1 О , да би била главата ми вода, очите ми - извор на сълзи, за да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на народа ми!

¡Oh, si mi cabeza se tornara aguas, y mis ojos fuentes de aguas, para que llore día y noche los muertos de la hija de mi pueblo!

2 О , да би имало за мене в пустинята убежище за пътници, за да оставя народа си и да си отида от тях! Защото те всички са прелюбодейци, сбирщина от вероломци.

¡Oh, quién me diera en el desierto un mesón de caminantes, para que dejara mi pueblo, y de ellos me apartara! Porque todos ellos son adúlteros, congregación de rebeldes.

3 З апъват езика си, като че ли е лъкът им за лъжа, засилват се на земята, но не за честността; защото напредват от зло в зло, а Мене не познават, казва Господ.

E hicieron que su lengua, como su arco, tirara mentira; y no se fortalecieron por verdad en la tierra; porque de mal en mal procedieron, y me han desconocido, dijo el SEÑOR.

4 П азете се всеки от ближния си и нямайте доверие на никой брат; защото всеки брат ще изневерява докрай и всеки ближен разпространява клевети.

Guárdese cada uno de su compañero, ni en ningún hermano tenga confianza; porque todo hermano engaña con falacia, y todo compañero anda con falsedad.

5 В секи мами ближния си, никога не говорят истината, научиха езика си да говори лъжи, до уморяване вършат беззаконие.

Y cada uno engaña a su compañero, y no hablan verdad; enseñaron su lengua a hablar mentira, se ocupan de hacer perversamente.

6 Ж илището ти е сред коварство; чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва Господ.

Tu morada es en medio de engaño; de muy engañadores no quisieron conocerme, dice el SEÑOR.

7 З атова така казва Господ на Силите: Ето, ще ги претопя и ще ги опитам; защото какво друго да направя поради дъщерята на народа Ми?

Por tanto, así dijo el SEÑOR de los ejércitos: He aquí que yo los fundiré, y los ensayaré; porque ¿cómo he de hacer por la hija de mi pueblo?

8 Е зикът им е смъртоносна стрела, говори коварно; с устата си човек говори мирно на ближния си, но в сърцето си поставя засада против него.

Saeta afilada es la lengua de ellos; engaño habla; con su boca habla paz con su amigo, y dentro de sí pone sus asechanzas.

9 Н яма ли да ги накажа за това? - казва Господ; душата Ми няма ли да въздаде на такъв народ?

¿No los he de visitar sobre estas cosas? Dijo el SEÑOR. ¿De tal gente no se vengará mi alma?

10 З а планините ще подема плач и ридание, за пасбищата на степите - жалеене, защото така изпогоряха, че няма кой да мине през тях, нито се чува глас на стадо; от небесна птица до животно побегнаха, отидоха.

Sobre los montes levantaré lloro y lamentación, y llanto sobre las moradas del desierto; porque desolados fueron hasta no quedar quien pase, ni oyeron bramido de ganado; desde las aves del cielo y hasta las bestias de la tierra se transportaron, y se fueron.

11 А з ще превърна Йерусалим в грамади, в жилище на чакали, и ще превърна в пустиня Юдейските градове, останали без жители.

Y pondré a Jerusalén en montones; en morada de dragones; y pondré las ciudades de Judá en asolamiento, que no quede morador.

12 К ой е мъдър човек, за да може да разбере това, на когото са говорили устата Господни, за да обясни защо загина страната и е изгорена като пустиня, за да няма кой да минава през нея?

¿Quién es varón sabio que entienda esto? ¿Y a quién habló la boca del SEÑOR, para que pueda declararlo? ¿Por qué causa la tierra ha perecido, ha sido asolada como desierto, que no hay quien pase?

13 И Господ казва: Понеже изоставиха Моя закон, който поставих пред тях, и не послушаха гласа Ми, нито ходиха по него,

Y dijo el SEÑOR: Porque dejaron mi ley, la cual di delante de ellos, y no escucharon mi voz, ni caminaron por ella;

14 а постъпваха според упоритостта на своето сърце и се кланяха на ваалимите, както ги научиха бащите им,

antes se fueron tras la imaginación de su corazón, y en pos de los baales que les enseñaron sus padres;

15 з атова така казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Ето, Аз ще нахраня този народ с пелин и ще ги напоя с горчива вода;

por tanto, así dijo el SEÑOR de los ejércitos, Dios de Israel: He aquí que a este pueblo yo les daré a comer ajenjo, y les daré a beber aguas de hiel.

16 с ъщо ще ги разпръсна между народи, които нито те, нито бащите им са познавали; и ще изпратя меч след тях, докато ги изтребя.

Y los esparciré entre gentiles que no conocieron ellos ni sus padres; y enviaré espada en pos de ellos, hasta que yo los acabe.

17 Т ака говори Господ на Силите: Размислете и повикайте да дойдат оплаквачките и изпратете за вещите жени, за да дойдат;

Así dijo el SEÑOR de los ejércitos: Considerad con atención, y llamad endecheras que vengan; y enviad por las sabias que vengan;

18 и нека побързат да подемат ридание за нас, за да проронят очите ни сълзи и клепачите ни да излеят вода.

y dense prisa, y levanten llanto sobre nosotros, y córranse nuestros ojos en lágrimas, y nuestros párpados en aguas se destilen.

19 З ащото глас на ридание се чува от Сион, който казва: Как сме разорени! Много сме посрамени, защото оставихме земята, понеже събориха жилищата ни.

Porque voz de endecha fue oída de Sion: ¡Cómo hemos sido destruidos! En gran manera hemos sido avergonzados. ¿Por qué dejamos la tierra? ¿Por qué nos han echado de sí nuestras moradas?

20 О баче, слушайте, жени, словото Господне и нека ухото ви приеме словото на устата Му; научете дъщерите си на ридание и всяка - ближната си на плач.

Oíd, pues, oh mujeres, palabra del SEÑOR, y vuestro oído reciba la palabra de su boca; y enseñad endechas a vuestras hijas, y cada una a su amiga, lamentación.

21 З ащото смъртта влезе през прозорците ни, нахлу в палатите ни, за да изтреби децата от улиците, юношите - от площадите.

Porque la muerte ha subido por nuestras ventanas, ha entrado en nuestros palacios; para talar los niños de las calles, los jóvenes de las plazas.

22 К ажи: Така казва Господ: Човешки трупове ще паднат като тор по лицето на нивата и като ръкойката зад жътвар, която никой няма да събере.

Habla: Así dijo el SEÑOR: Los cuerpos de los hombres muertos caerán como estiércol sobre la faz del campo, y como manojo tras el segador, que no hay quien lo recoja.

23 Т ака казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатството си;

Así dijo el SEÑOR: No se alabe el sabio en su sabiduría, ni se alabe el valiente en su valentía, ni el rico se alabe en sus riquezas.

24 а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мене, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята; понеже в това благоволя, казва Господ.

Mas alábese en esto el que se hubiere de alabar: en entenderme y conocerme, que yo soy el SEÑOR, que hago misericordia, juicio, y justicia en la tierra, porque estas cosas quiero, dijo el SEÑOR.

25 Е то, идат дни, казва Господ, когато Аз ще накажа всички обрязани заедно с необрязаните:

He aquí que vienen días, dijo el SEÑOR, y visitaré a todo circuncidado junto con el de prepucio:

26 Е гипет, Юдея, Едом, амонците, Моав и всички, които си стрижат издадените части на косата, които живеят в пустинята; защото всички тези народи са необрязани, а целият Израелев дом е с необрязано сърце.

A Egipto, a Judá, a Edom, y a los hijos de Amón y de Moab, y a todos los arrinconados en el postrer rincón, que moran en el desierto; porque todos los gentiles tienen prepucio; y toda la Casa de Israel tiene prepucio en el corazón.