1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

Mas ahora los más mozos de días que yo, se ríen de mí; cuyos padres yo desdeñara ponerlos con los perros de mi ganado.

2 з ащото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

Porque ¿para qué yo habría menester la fuerza de sus manos, en los cuales pereció el tiempo?

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

Por causa de la pobreza y del hambre andaban solos; huían a la soledad, al lugar tenebroso, asolado y desierto.

4 м ежду храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

Que cogían malvas entre los arbustos, y raíces de enebro para su comida.

5 Б яха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

Eran echados de entre los hombres, y todos les daban gritos como al ladrón.

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

Habitaban en las barrancas de los arroyos, en las cavernas de la tierra, y en las piedras.

7 Р евяха между храстите. събираха се под тръните;

Bramaban entre las matas, y se congregaban debajo de las espinas.

8 б езумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

Hijos de locos, y hombres sin nombre, más bajos que la misma tierra.

9 А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

Y ahora yo soy su canción, y soy hecho a ellos refrán.

10 Г нусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

Me abominan, se alejan de mí, y aun de mi rostro no detuvieron su saliva.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

Porque Dios desató mi cuerda, y me afligió, por eso se desenfrenaron delante de mi rostro.

12 О тдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

A la mano derecha se levantaron los jóvenes; empujaron mis pies, y pisaron sobre mí las sendas de su destrucción.

13 р азвалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

Mi senda derribaron, se aprovecharon de mi quebrantamiento, contra los cuales no hubo ayudador.

14 И дват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

Vinieron como por portillo ancho, se revolvieron por mi calamidad.

15 У жаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

Se han revuelto turbaciones sobre mí; combatieron como viento mi voluntad, y mi salud como nube que pasa.

16 И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

Y ahora mi alma está derramada en mí; días de aflicción se apoderan de mí.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

De noche taladra sobre mí mis huesos, y mis pulsos no reposan.

18 С амо с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

Con la grandeza de la fuerza del dolor mi vestidura es mudada; me ciñe como el cuello de mi ropa.

19 Б ог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

Me derribó en el lodo, y soy semejante al polvo, y a la ceniza.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

Clamo a ti, y no me oyes; me presento, y no me atiendes.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

Te has vuelto cruel para mí; con la fortaleza de tu mano me odias.

22 и здигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

Me levantaste, y me hiciste cabalgar sobre el viento, y derretiste en mí el ser.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

Porque yo conozco que me conduces a la muerte; y a la casa determinada a todo viviente.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

Mas él no extenderá la mano contra el sepulcro; ¿clamarán por ventura los sepultados cuando él los quebrantare?

25 Н е плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

¿Por ventura no lloré yo al afligido? Y mi alma ¿no se entristeció sobre el menesteroso?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

Cuando esperaba el bien, entonces me vino el mal; y cuando esperaba la luz, vino la oscuridad.

27 Ч ервата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

Mis entrañas hierven, y no reposan; días de aflicción me han sobrecogido.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

Denegrido anduve, y no por el sol; me he levantado en la congregación, y clamé.

29 С танах брат на чакалите и другар на щраусите.

He venido a ser hermano de los dragones, y compañero de los búhos.

30 К ожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

Mi piel está denegrida sobre mí, y mis huesos se secaron con ardentía.

31 З атова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.

Se ha tornado mi arpa en luto, y mi órgano en voz de lamentadores.