1 ( По слав. 101.) Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми и викът ми нека стигне до Тебе.

SEÑOR, oye mi oración, y venga mi clamor a ti.

2 Н е скривай лицето Си от мене; в деня на утеснението ми наведи ухото Си към мене; в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

No escondas de mí tu rostro; en el día de mi angustia inclina a mí tu oído; el día que te invocare, apresúrate a responderme.

3 З ащото дните ми изчезват като дим и костите ми изгарят като в пещ.

Porque mis días se han consumido como humo; y mis huesos son quemados como en hogar.

4 П оразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, защото забравям да ям хляба си.

Mi corazón fue herido, y se secó como la hierba; por lo cual me olvidé de comer mi pan.

5 П оради гласа на охкането ми костите ми се прилепват за кожата ми.

Por la voz de mi gemido mis huesos se han pegado a mi carne.

6 П риличам на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

Soy semejante al pelícano del desierto; soy como el búho de las soledades.

7 Л ишен от сън, станал съм като врабче, усамотено на покрива на къщата.

Velo, y soy como el pájaro solitario sobre el tejado.

8 В секи ден ме укоряват неприятелите ми; онези, които се ожесточават против мене, проклинат с името ми.

Cada día me afrentan mis enemigos; los que se enfurecen contra mí, se han conjurado contra mí.

9 З ащото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи

Por lo cual como la ceniza a manera de pan, y mi bebida mezclo con lloro,

10 п оради негодуването Ти и гнева Ти; защото, като си ме вдигнал, си ме отхвърлил.

a causa de tu enojo y de tu ira; porque me alzaste, y me arrojaste.

11 Д ните ми са като удължена сянка в късен следобед и аз изсъхвам като трева.

Mis días son como la sombra que se va; y me he secado como la hierba.

12 Н о Ти, Господи, довека седиш Цар и споменът Ти е от род в род.

¶ Mas tú, SEÑOR, para siempre permanecerás, y tu memoria de generación y generación.

13 Т и ще станеш и ще се смилиш над Сион; защото е време да му покажеш милост. Да! Определеното време дойде.

Tú levantándote, tendrás misericordia de Sion; porque es tiempo de tener misericordia de ella, porque el plazo es llegado.

14 З ащото слугите Ти копнеят за камъните му и милеят за пръстта му.

Porque tus siervos amaron sus piedras, y del polvo de ella tuvieron compasión.

15 И така, народите ще се боят от името Господне и всички земни царе - от славата Ти.

Entonces temerán los gentiles el Nombre del SEÑOR, y todos los reyes de la tierra tu gloria;

16 З ащото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

por cuanto el SEÑOR habrá edificado a Sion, y será visto en su gloria;

17 Т ой е погледнал благосклонно към молитвата на лишените и не е презрял молбата им.

habrá mirado a la oración de los solitarios y menesterosos, y no habrá desechado el ruego de ellos.

18 Т ова ще се напише за бъдещото поколение; и народ, който ще бъде създаден, ще хвали Господа.

Se escribirá esto para la generación venidera; y el pueblo que se criará, alabará a JAH.

19 З ащото Той надникна от Своята свята висота, от небето Господ погледна към земята,

Porque miró de lo alto de su santuario; el SEÑOR miró de los cielos a la tierra,

20 з а да чуе въздишките на затворените, да освободи осъдените на смърт;

para oír el gemido de los presos, para soltar a los hijos de muerte;

21 з а да възвестят името на Господа в Сион и хвалата Му - в Йерусалим,

para que cuenten en Sion el Nombre del SEÑOR, y su alabanza en Jerusalén,

22 к огато се съберат заедно племената и царствата, за да слугуват на Господа.

cuando los pueblos se congregaren en uno, y los reinos, para servir al SEÑOR.

23 Т ой намали силата ми сред пътя; съкрати дните ми.

¶ El afligió mi fuerza en el camino; acortó mis días.

24 А з казах: Да не ме грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са от родове в родове.

Dije: Dios mío, no me cortes en el medio de mis días; por generación de generaciones son tus años.

25 О тдавна Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

Tú fundaste la tierra antiguamente, y los cielos son obra de tus manos.

26 Т е ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха; като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени.

Ellos perecerán, y tú permanecerás; y todos ellos como un vestido se envejecerán; como una ropa de vestir los mudarás, y serán mudados;

27 Н о Ти си същият и Твоите години няма да се свършат.

mas tú eres el mismo, y tus años no se acabarán.

28 С иновете на слугите Ти ще се установят и потомството им ще се утвърди пред Тебе.

Los hijos de tus siervos habitarán, y su simiente será afirmada delante de ti.