1 ( По слав. 105.) Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост трае довека.

¶ Alelu-JAH. Alabad al SEÑOR, porque es bueno; porque para siempre es su misericordia.

2 К ой може да изкаже великите дела на Господа или да разгласи цялото Негово хваление?

¿Quién expresará las valentías del SEÑOR? ¿Quién contará sus alabanzas?

3 Б лажени онези, които пазят правосъдие; блажен онзи, който върши правда по всяко време.

Dichosos los que guardan juicio, los que hacen justicia en todo tiempo.

4 П омни ме, Господи, с благоволението, което храниш към народа Си; посети ме със спасението Си;

Acuérdate de mí, oh SEÑOR, en la buena voluntad para con tu pueblo; visítame con tu salud;

5 з а да видя благоденствието на Твоите избрани, за да се радвам във веселието на народа Ти, за да се хваля заедно с Твоето наследство.

para que yo vea el bien de tus escogidos, para que me goce en la alegría de tu nación, y me gloríe con tu heredad.

6 С ъгрешихме ние и бащите ни, беззаконие и нечестие извършихме.

¶ Pecamos con nuestros padres, pervertimos, hicimos impiedad.

7 Б ащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, не си спомняха многото Твои милости, а се възпротивиха при морето, при Червеното море.

Nuestros padres en Egipto no entendieron tus maravillas; no se acordaron de la muchedumbre de tus misericordias; sino que se rebelaron junto al mar, en el mar Bermejo.

8 П ри все това Бог ги избави заради името Си, за да направи познато могъществото Си.

Los salvó por su Nombre, para hacer notoria su fortaleza.

9 С мъмра Червеното море и то изсъхна; и така ги преведе през дълбочините като през пасбище

Y reprendió al mar Bermejo, y lo secó; y les hizo ir por el abismo, como por un desierto.

10 и ги спаси от ръката на ненавистника им, и ги изкупи от ръката на неприятеля.

Y los salvó de mano del enemigo, y los rescató de mano del adversario.

11 В одите покриха противниците им; не остана нито един от тях.

Y cubrieron las aguas a sus enemigos; no quedó uno de ellos.

12 Т огава повярваха на думите Му, пееха Му хваления.

Entonces creyeron a sus palabras, y cantaron su alabanza.

13 Н о скоро забравиха делата Му, не чакаха изпълнението на намерението Му,

¶ Se apresuraron, se olvidaron de sus obras; no esperaron en su consejo.

14 а се полакомиха твърде много в пустинята и изпитаха Бога в безводната страна;

Se entregaron a un deseo desordenado en el desierto; y tentaron a Dios en la soledad.

15 и Той им даде това, което искаха; прати обаче мършавост на душите им.

Y él les dio lo que pidieron; mas envió flaqueza en sus almas.

16 С ъщо и на Моисей те завидяха в стана и на Господния светия Аарон.

Tomaron después celo contra Moisés en el campamento, y contra Aarón el santo del SEÑOR.

17 З емята се разтвори и погълна Датан, и покри Авироновата дружина;

Se abrió la tierra, y tragó a Datán, y cubrió la compañía de Abiram.

18 и огън се запали сред дружината им; пламък изгори нечестивите.

Y se encendió el fuego en su compañía; la llama quemó los impíos.

19 Т е направиха теле в Хорив и се поклониха на излят идол;

Hicieron el becerro en Horeb, y adoraron a un vaciadizo.

20 т ака размениха Славата си срещу подобие на вол, който яде трева!

Así trocaron su gloria por la imagen de un buey que come hierba.

21 З абравиха своя Избавител, Бога, Който беше извършил велики дела в Египет,

Olvidaron al Dios de su salud, que había hecho grandezas en Egipto;

22 ч удесни дела в Хамовата земя, страшни неща около Червеното море.

maravillas en la tierra de Cam, temerosas cosas sobre el mar Bermejo.

23 З атова Той каза, че ще ги изтреби; само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома, за да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.

Y trató de destruirlos, a no haberse puesto Moisés su escogido al portillo delante de él, a fin de apartar su ira, para que no los destruyera.

24 Д ори те презряха желаната земя, не повярваха в Неговото слово,

Y aborrecieron la tierra deseable; no creyeron a su palabra;

25 а зароптаха в шатрите си и не послушаха гласа на Господа.

antes murmuraron en sus tiendas, y no oyeron la voz del SEÑOR.

26 З атова Той им се закле, че ще ги повали в пустинята

Por lo que alzó su mano a ellos, para postrarlos en el desierto,

27 и че ще повали потомството им между народите, и ще ги разпръсне по разни страни.

y humillar su simiente entre los gentiles, y esparcirlos por las tierras.

28 С ъщо те се прилепиха към Ваалфегор и ядоха жертви, принесени на мъртви богове.

Se allegaron asimismo a Baal-peor, y comieron los sacrificios por los muertos.

29 И така предизвикаха Бога с делата си дотолкова, че язвата направи пролом между тях.

Y ensañaron a Dios con sus obras, y aumentó la mortandad en ellos.

30 Н о стана Финеес и извърши посредничество, и язвата престана;

Entonces se puso Finees, y juzgó; y se detuvo la mortandad.

31 и това му се вмени за правда от род в род довека.

Y le fue contado a justicia de generación en generación para siempre.

32 С ъщо и при водите на Мерива те Го разгневиха, така че нещастие сполетя Моисей заради тях;

También le irritaron en las aguas de Meriba; e hizo mal a Moisés por causa de ellos;

33 з ащото се разбунтуваха против Духа Му и Моисей говори несмислено с устните си.

porque hicieron rebelar a su espíritu, como lo expresó con sus labios.

34 П ри това те не изтребиха племената, както Господ им беше заповядал,

¶ No destruyeron los pueblos que el SEÑOR les dijo;

35 а се смесиха с тези народи и се научиха на техните дела;

antes se mezclaron con los gentiles, y aprendieron sus obras.

36 т ака че служиха на идолите им, които станаха примка за тях.

Y sirvieron a sus ídolos; los cuales les fueron por ruina.

37 Д а! Синовете си и дъщерите си принесоха в жертва на бесовете

Y sacrificaron sus hijos y sus hijas a los diablos;

38 и проляха невинна кръв - кръвта на синовете и дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли; и земята се оскверни от кръвопролития.

y derramaron la sangre inocente, la sangre de sus hijos y de sus hijas, que sacrificaron a los ídolos de Canaán; y la tierra fue contaminada con sangre.

39 Т ака те се оскверниха от делата си и блудстваха в действията си.

Se contaminaron así con sus propias obras, y fornicaron con sus hechos.

40 З атова гневът на Господа пламна против народа Му и Той се погнуси от наследството Си.

Se encendió por tanto el furor del SEÑOR sobre su pueblo, y abominó su heredad:

41 П редаде ги в ръцете на народите; и ги завладяха противниците им.

Y los entregó en poder de los gentiles, y se enseñorearon de ellos los que los aborrecían.

42 Н еприятелите им продължиха да ги притесняват и те останаха подчинени под ръката им.

Y sus enemigos los oprimieron, y fueron quebrantados debajo de su mano.

43 М ного пъти Той ги избавя; но понеже намеренията им бяха бунтовнически, затова се и унижиха поради беззаконието си.

Muchas veces los libró; mas ellos se rebelaron a su consejo, y fueron humillados por su iniquidad.

44 В ъпреки това обаче Той погледна към утеснението им, когато чу вика им;

El con todo, miraba cuando estaban en angustia, y oía su clamor;

45 с помни си за тях Своя завет и се разкая според голямата Си милост;

y se acordaba de su pacto con ellos, y se arrepentía conforme a la muchedumbre de sus misericordias.

46 с ъщо направи да ги съжаляват всички, които ги бяха пленили.

Hizo asimismo que tuvieran de ellos misericordia todos los que los tenían cautivos.

47 И збавѝ ни, Господи, Боже наш, и ни съберѝ измежду народите, за да славословим Твоето свято име и да тържествуваме с Твоята хвала.

Sálvanos, SEÑOR Dios nuestro, y júntanos de entre los gentiles, para que loemos tu santo Nombre, para que nos gloriemos de tus alabanzas.

48 Б лагословен да е Господ, Израелевият Бог, отвека и довека; и целият народ да каже: Амин. Алилуя.

Bendito el SEÑOR Dios de Israel, desde el siglo y hasta el siglo; y diga todo el pueblo, Amén. Alelu-JAH.