1 ( По слав. 73.) Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
Ó Deus, por que nos rejeitaste para sempre? Por que se acende a tua ira contra o rebanho do teu pasto?
2 С помни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
Lembra-te da tua congregação, que compraste desde a antigüidade, que remiste para ser a tribo da tua herança, e do monte Sião, em que tens habitado.
3 О тправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
Dirige os teus passos para as perpétuas ruínas, para todo o mal que o inimigo tem feito no santuário.
4 П ротивниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения.
Os teus inimigos bramam no meio da tua assembléia; põem nela as suas insígnias por sinais.
5 С танаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;
A entrada superior cortaram com machados a grade de madeira.
6 и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове.
Eis que toda obra entalhada, eles a despedaçaram a machados e martelos.
7 П редадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.
Lançaram fogo ao teu santuário; profanaram, derrubando-a até o chão, a morada do teu nome.
8 К азаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята.
Disseram no seu coração: Despojemo-la duma vez. Queimaram todas as sinagogas de Deus na terra.
9 З намения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.
Não vemos mais as nossas insígnias, não há mais profeta; nem há entre nós alguém que saiba até quando isto durará.
10 Д окога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?
Até quando, ó Deus, o adversário afrontará? O inimigo ultrajará o teu nome para sempre?
11 З ащо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.
Por que reténs a tua mão, sim, a tua destra? Tira-a do teu seio, e consome-os.
12 А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята.
Todavia, Deus é o meu Rei desde a antigüidade, operando a salvação no meio da terra.
13 Т и си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
Tu dividiste o mar pela tua força; esmigalhaste a cabeça dos monstros marinhos sobre as águas.
14 Т и си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.
Tu esmagaste as cabeças do leviatã, e o deste por mantimento aos habitantes do deserto.
15 Т и си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали.
Tu abriste fontes e ribeiros; tu secaste os rios perenes.
16 Т вой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
Teu é o dia e tua é a noite: tu preparaste a luz e o sol.
17 Т и си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
Tu estabeleceste todos os limites da terra; verão e inverno, tu os fizeste.
18 П омни това, че врагът е укорил Господа и че безумни хора са похулили Твоето име.
Lembra-te disto: que o inimigo te afrontou, ó Senhor, e que um povo insensato ultrajou o teu nome.
19 Н е предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни.
Não entregues
20 З ачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
Atenta para o teu pacto, pois os lugares tenebrosos da terra estão cheios das moradas de violência.
21 У гнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.
Não volte envergonhado o oprimido; louvem o teu nome o aflito e o necessitado.
22 С тани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява.
Levanta-te, ó Deus, pleiteia a tua própria causa; lembra-te da afronta que o insensato te faz continuamente.
23 Н е забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Não te esqueças da gritaria dos teus adversários; o tumulto daqueles que se levantam contra ti sobe continuamente.