1 ( По слав. 73.) Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

¿Por qué, oh Dios, nos has desechado para siempre? ¿Por qué ha humeado tu furor contra las ovejas de tu prado?

2 С помни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

Acuérdate de tu congregación, que adquiriste de antiguo, cuando redimiste la vara de tu heredad; este monte de Sion, donde has habitado.

3 О тправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

Levanta tus pies a los asolamientos eternos; a todo enemigo que ha hecho mal en el santuario.

4 П ротивниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения.

Tus enemigos han bramado en medio de tus asambleas; han puesto sus propias banderas por señas.

5 С танаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;

Nombrado era, como si lo llevara al cielo, el que metía las hachas en el monte de la madera espesa para el edificio del santuario.

6 и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове.

Y ahora con hachas y martillos han quebrado todas sus entalladuras.

7 П редадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.

Han puesto a fuego tus santuarios, han ensuciado en la tierra el tabernáculo de tu Nombre.

8 К азаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята.

Dijeron en su corazón: Destruyámoslos de una vez; quemaron todos los lugares de ayuntamiento del pueblo de Dios en la tierra.

9 З намения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.

No vemos ya nuestras banderas propias; no hay más profeta; ni hay con nosotros quien sepa. ¿Hasta cuándo?

10 Д окога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?

¿Hasta cuándo, oh Dios, nos afrentará el angustiador? ¿Ha de blasfemar el enemigo perpetuamente tu Nombre?

11 З ащо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.

¿Por qué retraes tu mano, y tu diestra? ¿ Por qué la escondes dentro de tu seno?

12 А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята.

¶ Pero Dios es mi rey ya de antiguo; el que obra salud en medio de la tierra.

13 Т и си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

Tú hendiste el mar con tu fortaleza; quebrantaste las cabezas de los dragones en las aguas.

14 Т и си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.

Tú magullaste las cabezas del leviatán; lo diste por comida al pueblo de los desiertos.

15 Т и си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали.

Tú abriste fuente y río; tú secaste ríos impetuosos.

16 Т вой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

Tuyo es el día, tuya también es la noche; tú aparejaste la lumbre y el sol.

17 Т и си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

Tú estableciste todos los términos de la tierra; el verano y el invierno tú los formaste.

18 П омни това, че врагът е укорил Господа и че безумни хора са похулили Твоето име.

¶ Acuérdate de esto: que el enemigo ha dicho afrentas al SEÑOR, y que el pueblo loco ha blasfemado tu Nombre.

19 Н е предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни.

No entregues a las bestias el alma de tu tórtola; y no olvides para siempre la congregación de tus pobres.

20 З ачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

Mira al pacto; porque las tenebrosidades de la tierra llenas están de habitaciones de violencia.

21 У гнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.

No vuelva avergonzado el abatido; el pobre y el menesteroso alabarán tu Nombre.

22 С тани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява.

Levántate, oh Dios, aboga tu causa; acuérdate de cómo el loco te injuria cada día.

23 Н е забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

No olvides las voces de tus enemigos; el alboroto de los que se levantan contra ti sube continuamente.