1 И като настъпи седмият месец и израелтяните бяха в градовете, народът се събра като един човек в Йерусалим.

Y llegado el mes séptimo, y ya los hijos de Israel en las ciudades, se juntó el pueblo como un varón en Jerusalén.

2 Т огава стана Исус, Йоседековият син, с братята си, свещениците, и Зоровавел, Салатииловият син, с братята си, и издигнаха жертвеника на Израелевия Бог, за да принасят всеизгаряния върху него според предписаното в закона на Божия човек Моисей.

Entonces se levantó Jesúa hijo de Josadac, y sus hermanos los sacerdotes, y Zorobabel hijo de Salatiel, y sus hermanos, y edificaron el altar del Dios de Israel, para ofrecer sobre él holocaustos como está escrito en la ley de Moisés varón de Dios.

3 И понеже се бояха от народа на онези места, поставиха жертвеника на мястото му и принасяха върху него сутрин и вечер всеизгаряния на Господа.

Y asentaron el altar sobre sus basas, porque tenían miedo de los pueblos de las tierras, y ofrecieron sobre él holocaustos al SEÑOR, holocaustos a la mañana y a la tarde.

4 И честваха празника на шатроразпъването според предписаното, и принасяха ежедневните всеизгаряния на брой, както беше наредено, според определеното за всеки ден,

Hicieron asimismo la fiesta de los tabernáculos, como está escrito, y holocaustos cada día por cuenta, conforme a la ordenanza, cada cosa en su día;

5 и оттогава и постоянните всеизгаряния, и приносите по новолунията и по всички осветени Господни празници, както и тези на всеки, който би принесъл доброволен принос на Господа.

y a más de esto, el holocausto continuo, y las nuevas lunas, y todas las fiestas santificadas del SEÑOR, y toda ofrenda espontánea, voluntaria al SEÑOR.

6 О т първия ден на седмия месец започнаха да принасят всеизгаряния на Господа; но основите на Господния храм не бяха още положени.

Desde el primer día del mes séptimo comenzaron a ofrecer holocaustos al SEÑOR; mas el templo del SEÑOR no estaba aún fundado.

7 Д адоха пари на каменоделците и дърводелците и ядене, пиене и дървено масло на сидонците и тиряните, за да докарат кедрови дървета от Ливан в морето на Йопия, според както персийският цар Кир им беше позволил.

¶ Y dieron dinero a los carpinteros y oficiales; asimismo comida y bebida, y aceite a los sidonios y tirios, para que trajeran madera de cedro del Líbano al mar de Jope, conforme a la voluntad de Ciro rey de Persia sobre ellos.

8 И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Йерусалим Зоровавел, Салатииловият син, Исус, Йоседековият син, и другите от братята им свещеници и левити, и всички, които бяха дошли от плена в Йерусалим, започнаха да работят; и поставиха левитите, от двадесетгодишна възраст и нагоре, да надзирават работата на Господния дом.

Y en el año segundo de su venida a la Casa de Dios en Jerusalén, en el mes segundo, comenzaron Zorobabel hijo de Salatiel, y Jesúa hijo de Josadac, y los otros sus hermanos, los sacerdotes y los levitas, y todos los que habían venido de la cautividad a Jerusalén; y pusieron a los levitas de veinte años arriba para que tuvieran cargo de la obra de la Casa del SEÑOR.

9 И сус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, и синовете на Юда станаха като един човек, за да надзирават работниците по Божия дом; също и синовете на Инадад с техните синове и братя, левитите.

Y estuvo Jesúa, sus hijos y sus hermanos, Cadmiel y sus hijos, hijos de Judá, como un varón para dar prisa a los que hacían la obra en la casa de Dios: los hijos de Henadad, sus hijos y sus hermanos, levitas.

10 И когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби и левитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израелевия цар Давид.

Y los albañiles del templo del SEÑOR echaron los cimientos; y pusieron a los sacerdotes vestidos de sus ropas, con trompetas, y a los levitas hijos de Asaf con címbalos, para que alabaran al SEÑOR, según la ordenanza de David rey de Israel.

11 Т е пяха ответно, като хвалеха Господа и Му благодареха, защото е благ, защото е довека милостта Му към Израел. И целият народ нададе голямо възклицание и хвалеше Господа, понеже основите на Господния дом бяха положени.

Y cantaban, alabando y confesando al SEÑOR, y decían: Porque es bueno, porque para siempre es su misericordia sobre Israel. Y todo el pueblo gritaba con gran grito, alabando al SEÑOR, porque la Casa del SEÑOR era acimentada.

12 О баче мнозина от свещениците, левитите и началниците на бащините домове, старци, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас, като се основаваше този дом пред очите им; а мнозина възкликнаха гръмогласно от радост;

Y muchos de los sacerdotes y de los levitas y de las cabezas de los padres, viejos, que habían visto la casa primera, viendo fundar esta casa, lloraban en alta voz, mientras muchos otros daban grandes gritos de alegría.

13 т ака че народът не можа да различи гласа на веселото възклицание от гласа на плача на хората; защото народът възклицаваше със силен глас и той се чуваше далеч.

Y el pueblo no podía discernir la voz del grito de alegría, de la voz del lloro del pueblo; porque el pueblo gritaba con gran grito, y la voz se oía hasta lejos.