1 К аза им една притча как трябва всякога да се молят и да не отслабват:

Contou-lhes também uma parábola sobre o dever de orar sempre, e nunca desfalecer.

2 В един град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе.

dizendo: Havia em certa cidade um juiz que não temia a Deus, nem respeitava os homens.

3 В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

Havia também naquela mesma cidade uma viúva que ia ter com ele, dizendo: Faze-me justiça contra o meu adversário.

4 Н о той за известно време не искаше. А после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и човеците не зачитам,

E por algum tempo não quis atendê-la; mas depois disse consigo: Ainda que não temo a Deus, nem respeito os homens,

5 п ак, понеже тази вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, за да не ми дотяга с непрестанните си идвания.

todavia, como esta viúva me incomoda, hei de fazer-lhe justiça, para que ela não continue a vir molestar-me.

6 И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!

Prosseguiu o Senhor: Ouvi o que diz esse juiz injusto.

7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

E não fará Deus justiça aos seus escolhidos, que dia e noite clamam a ele, já que é longânimo para com eles?

8 К азвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?

Digo-vos que depressa lhes fará justiça. Contudo quando vier o Filho do homem, porventura achará fé na terra?

9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:

Propôs também esta parábola a uns que confiavam em si mesmos, crendo que eram justos, e desprezavam os outros:

10 Д вама души се изкачиха в храма да се помолят, единият - фарисей, а другият - бирник.

Dois homens subiram ao templo para orar; um fariseu, e o outro publicano.

11 Ф арисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци - грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник.

O fariseu, de pé, assim orava consigo mesmo: Ó Deus, graças te dou que não sou como os demais homens, roubadores, injustos, adúlteros, nem ainda com este publicano.

12 П остя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.

Jejuo duas vezes na semana, e dou o dízimo de tudo quanto ganho.

13 А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника.

Mas o publicano, estando em pé de longe, nem ainda queria levantar os olhos ao céu, mas batia no peito, dizendo: Ó Deus, sê propício a mim, o pecador!

14 К азвам ви, че този си отиде у дома оправдан, а не онзи; защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат. Исус Христос благославя децата

Digo-vos que este desceu justificado para sua casa, e não aquele; porque todo o que a si mesmo se exaltar será humilhado; mas o que a si mesmo se humilhar será exaltado.

15 Д онесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, ги смъмриха.

Traziam-lhe também as crianças, para que as tocasse; mas os discípulos, vendo isso, os repreendiam.

16 Н о Исус ги повика и каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

Jesus, porém, chamando-as para si, disse: Deixai vir a mim as crianças, e não as impeçais, porque de tais é o reino de Deus.

17 И стина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него. За опасностите от богатството

Em verdade vos digo que, qualquer que não receber o reino de Deus como criança, de modo algum entrará nele.

18 И някой си началник Го попита: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?

E perguntou-lhe um dos principais: Bom Mestre, que hei de fazer para herdar a vida eterna?

19 А Исус му отвърна: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един Бог.

Respondeu-lhe Jesus: Por que me chamas bom? Ninguém é bom, senão um, que é Deus.

20 З наеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствай"; "Почитай баща си и майка си".

Sabes os mandamentos: Não adulterarás; não matarás; não furtarás; não dirás falso testemunho; honra a teu pai e a tua mãe.

21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

Replicou o homem: Tudo isso tenho guardado desde a minha juventude.

22 И сус, като го чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.

Quando Jesus ouviu isso, disse-lhe: Ainda te falta uma coisa; vende tudo quanto tens e reparte-o pelos pobres, e terás um tesouro no céu; e vem, segue-me.

23 И той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат.

Mas, ouvindo ele isso, encheu-se de tristeza; porque era muito rico.

24 И Исус, като го видя, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!

E Jesus, vendo-o assim, disse: Quão dificilmente entrarão no reino de Deus os que têm riquezas!

25 З ащото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

Pois é mais fácil um camelo passar pelo fundo duma agulha, do que entrar um rico no reino de Deus.

26 А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси?

Então os que ouviram isso disseram: Quem pode, então, ser salvo?

27 Т ой отговори: Невъзможното за човеците е възможно за Бога.

Respondeu-lhes: As coisas que são impossíveis aos homens são possíveis a Deus.

28 А Петър каза: Ето, ние оставихме своите домове и Те последвахме.

Disse-lhe Pedro: Eis que nós deixamos tudo, e te seguimos.

29 А Той им каза: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или деца заради Божието царство,

Respondeu-lhes Jesus: Em verdade vos digo que ninguém há que tenha deixado casa, ou mulher, ou irmãos, ou pais, ou filhos, por amor do reino de Deus,

30 к ойто да не получи многократно повече в настоящото време, а в идещия свят - вечен живот. Трето предсказание за страданията и възкресението

que não haja de receber no presente muito mais, e no mundo vindouro a vida eterna.

31 И като повика дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Йерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни.

Tomando Jesus consigo os doze, disse-lhes: Eis que subimos a Jerusalém e se cumprirá no filho do homem tudo o que pelos profetas foi escrito;

32 З ащото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

pois será entregue aos gentios, e escarnecido, injuriado e cuspido;

33 и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

e depois de o açoitarem, o matarão; e ao terceiro dia ressurgirá.

34 Н о те не разбираха нищо от това; и тези думи бяха скрити за тях и не разбираха това, което се казваше. Излекуването на слепия в Йерихон

Mas eles não entenderam nada disso; essas palavras lhes eram obscuras, e não percebiam o que lhes dizia.

35 А когато Той се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

Ora, quando ele ia chegando a Jericó, estava um cego sentado junto do caminho, mendigando.

36 И като чу, че минава множество хора, попита какво е това.

Este, pois, ouvindo passar a multidão, perguntou que era aquilo.

37 К азаха му, че Исус Назарянинът минава.

Disseram-lhe que Jesus, o nazareno, ia passando.

38 Т огава той извика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен!

Então ele se pôs a clamar, dizendo: Jesus, Filho de Davi, tem compaixão de mim!

39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха да мълчи; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!

E os que iam ã frente repreendiam-no, para que se calasse; ele, porém, clamava ainda mais: Filho de Davi, tem compaixão de mim!

40 И така, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, го попита:

Parou, pois, Jesus, e mandou que lho trouxessem. Tendo ele chegado, perguntou-lhe:

41 К акво искаш да направя за теб? А той каза: Господи, да прогледам.

Que queres que te faça? Respondeu ele: Senhor, que eu veja.

42 И сус му каза: Прогледай; твоята вяра те изцели.

Disse-lhe Jesus: Vê; a tua fé te salvou.

43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, като славеше Бога. И всички хора, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.

Imediatamente recuperou a vista, e o foi seguindo, gloficando a Deus. E todo o povo, vendo isso, dava louvores a Deus.