is renewed in my hand.

21 Х ората чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми.

They would hear me and wait, and keep silent at my counsel.

22 С лед моите думи те не прибавяха нищо; словото ми капеше върху тях;

After my words they would not reply, but my reason dropped upon them.

23 о чакваха ме като дъжд и устата им зееха като за пролетен дъжд.

And they waited for me as for the rain, and they opened their mouth wide as for the latter rain.

24 У смихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат светлостта на лицето ми.

If I laughed at them, they did not believe it; and they did not cast down the light of my countenance.

25 И збирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.

I approved their way and sat at the head and dwelt as a king in the army, as one that comforts the mourners.